8 декември - Празник на българските студенти

Празникът на българските студенти. Отбелязва се с решение на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г. Със същото решение денят е обявен и за неучебен, припомня БТА. През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото Висше училище в България да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище (от 4 януари 1905 г. Софийски университет "Св. Климент Охридски") определя деня на св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември - н. ст.), за свой празник.

За първи път студентите го отбелязват през 1903 г. в салона на читалище "Славянска беседа" в София. През 1905 г. в Правилника на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за пръв път е записано, че 25 ноември е патронен празник на университета. С въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. празникът на университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. От 1944 г. до 1962 г. празникът на българските студенти се е отбелязвал на 17 ноември, когато се отбелязва Международният ден на студентите. След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на св. Климент Охридски отново се отбелязва на 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на 8 декември и определя за свой официален празник 25 ноември - денят на патрона на университета - Св. Климент, архиепископ Охридски. Осми декември остава светска дата, която се отбелязва всяка година от студентите.

По света се отбелязва:

Националният празник на Узбекистан. Ден на конституцията /1992/.

На този ден в България:

1874 - В Букурещ излиза бр. 1 на в. "Знаме" под редакцията на поета революционер Христо Ботев. От създаването си вестникът е печатен орган на Българския революционен централен комитет. Излиза до 14 септември 1875 г.
1888 - 5-ото Обикновено народното събрание приема Закон за отваряне на Висше училище в София, обнародван в "Държавен вестник" брой 2 на 5 януари 1889 г. На 1 октомври 1888 г. при Софийската мъжка гимназия е открит Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение. На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание приема закон за преобразуването на Висшия педагогически курс във Висше училище. Пръв ректор е Александър Теодоров - Балан. На 23 януари 1904 г. със Закон за университета Висшето училище е преименувано в Български университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". От 4 януари 1905 г. се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски".
1920 - Обявена е първаа Свищовската комуна след победата на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) на общинските избори на 31 октомври 1920 г. За кмет е избран комунистът Евлоги Дамянов. Просъществува до 5 август 1921 г. Прилага социално-икономическа програма в полза на трудещите се; прогресивно подоходно облагане; изплаща на работниците и малоимотните времето, в което отбиват трудовата си повинност.
1949 - В местността Мерул в района на Панагюрище тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови откриват тракийски античен златен сервиз за пиене - т.н. Панагюрско златно съкровище. Сервизът е принадлежал на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр. н.е. Състои се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и изключително красива и богата украса. Той включва фиала с диаметър 25 см, една амфора с дръжки във формата на кентаври, три ритона с формата на женски глави (амазонки), три ритона с формата на животински глави и един, оформен като предна част на тяло на козел.
1961 - Дипломатически отношения между България и Етиопия, установени на 3 юли 1956 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.
2006 - Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България официално внася в Европейския парламент искане за обезщетение от Турция за имотите на над 800 000 тракийски българи от Източна Тракия и Мала Азия. Частните имоти са на стойност над 10 млрд. долара.
2011 - Народното събрание приема промяна в Кодекса за социално осигуряване, според която възрастта за пенсиониране се увеличава от 31 декември 2011 г. с по 4 месеца всяка година до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Придобиване право на пенсия от военнослужещите и от държавните служители в МВР, ДАНС и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и следователите става при общ осигурителен стаж от 27 години, вместо досегашните 25 години.
2016 - Националната електрическа кампания извършва превод по сметката на "Атомстройекспорт" на сумата, която България дължи съгласно решението на Международния търговски арбитраж във връзка с проекта АЕЦ "Белене". С това е изпълнен ангажиментът на страната да плати сумата до 15 декември 2016 г. Министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова заявява, че е подписано споразумение с "Атомстройекспорт", съгласно което дружеството се отказва от претенции, от инвестиционни спорове към българската държава.
2017 - Народното читалище е вписано в Регистъра на добрите практики на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) по време на заседание на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство в Сеул, Република Корея.
2018 - Ученици от Средното училище "Свети Патриарх Евтимий" в Пловдив се завръщат от 9-ото Световно отборно първенство по математика в Пекин, Китай, където седмокласниците Йоана Илчева и Любен Мишев и Адриан Мишев от 5 клас печелят индивидуални сребърни медали, а шестокласниците Милан Миланов и Ивайло Къртев печелят индивидуални бронзови медали.
2020 - Министърът на отбраната Красимир Каракачанов подписва договор с българската фирма "Самел-90" АД за придобиване на бойни машини за Силите за специални операции. Договорът е подписан в изпълнение на проекта "Повишаване на мобилността и защитата на личния състав от Силите за специални операции".

