9 юли - национални празници на Аржентина и на Южен Судан

По света днес се отбелязва:

  • Националният празник на Аржентина. Ден на независимостта /1816/.
  • Националният празник на Южен Судан. Ден на независимостта /2011/.

На този ден в България:

1991 - С Постановление 132 на Министерския съвет се създава редакция "Нормативни актове" към Министерския съвет.
От 1 януари 2000 г. преминава към министъра на държавната администрация съгласно Постановление 43 на Министерския съвет от 28 март 2000 г., като от 25 април 2001 г. съгласно Постановление 105 на Министерския съвет от същата дата се преобразува в Център за преводи и редакции към министъра на държавната администрация, като към центъра преминава дейността на Преводаческото бюро (създадено през 1998 г.) и на Националния документационен център (създаден през 1997 г.). Центърът за преводи и редакции е закрит с Постановление 229 на Министерския съвет от 23 септември 2009 г.
1992 - Главната прокуратура образува Дело номер 3 за отпускане на помощи и дарения от бюджета на България на развиващи се страни и комунистически партии.
В хода на разследването са повдигнати обвинения срещу 22-ма бивши партийни и държавни ръководители - председатели и заместник-председатели на Министерския съвет и секретари на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Сред обвиняемите по делото са Тодор Живков, Андрей Луканов, Милко Балев, Александър Лилов, Георги /Гриша/ Филипов, Огнян Дойнов. Техните действия, свързани с отпускането на безвъзмездни помощи, са квалифицирани като длъжностно присвояване в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, извършено при условията на продължавано престъпление, като за улесняването му е осъществено и престъпление по служба. Общата стойност на отпусканите безвъзмездни помощи възлиза на 243 537 000 стари лв. С постановление на Софийска градска прокуратура от 4 февруари 2000 г. делото е прекратено. На 16 февруари с.г. Софийската апелативна прокуратура потвърждава постановлението на по-долната инстанция.
1999 - Варненският окръжен съд обявява в несъстоятелност "Варненска корабостроителница" - АД и постановява прекратяване на дейността й.
1999 - Плевенският окръжен съд прекратява производството по несъстоятелност на нефтената рафинерия "Плама" АД. Утвърден е план за оздравяване на фирмата, предложен от длъжника "Плама" АД и основния акционер "Плама консорциум лимитед".
2001 - Местността "Калимок - Бръшлен" е обявена за защитена със заповед на министъра на околната среда и водите Евдокия Манева. Местността е с площ 5950 хектара и е разположена на териториите на две общини - Сливо поле и Тутракан. Районът включва българските острови Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Безименен, Разецки и Тутракан. В защитената територия се срещат над 200 вида птици, като 164 от тях са включени в европейски и световни конвенции за защита на птиците, 43 вида са в Червената книга на България, а 130 са защитени от Закона за защита на природата.
2003 - Подписан е дългосрочен договор за предоставяне на лиценз за производство на оригинално българско кисело мляко и млечнокисели продукти между българското дружество "Ел Би Булгарикум" ЕАД и южнокорейската компания Vital Food Co. LTD.
2004 - Столичната следствена служба повдига трето поредно обвинение за длъжностни престъпления срещу кмета на София Стефан Софиянски. Обвинението е във връзка с бизнес комплекс "Гурко" 1, където е построен "Гранд хотел София".
2004 - Софийският районен съд издава първото решение въз основа на Закона за защита срещу дискриминацията, който влиза в сила от 1 януари 2004 г. С подкрепата на Европейския център за правата на ромите в Будапеща, Унгария, и на фондация "Романи Бах" делото е заведено в края на м. февруари 2004 г. и се отнася за отказ на обществена услуга, мотивиран от ромския етнически произход на клиента. На Севда Нанова, която е координатор на Правните програми на фондация "Романи Бах", е бил отказан достъп до обществена услуга в магазин за чорапи, собственост на фирма "Вали" ЕООД. Софийският районен съд приема, че деянието представлява акт на пряка дискриминация и осъжда "Вали" ЕООД да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лв.
2006 - Археолози откриват древен тракийски град край село Васил Левски, община Карлово. Според първоначалните данни тракийският град датира от 5 в. пр. н. е. и е разположен на площ от около 25 декара.
2007 - Българският гражданин Кирил Рафаилов Елевтеров е отвлечен заедно с британец след въоръжено нападение през нощта над петролно съоръжение на британската петролна компания "Експрогруп", оперираща в щата Делта, в южната част на Нигерия. Заложниците са освободени на 8 август 2007 г.