На този ден по света:

1128 - В "Хрониките" на Джон Уорчестър е публикувана първата рисунка с изображение на две слънчеви петна. Това е първата известна на науката рисунка с изображение на "слънчевите петна", направена 500 години преди изобретяването на телескопа (1621). За тъмните петна на слънцето се говори в писмени източници от древен Китай 1000 години преди раждането на Джон Уорчестър, но първите китайски рисунки на слънчеви петна са равени най-рано през 1400 г. В други страни най-ранните рисунки на петна на Слънцето датират от 17 в., т.е. след изобретяването на телескопа.
1941 - САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Нидерландия и други държави обявяват война на Япония, след нападението на 7 декември 1941 г. на Япония срещу САЩ в хавайското пристанище Пърл Харбър. Започват военните действия в района на Тихия океан и Югоизточна Азия по време на Втората световна война (1939-1945). На 12 юли 1941 г. СССР и Великобритания подписват споразумение за съвместни действия във войната срещу Германия. На 18 юли аналогично споразумение е подписано с правителството на Чехословакия, на 30 юли - с емигрантското правителство на Полша. На 14 август 1941 г. министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил и президентът на САЩ Франклин Рузвелт подписват Атлантическата харта, която определя целите на войната и принципите на следвоенното устройство. На 24 септември 1941 г. към хартата се присъединява СССР, в края на септември в Москва представители на СССР, САЩ и Великобритания подписват протокол за взаимни доставки. На 11 декември Германия и Италия обявяват война на САЩ.
1953 - В Ню Йорк, САЩ, пред Общото събрание на ООН президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер произнася речта "Атомната енергия за мирни цели", в която предлага да бъде установен международен контрол над ядрените технологии за мирни цели чрез създаването на Международна агенция по атомна енергия.
1974 - В Гърция е произведен общонационален референдум за формата на държавното управление. 62,2 процента от гражданите гласуват за парламентарна република и премахването на монархията. Гърция е независимо кралство от 1832 г. На 23 юли 1973 г. в Гърция е произведен референдум за промяна на конституцията, който утвърждава като форма на управление парламентарната република начело с президент. Конституцията е приета на 7 юни 1975 г., влиза в сила от 11 юни 1975 г.
1985 - В Дака, Бангладеш, е учредена Асоциацията за регионално развитие в Южна Азия (СААРК) с подписването на харта от държавните ръководители на 7 южноазиатски държави - Бангладеш, Бутан, Индия, Малдивската република, Непал, Пакистан, Шри Ланка. Целта е разширяване на икономичмеското сътрудничество между тях. През 2007 г. към СААРК се присъединява и Афганистан. Организацията представлява интересите на 1,5 млн. души или около 22 процента от населението на света.
1987 - Във Вашингтон, САЩ, СССР и САЩ подписват Договор за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег. Договорът е подписан от генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов и от президента на САЩ Роналд Рейгън. Влиза в сила на 1 юни 1988 г. Договорът предвижда СССР да унищожи 1752 ракети, а САЩ - 859. Подписани са и Меморандум към договора, Протокол за процедурите за ликвидиране на ракетите и Протокол за инспекциите за спазване на договора.
1991 - В правителствената резиденция "Вискули" в Беловежката гора край Брест в Беларус президентите на Русия, Беларус и Украйна Борис Елцин, Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук подписват т. нар. Беловежко споразумение, съгласно което се прекратява действието на съюзния договор от 30 декември 1922 г. за създаване на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и за създаване на Общността на независимите държави (ОНД).
1999 - В Москва, Русия, президентите на Беларус и Русия Александър Лукашенко и Борис Елцин подписват договор за създаване на Съюзна държава Беларус - Русия, в сила от 26 януари 2000 г. Договорът предвижда сътрудничество в областта на икономиката, на вътрешната сигурност и отбраната, на науката и техниката, в социалната сфера и външната политика при напълно запазване на суверенитета, независимостта и териториалната им цялост.
2003 - С решение на Преходния управляващ съвет на Ирак се създава Трибунал за справедливост и превъзпитание, който ще съди, включително задочно, бившия президент Саддам Хюсеин и неговите приближени за престъпления против народа.
2014 - Световната здравна организация (СЗО) публикува доклад, според който броят на жертвите на епидемията от ебола в Западна Африка се е увеличил до 6331 души в трите най-силно засегнати държави, като Сиера Леоне изпреварва Либерия по брой на заразените. Общият брой на заболелите в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне възлиза на 17 800 души, в т.ч. 7719 в Либерия и 7798 в Сиера Леоне.