2008 - Народното събрание приема промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които разрешават приватизацията на лечебни заведения с държавно и общинско участие, както и на обособени части от тях. В забранителния списък за приватизация влизат 66 лечебни заведения с национално значение, сред които многопрофилни, университетски и специализирани заведения.
2010 - В Мадан над 300 последователи на исляма участват в протестен митинг срещу възстановяването от съда на Недим Генджев като председател на Висшия мюсюлмански съвет.
2013 - Конституционният съд отхвърля искането на 96 народни представители от 42-ото Народно събрание за касиране на предсрочните избори за народни представители, произведени на 12 май 2013 г. Искането е внесено на 22 май 2013 г.
2014 - Народното събрание удължава допустимата "възраст" на таксиметровите автомобили от 10 на 15 години с приемането на изменения в Закона за автомобилните превози. Промяната засяга около 10 000 коли, които трябва да излязат от употреба през юни-юли 2014 г.
2015 - Софийската градска прокуратура внася в съда обвинителния акт по т. нар. дело "Червеи" срещу бившия председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева, обвинена за продължавано престъпление по служба. Заедно с нея обвиняем е и бившият директор "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов за продължавано документно престъпление и за компютърно престъпление. Според прокуратурата в периода от 12 септември 2013 г. до 25 март 2014 г. като съдия и председател на СГС Владимира Янева два пъти е разрешила използване и два пъти е разрешила продължаване на експлоатацията на специални разузнавателни средства (СРС) в нарушение на Закона за СРС. На Владимира Янева е наложена мярка за неотклонение "подписка".
2016 - В с. Ракитница, община Стара Загора, министър-председателят Бойко Борисов открива най-голямото по територия Регионално депо за отпадъци в България. На откриването присъстват министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и кметът на Стара Загора Живко Тодоров. Годишно в депото, разположено на 325 дка, ще се депонират 130 000 тона неопасни твърди битови отпадъци от всички общини в област Стара Загора и от община Твърдица, област Сливен. За първи път тук ще се прилагат най-модерните иновативни екотехнологии, биофилтрирането ще става през стружки от борови кори.
2017 - В Бургас министър-председателят Бойко Борисов открива обновената част на Морска градина, която включва 120 дка площ, като всичко е възстановено по стари снимки на обектите в градината така, както те са изглеждали преди сто години, когато е построена Морската градина. Присъстват министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, кметът Димитър Николов, депутати, общински съветници, жители и гости на града.
2018 - Президентът Румен Радев награждава израелския писател, историк и политик проф. Михаел Бар-Зоар с орден "Стара планина" първа степен за изключителните заслуги на проф. Бар-Зоар за развитието на двустранните отношения между България и Израел и за популяризирането на спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
2019 - В Руския културно-информационен център в София главният изпълнителен директор на "Български пощи" ЕАД Деян Дънешки пуска в употреба пощенско-филателното издание на тема: "140 години от установяването на дипломатически отношения между Република България и Руска Федерация", което се състои от една пощенска марка с номинална стойност 1.50 лв. в тираж 10 000 броя и пощенски печат. Автор на проекта е художникът Георги Павлов.
2020 - В София на официална церемония кметът на София Йорданка Фандъкова връчва новоучредената годишна награда на Народния театър "Иван Вазов" - за духовен принос на името на писателя и поет Иван Вазов. Първи носители на наградата са писателят акад. Антон Дончев и Гергина Тончева, която е директор в продължение на 33 години на Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ". Проф. Милена Цанева е удостоена с почетния знак "Марин Дринов" - най-високото отличие на Българската академия на науките (БАН), за нейните постижения в изучаването на творчеството на Иван Вазов.

На този ден по света:

1762 - В Русия на престола се възкачва Екатерина Втора Велика.
В резултат на дворцов преврат с подкрепата на гвардейските полкове, Сената и Синода, тя принуждава съпруга си Петър Трети да абдикира. Екатерина Втора Велика управлява до смъртта си на 17 ноември 1796 г. Управлението й се определя като "златен век" на руската империя. Укрепва съсловните привилегии на дворяните (1765), помешчическото земевладение (1766), бюрократичния апарат (1775). Присъединява към Русия Северното Причерноморие, Крим (1783), Северен Кавказ, територии от Западна Украйна, Беларус и Литва (1768). Участва в подялбата на Полша с Прусия и Австрия (1795).