2015 - Папа Франциск открива Юбилейната година на милосърдието (наричана още Свещена година) с церемония по отваряне на Свещената врата на базиликата "Свети Петър", която ще бъде тържествено затворена на 20 ноември 2016 г. Задача на всички религии е да утвърждават милосърдието като начин на живот, който се противопоставя на страха и омразата. Това е 29-ата Свещена година в историята на Римокатолическата църква. Съгласно традицията Универсален юбилей на Католическата църква, наричан още Свещена година, се обявява с цел опрощаване на греховете, помирение и покаяние. За първи път свещена година официално е отбелязана през 1300 г. по волята на папа Бонифаций Осми, който определя тя да се празнува на всеки 100 години. След него този период е намален на 50 години, а после на 33 години - продължителността на земния живот на Христос. През 1470 г. папа Павел Втори определя свикване на юбилей на всеки 25 години, като може да бъдат обявявани извънредни свещени години при особени поводи.
2016 - В Канкун, Мексико, на конференция на ООН за биоразнообразието Международният съюз за защита на природата (МСЗП) предупреждава, че има голяма опасност жирафите да изчезнат като животински вид, защото числеността им е спаднала с 40 процента през последните три десетилетия. Най-високият сухоземен бозайник е включен в Червения списък на организацията със степен "уязвим вид". Над тази степен са само степените "застрашен", "критично застрашен", "изчезнал в природата" и "изчезнал". Жирафите са застрашени от незаконен лов, граждански размирици, неизбухнали мини и разширяване на площта на земеделски стопанства, заяви природозащитната организация, чиято централа е в Швейцария. В момента в Африка са останали по-малко от 98 000 жирафа.
2017 - В Ню Йорк, САЩ, след спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН посланиците на Франция, Великобритания, Италия, Швеция и Германия в ООН заявяват, че решението на САЩ да признае едностранно Ерусалим за столица на Израел не съответства на резолюциите на Съвета за сигурност. В декларация дипломатите посочват, че това решение не благоприятства перспективата за мир в района. "Статутът на Ерусалим трябва да се определи чрез преговори между израелци и палестинци, в резултат на които да се постигне споразумение за окончателния статут. Ерусалим трябва да бъде столица на двете държави, Израел и Палестина. В отсъствието на споразумение не признаваме ничий суверенитет над Ерусалим". Съгласно международното право и резолюции 476, 478 и 2334 на Съвета за сигурност, Източен Ерусалим е част от окупираните палестински територии. Президентът на Палестинската автономна власт Махмуд Абас заявява, че САЩ не могат да бъдат посредник в израелско-палестинския мирен процес.
2018 - При паническа блъсканица сред събралите се в италиански нощен клуб младежи по време на концерт загиват петима непълнолетни и една жена, придружила дъщеря си. Ранените са над 100, включително 12 в тежко състояние. Трагедията се е случила около 1:00 ч. местно време (0:00 ч. по Гринуич) в нощния клуб "Лантерна адзура" в град Кориналдо, в който около 1000 души, повечето младежи, се били събрали за концерт на рапъра Сфера Ебаста, наричан "краля на рапа". По данни на италианските пожарникари причина за паниката може да е станало пръскането на дразнещо вещество. Осем души са арестувани по подозрение, че са пръскали събралите се с лютив спрей. Според следствието целта им е била да откраднат от събралите се ценни вещи. Възможно е те да са замесени и в други аналогични случаи при други събирания на открито.
2019 - В Саудитска Арабия е обявено решение на Министерството на селските райони и местните власти, съгласно което жените в страната вече няма да е нужно да използват различен вход от този за мъжете или да седят в обособени отделения в ресторантите, където до момента има обособени "семейни" отделения, предназначени за жени, които са сами или които са придружени от роднини мъже, и "несемейни" секции само за мъже, а в по-малките заведения, в които няма достатъчно пространство досега е трябвало да бъде осигурено разделение, така че жените да не бъдат виждани от необвързани мъже или изобщо не са били допускани жени. Решението за прекратяване на разделението в ресторантите бе обявено като част от мерки, касаещи техническите изисквания за сградите, училищата, магазините, спортните центрове и пр. Сред обявените изменения е отпадане на изискването ресторантите да имат отделни входове за сами мъже и за семейства. Решенията имат за цел да привлече инвестиции и да създаде по-добри бизнес възможности.
2020 - Деветдесет годишната британка Маргарет Кийнан става първият човек, ваксиниран срещу коронавируса "Ковид-19". Ваксината на компаниите "Пфайзер" и "Бионтех" й е поставена в 6.31 ч. (8.31 ч. бълг. време) в Университетската болница в Ковънтри, централна Англия.