1789 - В Париж, Франция, Националното събрание на Франция се обявява за Национално учредително събрание. На 17 юни 1789 г. Събранието на депутатите от третото съсловие в Генералните щати (представители на непривилегированото население - търговци, занаятчии, селяни и буржоазията) се провъзгласява за Национално събрание на Франция. На 20 юни 1789 г. е подписана клетва за съставянето на Конституцията на Франция. Окончателният текст на Конституцията е приет на 3 септември 1891 г.
1816 - В град Тукуман (дн. Сан Мигел де Тукуман) е провъзгласена независимостта на Аржентина от Испания от Националния конгрес на Обединените провинции на Ла Плата (Тукумански конгрес).
1877 - Начало на първия турнир по тенис "Уимбълдън" във Великобритания. Участват 22 мъже. Това е най-старият тенис турнир в света и един от четирите турнира по тенис от "Големия шлем" и е единственият от тях, който се играе на трева. В турнира има изискване всички състезатели да бъдат облечени в бяло по време на мачовете си.
1900 - В Лондон, Великобритания, парламентът приема закон, съгласуван с правителствата на британските колонии Виктория, Западна Австралия, Куинсланд, Нов Южен Уелс, Тасмания и Южна Австралия, с който те се обединяват в независима федерална държава. Впоследствие този закон става конституция на Австралийския съюз (влиза в сила на 1 януари 1901 г.). Мелбърн е обявен за временна столица. На 17 септември 1900 г. английската кралица Виктория провъзгласява Австралийската конфедерация.
1943 - В Сицилия, Италия, започва десант под кодовото име операция "Хъски" на съюзническите сили по време на Втората световна война (1939-1945). Операцията завършва на 17 август 1943 г. с победа на съюзническите сили, включващи американски, британски и канадски войски. Целта на операцията е да извади Сицилия от контрола на Италия и Германия и да осигури свободен достъп на корабите на съюзниците до цялото Средиземноморие. Островът е защитаван от VI италианска армия, разделена на два корпуса, както и от един германски танков корпус. До операцията се стига след интензивно планиране и заключението, че десант през Ламанша все още е невъзможен. Съюзниците решават да използват инерцията от победата в Северна Африка и да навлязат в Южна Италия. Целта на операцията е да извади Сицилия от контрола на Италия и Германия и да осигури свободен достъп на корабите на съюзниците до цялото Средиземноморие. Общият брой на десантния корпус наброява 160 000 души с 600 танка и 1800 оръдия. Срещу тях има около 365 000 италиански и 40 000 германски войници с 47 танка и 200 оръдия. Десантът - морски и парашутен, започва при лошо време в южната и източната част на острова, което осигурява нужния елемент на изненада. Загиват около 7500 войници от съюзническите сили и 29 000 от хитлеристите.
1944 - Британските войски превземат град Кан, Франция, с което завършва десантната операция на съюзниците по време на Втората световната война в Нормандия, наречена "Овърлорд" ("Властелин"). Началото на операцията е поставено през нощта на 5 срещу 6 юни 1944 г., когато около 15 000 американски парашутисти се спускат в района на селището Сент Мер Еглиз, близо до Ламанша в Нормандия.
1948 - В Сан Франциско, САЩ, е приета Конвенция 87 относно синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране на Международната организация на труда (МОТ). Конвенцията влиза в сила на 4 юли 1950 г.
1955 - В Лондон, Великобритания, британският учен Бертранд Ръсел огласява призив от немския физик Алберт Айнщайн и още 11 световноизвестни учени за недопускане използването на атомната енергия за военни цели в знак на протест срещу войната и за мирно решаване на международните спорове. Призивът е известен под името Манифест на Ръсел-Айнщайн.
1963 - В Лондон, Великобритания, представители на Малая, Сингапур, Северно Борнео и Саравак и представители на правителството на Великобритания подписват споразумение за създаване на Федерация Малайзия. Преди това на 31 август 1957 г. е провъзгласена независимостта на Малайската федерация в рамките на Британската общност. На 16 септември 1963 г. официално е провъзгласена Федерация Малайзия и е приета конституция на страната.
1992 - В Хелзинки, Финландия, на среща на държавни и правителствени ръководители на страните участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) са приети политическа декларация "Надежда и проблеми на промяната" и специална декларация за кризата в Югославия, които са за създаването на механизъм за ранно предупреждаване, предотвратяване на конфликти и регулиране на кризи.
1995 - Последен концерт в Чикаго, САЩ, на американската група "Грейтфул дед". Тяхната музика е особена смесица от елементи на рок, блус, кънтри, реге и джаз. Първият концерт на групата е на 12 април 1965 г.
1999 - Ожесточени сблъсъци в Техеран, Иран, между сили на реда и студенти, протестиращи срещу затварянето на реформаторския вестник "Салам".
2001 - В Лусака, Замбия, е учреден Африканският съюз по време на 37-ата и последна среща на високо равнище на Организацията за африканско единство. Пакетът от документи за създаването на новата организация е подписан от ръководителите на над 50 страни от континента.
2006 - Индия изпробва за първи път балистична ракета със среден обсег - "Агни-3", която може да носи ядрен заряд и да достигне китайските градове Пекин и Шанхай. Изпитанието на ракетата е на островите Уилър, на 180 км североизточно от Бубанесвар, столица на източния щат Ориса. Заради техническа повреда ракетата с обсег 3,5-4 000 км не успява да порази целта.
2010 - На международното летище във Виена, Австрия, е извършена най-голямата размяна на шпиони между Русия и САЩ след края на Студената война (1945-1991). На 27 юни 2010 г. в САЩ са арестувани 10 руски шпиони, действали години наред под прикритие. На 8 юли 2010 г. те признават вината си пред съд в Ню Йорк. Същия ден президентът на Русия Дмитрий Медведев помилва четирима руснаци, осъдени в Русия за шпионаж в полза на западни правителства. Разменените шпиони от руска страна са Александър Запорожски, Генадий Василенко, Сергей Скрипал и Игор Сутягин, а от американска страна - Владимир и Лидия Гуреви, Михаил Куцик и Наталия Переверзева, Андрей Безруков и Елена Вавилова, Михаил Васенков и Вики Пелаес, Анна Чапман и Михаил Семенко.
2013 - В Страсбург, Франция, Европейският съд по правата на човека осъжда Великобритания, заради законодателството й, предвиждащо доживотен затвор. Според магистратите трябва да се предвиди възможност за преразглеждане на всяко доживотно наказание след известен период, обичайно 25 години. Съдът е сезиран от трима британски затворници с доживотни присъди. Липсата на възможност за намаляване на срока според тях е нехуманна и води до разрушителни последици за личността.
2014 - В Страсбург, Франция, Съветът на Европа приема Международна конвенция срещу трафика на човешки органи. Целта е да се задълбочи сътрудничеството на национално и международно ниво с оглед съдебното преследване на отговорните за трафик на човешки органи.
2014 - Рюмейса Гелги, 18-годишна туркиня, е обявена от Книгата на рекордите на Гинес за най-висока тийнейджърка в света. Тя е висока 2,13 м. На церемония в родния й град Карабюк, Северна Турция, Гелги получава сертификат от Книгата за рекордите на Гинес. Тийнейджърката страда от синдрома на Уивър, свързан с гигантизъм. На 6-годишна възраст тя е висока 1,76 см и тежи 65 кг. На 11-ия си рожден ден тя вече е висока вече 2,05 м.
2015 - Върховният комисариат на ООН за бежанците публикува доклад за броя на бежанците от Сирия. Над 4 013 000 души са избягали от Сирия от началото на конфликта преди около 4 години и 4 месеца. Други 7,6 млн. сирийци са принудени да напуснат домовете си, но са останали в страната. По данни от юли 2014 г. населението на Сирия е близо 18 млн. души.
2016 - Иракските сили освобождават военновъздушната база "Каяра", завзета от сунитската групировка "Ислямска държава". Базата се на намира на около 50 км южно от Мосул, който от средата на 2014 г. е превзет от "Ислямска държава". При операцията са убити 38 бойци на групировката.
2017 - В рамките на 41-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Краков, Полша (2-12 юли 2017), Комитетът включва три обекта - от Индия, Китай и Камбоджа - в списъка на световното наследство. В списъка влиза старата част на индийския град Ахмадабад. Тя впечатлява с лабиринта от стари квартали, като всеки отделен район на града представлява отделна крепост. От Китай в списъка попада остров Гулянюй или Кулянсу, където има архитектурни паметници на колониалната култура. През 19 век на този остров в Южнокитайско море започнаха масови заселвания на европейски търговци, които построиха домове, вили, църкви, болници и магазини. Сега островът е популярно място за туристи и на него е забранено придвижването с автомобили. В списъка попада и светинята Самбор Прей Кук в Кабоджа. Това е комплекс от няколко десетки храма, които съществуват от 6 век.