Родени на този ден българи:

ген. Владимир Заимов, български военен и политически деец /1888-1942/.
Участник в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918). През 1934 г. оглавява антимонархическото крило на Военния съюз. След държавния преврат на 19 май 1934 г. е назначен за инспектор на артилерията, и политически секретар на Военния съюз. През 1935 г. е уволнен от армията за антимонархически прояви. На 22 март 1942 г. е арестуван по обвинение в създаване на разузнавателна група в полза на съветското разузнаване. Осъден е на смърт чрез разстрел на 1 юни 1942 г. Присъдата е изпълнена в деня на произнасянето й. През май 1945 г. смъртната му присъда е отменена от Софийския военнополеви съд. Два пъти носител на българския орден "За храброст", на съветските ордени "Червено знаме" и "Ленин" (1972, посмъртно). Удостоен е със званието "Герой на Съветския съюз" (1972, посмъртно).
Йосиф Чешмеджиев, композитор, диригент и фолклорист /1890-1964/.
От 1913 г. е гимназиален учител във Видин, Ямбол (1914-1920) и София (1920-1927; 1930-1932). Образцов учител при Държавна музикална академия (1921-1924). Сътрудник-записвач на народни песни в отдел "Народна музика" при Народния етнографски музей (1928-1931). Музикален редактор на в. "Македония" (1925-1933) и редактор на музикална библиотека "Пантеон" (1933-1934). От 1926 г. ръководи македонския смесен хор "Шар", от 1933 г. смесения хор "Юнак". Композира главно в областта на хоровата песен. Пише детски и училищни песни, песни за смесен хор, обработки на македонски и турски народни песни и др. Автор е на 2 симфонии и пиеси за оркестър, инструментални пиеси, песни за глас и пиано, масови и естрадни песни и др., на учебници по пеене, статии за български и чужди композитори и в областта на музикалния фолклор.
проф. Иван Попов, математик, електроинженер и политик /1907-2000/.
Чл.-кор. на Българската академия на науките (1961). Основоположник и организатор на електротехническата промишленост в България. Директор на Силнотоковия завод (1950-1951) и на обединението "Елпром" (1952-1954) в София. Заместник-ректор на Машинно електротехническия институт (1956-1958) и негов ректор (1962). Председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес (27 ноември 1962-8 юли 1971). Депутат от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1964-1990). Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (19 ноември 1966-2 февруари 1990), член на Политбюро на ЦК на БКП (19 ноември 1966-2 април 1976). Министър на машиностроенето (9 юли 1971-13 юли 1973), заместник-председател на Министерския съвет (8 юли 1971-1 ноември 1974). Заместник-председател на Държавния съвет (1 ноември 1974-15 юли 1976). Председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България (23 юни 1976-1989). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1972). Носител на орден "Георги Димитров" (1967, декември 1977, декември 1982).
ген.-майор Полина Недялкова, военен деец /1914-2001/.
През 1926 г. емигрира с родителите си в СССР. Интербригадист в Испания (1936-1937). Участничка във Великата отечествена война на СССР (1941-1945). От 1951 г. е в България. Участва в развитието на българските бронетанкови войски, в техническото превъоръжаване и модернизацията на Българската народна армия. Била е началник на Автотракторното управление на Министерството на народната отбрана, а по-късно - заместник-началник на Главното автобронетанково управление. Главен редактор на сп. "Военна техника"(1967-1975). През 1974 г. е произведена в звание генерал-майор, с което става първата жена в България с висше офицерско звание и първата жена-генерал от бронетанковите войски. Носителка на орден "Народна република България" първа степен (декември 1974) и втора степен (1956, 1964), на съветския орден "Червено знаме" по време на Гражданската война в Испания, на ордена на Почетния легион (най-висшата награда на Франция), на руския орден "Великая победа" (2007, посмъртно).
Ангел Ахрянов (Джото), политик, обществен деец, архитект и сценограф /1927-2007/.
До 1961 г. работи като архитект. Сценограф в театрите в Димитровград и Хасково, в Народния театър за младежта и в Театъра на поезията и естрадата в София (1964-1969), в театър "Сълза и смях" (1969-1988) и в Студия за игрални филми "Бояна" (1974-1990). Изпълнителен директор на в. "Свободен народ" (1991). След възстановяването на БСДП (1989) е член на ръководството на партията и неин заместник-председател. Депутат в Vтт Велико народно събрание (1990-1991). Заместник-кмет на София по култура, образование и духовна сфера (ноември 1995-ноември 1999). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1978).
проф. Христо Руков, актьор, режисьор и педагог /1933-2001/.
Актьор в театъра в Димитровград (1956-1961), в Държавния сатиричен театър (1961-1966) и в Народния театър "Иван Вазов" (1966-1968). От 1961 г. е преподавател по "Основи на сценичното движение" във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов"). Ръководител на катедра "Основи на сценичното движение" във ВИТИЗ (1971-1992). Заместник-ректор на НАТФИЗ (1983-1990) и негов ректор (3 април 1990-20 септември 2000). Един от основателите на първия любителски киноклуб в България - "Киностудия' 57", в Димитровград (5 май 1957).