2018 - В Анкара, Турция, в 16.00 ч. в президентския дворец "Бештепе" се провежда церемония по встъпване в длъжност на президента Реджеп Тайип Ердоган, преизбран на предсрочните президентски избори на 24 юни 2018 г. с 52,59 процента от гласовете на избирателите и президент на страната от 10 август 2014 г. С встъпването в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган в страната влиза в сила нова система на управление в съответствие с конституционната реформа, приета на референдум на 16 април 2017 г.
2019 - От космическия център "Джон Кенеди" във Флорида, САЩ, излита международен екипаж с реактивен самолет "Гълфстрийм Джи-650-И Ар" за околосветски полет с пресичане на Северния и Южния полюс. Екипажът включва американския астронавт Тери Въртс, британския летец Хамиш Хардинг, руския летец-космонавт Генадий Падалка и още шестима души от Великобритания, Германия, Дания, Полша, Украйна и Република Южна Африка. Те преминават над Северния полюс, кацат в Нур Султан, Казахстан, за зареждане с гориво, след това на о-в Мавриций и в гр. Пунта Аренас в Чили. От там на 11 юли 2019 г. международният екипаж се завръща във Флорида като подобрява рекорда за най-кратък околосветски полет със самолет през двата полюса, като изминава разстоянието за 46 часа, 39 минути и 38 секунди. Изминатото разстояние е 40 200 км, а скоростта - средно 838 км/ч. Предишният рекорд е от 2008 г. Той е 52 часа и 32 минути. Полетът "Още една орбита" е в чест на 50-годишнината от стъпването на човек на Луната (1969).
2020 - Литовската централната банка пуска в предварителна продажба първите в света цифрови колекционерски монети (LBCOIN). Пакет от 6 монети е на цена от 99 евро. На всяка монета има портрет на един от 20-те души, подписали декларацията за независимост на Литва през 1918 година. Те са разделени в шест категории: свещеници, президенти, дипломати, индустриалци, академици и общински служители.

Родени на този ден българи:

Иван Вазов, поет, писател, драматург, културен и обществен деец, патриарх на новата българска литература /1850-1921/.
Учител в Мустафа паша /дн. Свиленград/ (1872-1873). През 1875 г. става член на сопотския революционен комитет. Председател на Окръжния съд в Берковица (1879-1880). Действителен член на Българското книжовно дружество (1881) и почетен член на дружеството (1921). Председател на Научно-книжовното дружество в Пловдив и главен редактор на сп. "Наука" (1881-1884). Заедно с Константин Величков основава сп. "Зора" (1885) и съставят "Българска христоматия или Сборник от избрани образци по всичките родове съчинения" (2 ч., 1884). Редактор на сп. "Денница" (1890-1891). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1894-1897). Министър на просветата (7 септември 1897-30 януари 1899). Определян е за Патриарх на новата българска литература. Твори във всички художествени и художествонопублицистични жанрове. Автор е на стихосбирките "Пряпорец и гусла" (1876), "Епопея на забравените" (1881-1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1886), "Под нашето небе" (1900), "Люляка ми замириса" (1919) и др., на поемите "Грамада" (1880), "В царството на самодивите" (1884) и др. Издава сборници с разкази "Разкази 1881-1901", "Драски и шарки", "Видено и чуто", Пъстър свят", "Утро в Банки" и "Спомени". С разказите си за Сръбско-българската война /1885/ ("Вълко на война", "Иде ли?") поставя началото на късия разказ в българската литература. Автор е на повестите: "Немили-недраги", "Неотдавна", "Митрофан и Дормидолски", "Чичовци", "Кардашев на лов", "Иван-Александър" и "Нора". Автор е на пътеписи "В недрата на Родопите", "Рила", "Пирин" и др., на драмите "Хъшове", "Борислав" и "Към пропаст". Негови са комедиите "Службогонци", "Господин Мортагон", "Кандидати на славата" и др. Вазов пише романите: "Под игото" (1894), "Нова земя", "Светослав Тертер". Романът "Под игото" е най-популярното произведение на Иван Вазов и най-четената и превеждана българска книга. На 20 септември 1916 г. проф. Иван Шишманов издига кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. (наградата печели шведския поет, писател и историк Вернер фон Хайденщам). Носител на златен медал "За наука и изкуство" (1896), на орден "Св. равноапостоли Кирил и Методий". Удостоен със званието "почетен доктор" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (21 октомври 1920). Почетен гражданин на София (1920).
доц. Никола Алексиев, психолог и философ, основоположник на българската психология /1877-1912/.