Вили Казасян, композитор и диригент /1934-2008/.
Свирил е в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава "Студио 5". От тези два състава през 1960 г. е сформиран Естрадният оркестър на Комитета за телевизия и радио (дн. Биг бенд на БНР), в който работи последователно като пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години (1960-1998). Има голям принос за развитието на фестивала "Златният Орфей" и телевизионния конкурс за естрадни песни "Мелодия на годината". Организира редица вокални състави ("До, ре, ми, фа", "Студио В"), радиоконкурса "Тромбата на Вили", телевизионното предаване "Студио 1". През 1998 г. сформира "Биг бенд на Вили Казасян", с който има активна сценична и звукозаписна дейност на аранжименти на световноизвестни джазови пиеси. Председател на журито на националните конкурси за "Евровизия" и на второто издание (2008) на "Мюзик айдъл" на Би Ти Ви. Автор е на детски песни, филмова музика ("Ян Бибиян", телевизионните - "Неочаквана ваканция", "Горещи следи"), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Създава множество песни и пиеси за бигбенд, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори. Носител е на редица музикални награди, на награда "Сирак Скитник" за цялостен принос към Българското национално радио (2005).
Красимира Колдамова, примабалерина и балетен педагог /1938/.
Балерина в Софийската опера и балет (1954-1992), където е солистка (от 1959). Тя е сред създателите на балет "Арабеск" (1967). Има над 60 роли в 70 постановки. Играе в редица световни театри, била е прима на френския "Гран бале класик" (1972-1973). Танцувала е многократно в Хавана, Куба (1966-1978) по покана на балерината Алисия Алонсо. Основава първото частно балетно студио в България за откриване и развитие на таланта "Красимира Колдамова" (1991). Носителка на златен медал на Световния младежки фестивал във Виена, Австрия (1959). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (май 1967) и "Народен артист" (май 1975). Носителка на наградата на Съюза на музикалните дейци (1979), на орден "Стара планина" втора степен (14 април 1998), на "Кристално огърлие" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (3 февруари 2019), на наградата "Златен век" - огърлие и грамота, за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство на Министерството на културата (5 ноември 2019) и др.
Сули Сеферов (Сюлейман Сеферов, Самуил Сеферов), художник /1943/.
Участвал е във общи национални изложби и в много български представяния в Канада, САЩ, Гърция, Кувейт, Франция, Мексико, Полша, Швейцария, Япония, Англия, Югославия, Германия и др. Има над 35 самостоятелни изложби. Носител на званието "Заслужил художник" (1984), кавалер на Ордена за изкуство и литература на Франция (1992) и др. Носител на наградата на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (20 май 2014), на наградата "Золотая муза" на Русия за високи творчески постижения и принос в националната и славянската култура (2018).
Стояна Георгиева, журналист /1963/.
Работила е във в. "Демокрация" (1992), радио "Свободна Европа" (1992-1997). Ръководител на пресцентъра на Министерския съвет (1997-11 ноември 1999). От 1 януари 2001 г. е управител и главен редактор на електронния сайт "Mediapool.bg".
Валентин Златев, предприемач /1965/.
Председател на Управителния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД (1999-април 2005). Член на Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД (2006-2020). Генерален директор на "Лукойл България" ЕООД (2000-19 април 2019). Председател на Контролния съвет на "Лукойл България" ЕООД (19 април 2019-август 2020). Председател на Управителния съвет на Българска петролна и газова асоциация (8 април 2014-28 март 2019). От 2020 г. е управител на "Енергико Трейдинг България". Съавтор е на книгата "Нефт, газ и геополитика", както и на редица публикации в областта на геополитиката в специализирани издания. Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (31 януари 2016).
Мирослав Боршош, журналист, издател, продуцент и преподавател /1972/.
Парламентарен секретар на Министерството на външните работи (2000-2001). Председател на Младежкия съюз на демократичните сили (23 септември 2001-20 юли 2003). Издател и директор (от 2003) на електронното издание "Всеки ден". Директор и главен редактор на в. "Новинар" (2004-2007). Продуцент на сериала "Недадените". Изпълнителен директор на НДК (2 декември 2014-29 юни 2017) и директор на театър "Азарян" в НДК (2015-26 юни 2017). Носител на отличието "Вдъхновение на годината" на конкурса "Мъж на годината 2015" (17 февруари 2016). От м. май 2021 г. е зам.-кмет по направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" на Столична община.
Ирина Никулчина, състезателка по биатлон /1974/.
Бронзова медалистка на олимпийските игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (10 км преследване). Заедно с Павлина Филипова, Ива Карагьозова и Екатерина Дафовска заема 4-то място в щафетата 4 х 7,5 км на Олимпийските игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ.