Учител в София и Търново (1901-1906). Преподавател по психология и история на философията в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1908). Поставя началото на експерименталната психология, като създава първата специална лаборатория към Софийския университет. Автор е на "Основни форми на чувствата" (1907), "Принос към учението за волята" (1910), "Учението на Г. Т. Фехнер за отношението между душа и тяло" (1910), "Нашата училищна политика" (1912). Убит по време на Балканската война (1912-1913).
акад. Илия Петров, художник и педагог /1903-1975/.
Преподавател по рисуване и живопис в Художествената академия в София (1940-1946). Заместник-ректор на Художествената академия (1949-1950), декан на факултета за изящни изкуства в академията (1957-1962) и неин ректор (1966-1968). Председател на Съюза на българските художници (1949-1950). Автор е на портрети и композиции, сред които "Автопортрет", "Портрет на момиченце", "Портрет на Владимир Димитров-майстора", "Паисий Хилендарски" и др. Работи и в областта на декоративномонументалната украса и др. Удостоен със званието "Заслужил художник (27 май 1951), удостоен със званието "Народен художник" (22 май 1963), Лауреат на Димитровска награда (1951, 19591, 1971).Носител на орден "Георги Димитров" (1963, 1967, 1973), на орден "Народна република България" първа степен (1959). Неговото име носят Националната художествена гимназия за изящни изкуства в София и Художествена галерия "Проф. Илия Петров" в родния му Разград.
Емил Главанаков, диригент /1918-1978/.
Втори диригент на Държавния симфоничен оркестър Варна (1 юни 1950-1956) и негов главен диригент (1956-1978). Поставя и ръководи като диригент и някои от постановките на Варненската народна опера (създадена през 1947 г.). Автор на композиции за симфоничен оркестър. Носител на ордените "Кирил и Методий" първа степен (1967) и "Червено знаме на труда (1967). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1970).
Станка Пенчева, поетеса /1929-2014/.
Редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство "Народна младеж" (1955-1956), кореспондент на в. "Народна култура" за Русе (1956-1958), редактор в литературното сп. "Септември" (1959-1975) и в сп. "Отечество" (1975-1986). Автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика. Нейни стихове са преведени на немски, руски, френски и други езици. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), на Националната награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (25 октомври 1996), на наградата "П. К. Яворов" на едноименната фондация за сборника "Старомодни стихотворение" (2000), на наградата на в. "Литературен форум" за поезия (2000), на Голямата награда за поезия "Златен ланец" на в. "Труд" (2003), на Националната награда за поезия "Иван Николов" за 2006 г. за цялостното й творчество (2007) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се провежда Национален литературен конкурс "Станка Пенчева".
Гаврил Стоянов (Гацо), футболист и треньор /1929-2005/.
През футболната си кариера е играл в "Септември" (София), "Бдин" (Видин), ЦСКА (София), "Спартак" (София). За националния отбор има изиграни 17 мача. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия.
Андрей Желязков (Жужо), футболист и треньор /1952/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Миньор" (Раднево), "Славия" (София), "Фейенорд" (Холандия), "Страсбург" (Франция) и "Берсхот" (Белгия). За националния отбор по футбол има изиграни 54 мача и отбелязани 14 гола. Футболист на България за 1980 г. Почетен гражданин на София (2013).
Нина Радева, икономист и политик /1955/.
Депутат в 39-о Народно събрание (2001-2005). Заместник-министър на икономиката и енергетиката (9 септември 2005-27 юли 2009). Заместник-председател на Надзорния съвет на Българска банка за развитие (2008-8 септември 2009).
Кин Стоянов, журналист /1958/.
Работил е като редактор в сп. "Смяна", заместник-главен редактор в сп. "Български журналист", заместник-главен редактор на в. "Демокрация", главен редактор на в. "Щастливец". Бил е секретар на Съюза на българските фондации и сдружения. Председател на Управителния съвет (1993-1994) и изпълнителен директор на Национален дарителски фонд "13 века България" 1994-20 март 1995; 11 април 1997-2005).
Йордан Лечков, футболист и политик /1967/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Сливен" (Сливен), ЦСКА (София), "Хамбургер" (Германия), "Марсилия" (Франция) и "Бешикташ" (Турция). За националния отбор по футбол има изиграни 45 мача и отбелязани 5 гола. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Кмет на град Сливен (2 ноември 2003-8 ноември 2011). От 2005 г. е вицепрезидент на Българския футболен съюз (БФС). Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994) и на Сливен (1994). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (5 февруари 2018).
Ивайло Петев, футболист и треньор /1975/.
През футболната си кариера е играл в "Литекс" (Ловеч), "Олимпик" (Тетевен), "Спартак" (Варна), "Черно море" (Варна), "Родопа" (Смолян), "Дунав" (Русе), "Марек" (Дупница), "Трикала" (Гърция), "Любимец" (Любимец) и "Етър" (Велико Търново). За националния отбор по футбол има изиграни 3 мача. Треньор на мъжкия национален футболен отбор (20 ноември 2014-28 септември 2016).
Теодора Пенчева, българска състезателка по сноуборд /1982/.

На този ден са родени и:

Матю Луис, британски писател /1775-1818/.
Автор е на готическия роман "Монахът" (1796).
Хенрик Родаковски, полски художник портретист /1823-1894/.
Ян Неруда, чешки поет, писател и журналист /1834-1891/.
Автор е на стихове, разкази, фейлетони, комедии, драми, очерци, критика. Творчеството му е наситено със социални, граждански и философски мотиви. Утвърждава реализма като основното направление в чешката литература. През 1858 г. създава чешкия литературен алманах за реализъм "Май". Автор е на стихосбирките "Гробищни цветя" (1858), "Книга със стихове" (1868), "Космически песни" (1978), "Прости мотиви" (1883), "Балади и романси" (1883), "Песни на Страстния петък" (1896), на повестта "Босяци", сборниците с разкази "Арабески" (1864), "Разни хора" (1871), "Малострански разкази" (1878) и др.
Даниел Гугенхайм, американски предприемач /1856-1930/.
Член на американската фамилия индустриалци и филантропи Гугенхайм. Създава фонд за насърчаване на космически изследвания (1926-1930).
Оторино Респиги, италиански композитор /1879-1936/.
Сред най-известните му творби са "Фонтаните на Рим" (1916), "Белфагор" (1923), "Боровете на Рим" (1924), "Римски фестивали" (1929) и др.
Чарлз Емил Рутенберг, американски политик /1882-1927/.
Един от основателите на Комунистическата партия в САЩ (1919). Генерален секретар на партията(септември 1919-2 март 1927).
Николай Асеев, съветски поет /1889-1963/.
Автор e на стихове за деца, преводи, статии по въпроси от историята на руския стих. Лауреат на Сталинова награда (1941).
Барбара Картланд (Мери Барбара Хамилтън Картланд), британска писателка /1901-2000/.
Авторка е на 723 романтични романа, сред които са "Брулещите ветрове на любовта" (1938), "Към звездите" (1944), "Сенки от миналото" (1945), "Сбъднати мечти" (1947), "Зовът на любовта" (1979) и "Невъзможна любов" (2004). Романите й са преведени на 36 езика и продадени в над 1 млрд. екземпляра.
Бен Рой Мотелсон, американски физик от датски произход /1926/.
Носител на Нобеловата награда за физика за 1975 г. заедно с Оге Бор и Дмеймс Рейнуотър за откриването на връзката между колективното движение и движението на частицата в атомните ядра и за разработването на теорията за структурата на ядрото въз основа на тази връзка.
Хасан Втори, крал на Мароко (3 март 1961-23 юли 1999) /1929-1999/.
Герхард Ханапи, австрийски футболист /1929-1980/.
Доналд Ръмсфелд, американски политик /1932-2021/.
Министър на отбраната на САЩ (20 ноември 1975-20 януари 1977; 20 януари 2001-18 декември 2006).
Вим Дуйзенберг (Вилем Дуйзенберг), нидерландски икономист и политик /1935-2005/.
Министър на финансите на Нидерландия (1973-15 декември 1977). Председател на Нидерландската централна банка (1982-18 юни 1997). Председател на Съвета на директорите на Европейската централна банка (1 юни 1998-31 октомври 2003).
Дийн Кунц, американски писател и сценарист /1945/.
Автор е на романи с елементи на ужаси, научна фантастика, мистерия и сатира. Сред тях са "Убежище" (1992), "Не бой се от нищо" (1997), "Странен Томас" (2003) и др.
Том Ханкс, американски актьор и режисьор /1956/.