На този ден са родени и:

Хораций (Квинт Хораций Флак), римски поет /65 г. пр.н.е.-8 г.н.е./.
Автор е на цикъла "Еподи", сборника "Сатири", книгите "Оди", "Послания" и др.
Мария Стюарт, кралица на Шотландия (14 декември 1542-24 юли 1567) /1542-1587/.
Екзекутирана е по заповед на английската кралица Елизабет Първа по обвинения в предявяване на претенции към английския престол и в съучастие в католически заговори.
княз Александър Одоевски, руски поет декабрист /1802-1839/.
Андрей Бекетов, руски ботаник /1825-1902/.
Един от основоположниците на морфологията на растенията.
Бьорнстерне Бьорнсон, норвежки писател /1832-1910/.
Автор е на романите "Между битките" (1857), "Арне" (1859), "Крал Свер" (1861) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1903 г. като доказателство за неговото значително и многостранно творчество, което се отличава с неподправена свежест и духовност.
Емил Рейно, френски художник и фотограф /1844-1918/.
Един от създателите на анимацията. На 21 декември 1877 г. патентова апарат за разглеждане на рисунки, прикрепени към хартиена лента, наречен праксиноскоп. През м. декември 1888 г. основава своя "Оптичен театър". Първата прожекция на т. нар. светлинни пантомими е на 28 октомври 1892 г.
Владимир Гиляровски, руски писател и журналист /1853-1935/.
Автор е на книгите "Шипка в миналото и сега" (1902), "От Английския клуб към музея на Революцията" (1926), "Москва и московчани" (1926), "Моите скитания" (1928), "Записки на московчанина" (1931), "Приятели и срещи" (1934) и "Шипка" (1934), както и на стихосбирката "Забравената тетрадка" (1894), сборника с разкази "Негативи" (1900), "В родината на Гогол" (1902) и др. През 1922 г. издава поемата си "Стенка Разин". Книгите му "Хора на театъра" (1941) и "Москва вестникарска" (1960) са публикувани посмъртно.
Жорж Мелиес, френски режисьор /1861-1938/.
Аристид Майол, френски скулптор и художник /1861-1944/.
Анатолий Дуров, руски цирков артист - акробат, еквилибрист и жонгльор /1864-1916/.
Основател на цирковата династия Дурови. Брат на дресьора Владимир Дуров (1863-1934).
Жан Сибелиус (ист. име Юхан Юлий Кристиан Сибелиус), финландски композитор и диригент /1865-1957/.
Автор е на 7 симфонии, 9 симфонични поеми, 3 симфонични сюити, концерт за цигулка, концерт за пиано и чело и др.
Тулио Серафин, италиански диригент /1878-1968/.
Диего Ривера, мексикански художник монументалист /1886-1957/.
Автор е на повече от 300 монументални стенописа.
Резо Чхеидзе, грузински режисьор /1926-2015/.
Режисьор е на филмите "Мая от Цхнети" (1959), "Бащата на войника" (1964), "Твой син, Земя" (1980), "Житието на Дон Кихот и Санчо Панса" (1988) и др.
Владимир Шаталов, съветски летец космонавт /1927-2021/.
Член на екипажа на космическия кораб "Союз-4" (14-17 януари 1969). Командир на екипажите на космическите кораби "Союз-6" и "Союз-7" по време на старта им (11-12 октомври 1969). Командир на космическия кораб "Союз-8" (13-18 октомври 1969) и на космическия кораб "Союз-10" (23-25 април 1971). Два пъти герой на СССР (22 януари 1969, 22 октомври 1969). Носител на 3 ордена "Ленин" (22 януари 1969, 30 април 1971, 15 януари 1976), на ордена на Октомврийската революция (27 декември 1982), на медала "За бойни заслуги" (30 декември 1957). Носител на Държавната награда на СССР за организацията на международните полети на орбиталната станция "Салют" (1981).
Максимилиан Шел, швейцарски актьор, режисьор и драматург от австрийски произход /1930-2014/.
Участвал е във филмите "Младите лъвове" (1958), "Нюрнбергският процес" (1961), "Топкапъ" (1964), "Папеса Йоана" (1972), "Далечният мост" (1977), "Утре в Алабама" (1984), "Новакът" (1990), "Далечна земя" (1993), "Правосъдие" (1993) и др. Режисьор е на филмите "Съдията и неговият палач" (1975), "Приказки от Виенската гора" (1979) и др. Поставя на сцена оперите "Лоенгрин" (2001) от немския композитор Рихард Вагнер и "Кавалерът на розата" (2005) от Рихард Щраус. Носител на награда "Оскар" (1961) за най-добър актьор за ролята си във филма "Нюрнбергският процес".
Лев Борисов, руски актьор /1933-2011/.
Народен артист на РСФСР (2001).
Фахрудин Юсуфи, югославски футболист /1939-2019/.
По-голяма част от футболната му кариера е с футболния клуб "Партизан". Той има 55 мача за югославския национален отбор.
сър Джеф Хърст, английски футболист и треньор /1941/.
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия. Той е единственият футболист, реализирал хеттрик на финал на световно първенство Ц при победата над ФРГ през 1966 г. на финала, завършил 4:2. С "Уест Хям Юнайтед" (Англия) печели турнирът Купа на носителите на купи (1965) и два пъти Суперкупата на УЕФА (2016, 2017). Носител е на Ордена на Британската империя (1979). Удостоен от кралица Елизабет II с рицарско звание и с титлата "сър" за приноса му към развитието на британския футбол.
Джим Морисън (Дмеймс Дългас Морисън), американски певец, писател и поет /1943-1971/.
Вокалист е на групата "Дорс".
Томас Чек, американски молекулярен биолог /1947/.
Носител на Нобелова награда за химия за 1989 г. заедно с канадския молекулярен биолог Сидни Олтман за тяхното откритие на каталитичните свойства на рибонуклеиновата киселина (РНК).
Ким Бейсингър, американска актриса /1953/.
Участвала е във филмите "Никога не казвай никога" (1983), "Девет седмици и половина" (1986), "Батман" (1989), "Поверително от от Ел Ей" (1997), "Мечтах за Африка" (2000), "Осма миля" (2002), "Мобилна връзка" (2004), "Стражът" (2006) и др. Носителка на наградата "Оскар" (1998) за най-добра актриса в подържаща роля.
Бери ван Аерле, нидерландски футболист и треньор /1962/.
Брайън МакКлеър, шотландски футболист и треньор /1963/.
Еркан Абдула, турски футболист и треньор /1971/.
Майкъл Есиен, ганайски футболист /1982/.
Марко Падолино, швейцарски футболист /1983/.
Рахийм Стърлинг, английски футболист /1994/.

Това е денят на смъртта на:

Иван Гундулич, хърватски поет /1589-1638/.
Витус Беринг, руски офицер и мореплавател от датски произход /1681-1741/.
Изследва североизточните брегове на Азия и северозападните брегове на Америка. Доказва съществуването на проток между Азия и Америка, който сега носи неговото име Берингов проток (1728). Открива морски път от Тихия океан до Охотско море през Първия Курилски пролив (1729), основава град Петропавловск-Камчатск (1740), открива част от Алеутските острови и Командорските октрови (1741). Освен протока, на негово име са кръстени Берингово море, остров Беринг и др.
Йохан Хайнрих фон Данекер, немски скулптор /1758-1841/.
Анри Бенжамен Констан дьо Ребек, френски писател /1767-1830/.
Райно Попович (ист. име Райно Събев Стоянов), български просветен деец и книжовник /ок. 1773-1858/.
Един от реформаторите на българското образование. С помощта на Емануил Васкидович открива в Свищов елино-българско училище (1815) и с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище (1819), където учителства до 1926 г. Основава елино-българско училище и в Карлово (1826). Бил е учител в Жеравна (1826-1828), в Карлово (1828-1852), в Калофер, Сопот и Пловдив (1853-1855). Ученици на Попович са Георги С. Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков и др. Превежда от гръцки език книгата "Христоития или благонравие" (1837), превежда и издава сборника "Есопа фригийскаго баснотворца басни или приказки" (1854).
Томас Де Куинси, британски писател и есеист /1785-1859/.
Автор е на автобиографичната книга "Изповеди на един английски пушач на опиум" (1822) и на есетата "Английската поща", "Видение на внезапна смърт", "Жана Д'Арк", "Убийството като едно от изящните изкуства" и др.
Иван Момчилов, български учител и книжовник /1819-1869/.
През 1844 г. основава в гр. Елена първото българско класно училище, наречено от неговия ученик П. Р. Славейков Даскалоливницата. Въвежда обучението на новобългарски език и за първи път - гимнастиката като учебен предмет, биенето на звънец, дежурство на ученици - главен и дверник. Въвежда нови предмети, създава богата училищна библиотека, урежда празник на училището в деня на св. Три светители - 30 януари. През 1859 г. създава класно училище в Горна Оряховица. Работи като учител до 1864 г. От 1865 г. се отдава изцяло на книжовна дейност. По негова инициатива през 1868 г. се учредява "Книгопродавница Момчилов и съдружие" в Търново. Автор е и съставител е на редица ценни учебници. За първия му учебник "Писменица на славянски език" (Белград, 1847 г.) се записват 1100 спомоществователи. С най-голяма известност се налага и ползва и след Освобождението (1878) "Граматика за новобългарския език", смятана за "по-съвършен учебник".
Хърбърт Спенсър, британски философ и социолог /1820-1903/.
Павел Флоренски, руски религиозен мислител, учен енциклопедист и музикант /1882-1937/.
Голда Меир, израелски политик /1898-1978/.
Министър на труда на Израел (10 март 1949-19 юни 1956). Министър на външните работи на Израел (19 юни 1956-17 март 1969). Министър-председател на Израел (17 март 1969-3 юни 1974). Тя е първата жена министър-председател на Израел и третата жена министър-председател в света.
Николай Гриценко, съветски актьор /1912-1979/.
Народен артист на СССР (1964).
Дучо Мундров, български кинорежисьор /1920-2012/.
Режисьор-постановчик в Студио за игрални филми "Бояна" (1954-1988). Негови са игрални и документални филми "Пленено ято", "Димитровградци", "Командирът на отряда", "В края на лятото", "Никола Вапцаров", "Пеньо Пенев", "Червените календари", "Кървавата картотека" и др. Един от инициаторите за създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988). Носител е на орден "Народна република България" трета степен (1980), на орден "Стара планина" първа степен за особено големия му принос в областта на българското игрално и документално кино (11 декември 2000).
Джон Глен, американски астронавт и политик /1921-2016/.
През 1942 г. Джон Глен става пилот към военноморските сили на САЩ. На 20 февруари 1962 г. той става първият американски астронавт, извършил орбитален полет около Земята с космическия кораб Меркурий-Атлас 6", наречен от него "Френдшип -7". Той обикаля три пъти Земята за около пет часа. Втория си полет Джон Глен извършва, когато е на 77 години, като специалист по полезни товари на космическата совалка "Дискавъри" (STS-95) (29 октомври-7 ноември 1998), поставяйки рекорд за най-възрастния човек, извършил космически полет. Сенатор от Демократическата партия (3 януари 1974-3 януари 1999). Носител на Президентския медал на свободата (29 май 2012).
Николай Бинев, български актьор /1934-2003/.
Актьор в Драматичния театър "Сава Огнянов" в Русе (1958-1959), а от 1959 г. в Народния театър за младежта. Участвал е във филми, сред които "Стръмната пътека" (1961), "Сбогом, приятели" (1970), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Допълнение към закона за защита на държавата" (1976), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Умирай само в краен случай" (1978), "Сами сред вълци" (1979), "Нощем с белите коне" (1985), "Суламит" (1997), "Пансион за кучета" (2000) и др. Носител на наградата "Аскеер" на Съюза на артистите в България за водеща мъжка роля (1995) и за цялостен принос към театралното изкуство (23 май 2000), награда на Съюза на българските филмови дейци за мъжка роля във филма "Нощем с белите коне" (1985) и др. От 23 януари 2006 г. Народният театър за младежта в София се преименува в Младежки театър "Николай Бинев".
Васил Чичибаба, български учен и политик /1935-2013/.
Директор на Научнопроизводственото обединение по птицевъдство в Костинброд (1978-1982). Чл.-кор. на БАН (1989). Заместник-председател и главен научен секретар на Селскостопанската академия (1979-1982) и неин председател (1992-1993). Член на Постоянното присъствие на партия БЗНС "Александър Стамболийски" (15 април 1995-1 март 1997). Депутат в 37-ото Народно събрание (12-26 януари 1995). Министър на земеделието и хранителната промишленост (26 януари 1995-23 януари 1996).
акад. Валентин Станков, български езиковед /1936-2003/.
Има принос в областта на граматиката, езиковата култура и историята на българския книжовен език и по-специално глаголните времена и темата за категорията определеност/неопределеност при имената. Бил е дългогодишен ръководител на Секцията за съвременен български език на Института за български език при Българската академия на науките (БАН) и директор на института (1977-1979). Лектор по български език в университетите в Екс-ан-Прованс и Страсбург във Франция (1971-1974; 1981-1985). Член-кор. на БАН (1995). Автор е на 7 авторски книги, 13 книги в съавторство и над 150 научни статии, публикувани в български и чужди издания. Съавтор е на концепцията и на съдържанието в том 1 и том 2 от тритомната академична граматика на съвременния български език (Граматика 1982, Граматика 1983а, Граматика 1983б), и на двата големи нормативни правописани речника ("Правописен речник на съвременния български книжовен език" от 1983 г. с издание през 1995 г., както и "Нов правописен речник на българския език" от 2002 г.).
Джон Ленън, британски музикант и композитор, член на групата "Бийтълс" /1940-1980/.
Групата "Бийтълс" е създадена през 1960 г. от Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и барабаниста Пийт Бест, заменен през 1962 г. от Ринго Стар. В периода 1962-1970 г. групата издава 12 албума, 13 миниалбума и 22 сингъла. Продали си над 1,3 млрд. албума. Джон Ленън е убит край дома си в Ню Йорк на 8 декември 1980 г. от Марк Дейвид Чапман.
Алехандро Сабея, аржентински футболист и треньор /1954-2020/.
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, като треньор на националния отбор по футбол.

Подобни статии