Участвал е във филмите "Нищо общо" (1986), "Безсъници в Сиатъл" (1993), "Филаделфия" (1993), "Аполо 13" (1995), "Спасяването на редник Райън" (1998), "Форест Гъмп" (1994), "Терминалът" (2004), "Полярен експрес" (2004), "Шифърът на Леонардо" (2006), "Ангели и демони" (2009), "Лари Краун" (2011), "Спасяването на Мистър Банкс" (2013), "Ад" (2016), "Хубав ден в квартала" (2019) и др. Режисьор е на филмите "Братя по оръжие" (2011), "Лари Краун" (2011) и др. Носител на две награди "Оскар" за най-добра мъжка роля във филма "Филаделфия" (1994) и във "Форест Гъмп" (1995). Носител на награда "Златен глобус" (1989, 1994, 1995, 2001, 2020).
Джанлука Виали, италиански футболист и треньор /1964/.
С "Ювентус" (Италия) печели Шампионска лига (1996) и купата на УЕФА /сега Лига Европа/ (1993). Като треньор на "Челси" (Англия) печели Супер купата на УЕФА (1998).
Паоло ди Канио, италиански футболист /1968/.
С "Ювентус" (Италия) печели купата на УЕФА /сега Лига Европа/ (1993). С "Милан" (Италия) печели Супер купата на УЕФА (1994).
Ашли Йънг, английски футболист /1985/.
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнира Лига Европа (2017).
Себастиен Басонг, камерунски футболист /1986/.
Рафаел да Силва, бразилски футболист /1990/.
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания, с националния отбор по футбол.
Фабио да Силва, бразилски футболист /1990/.
Деандре Йедлин, американски футболист /1993/.

Това е денят на смъртта на:

Анастасий, византийски император /ок. 430-518/.
Амедео Авогадро, италиански учен физик /1776-1856/.
Автор е на Закона на Авогадро (1811) и на числото на Авогадро (константа на Авогадро). Законът на Авогадро гласи: един мол какъвто и да е газ при еднаква температура и налягане заема един и същ обем. Числото на Авогадро определя броя на структурните (градивни) частици в 1 мол субстанция. Използва се за определяне на броя на градивните частици (атоми, молекули, йони и т. н.) в определено количество вещество.
Пол Брока, френски лекар и антрополог /1824-1880/.
Основател на Антропологичното дружество в Париж (1859) и на Антропологическото училище в Париж (1876).
Марк Антоколски, руски скулптор /1843-1902/.
Кинг Жилет, американски индустриалец /1855-1932/.
През 1895 г. му хрумва идеята за безопасна самобръсначка със сменяеми ножчета. На 28 септември 1901 г. Кинг Жилет и изобретателят Уилям Никърсън създават компанията "Америкън сейфти рейзър къмпани", която през м. юли 1902 г. е преименувана на "Жилет сейфти рейзър къмпани". През първата година от производството си (1903) компанията продава 51 самобръсначки и 168 ножчета, а до края на следващата година - 90 000 самобръсначки и 12 400 000 ножчета.
Александър Гедике, съветски композитор и педагог /1877-1957/.
Народен артист на РСФСР (1946).
Фани Попова-Мутафова (Стефанка Попова-Мутафова), българска писателка /1902-1977/.
Автор на исторически романи "Солунският чудотворец" (1929-1930), "Дъщерята на Калояна" (1936), "Цар Иван Асен II"( 1937), "Боянският майстор" (1939), "Йоан Асен" (1938-1939),"Последният Асеновец" (1939) , на разкази, на творби за деца и юноши и др.
Иван Пейчев, български поет и драматург /1916-1976/.
Сътрудничи на в. "Отечествен фронт", "Работническо дело" и в. "Стършел" (1939-1948). Работи като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер (1949-1955). Драматург на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1966). Автор е на стихосбирките "Стихотворения" (1948), "Далечно плаване" (1962), "Есен на брега" (1968), "Сенки на крила" (1977) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата (1967). Лауреат на Димитровска награда за пиесата "Всяка есенна вечер" (1974). През 2004 г. е учредена Национална награда за лирика "Иван Пейчев".
Жан Льофевр, френски актьор /1919-2004/.
Участвал е във филмите "И бог създаде жената" (1956), мелодрамата "Анжелика и кралят" (1965), поредицата комедии на режисьора Жан Жиро "Полицаят от Сен Тропе" (1964), "Един полицай в Ню Йорк" (1965), "Полицаят се жени" (1968), "Полицаят се пенсионира" (1970) и др. Той е сред най-известните френски актьори на 20-и в.
лорд Питър Карингтън, британски политик /1919-2018/.
Наследява титлата лорд след смъртта на баща си през 1938 г. и заема мястото му в Камарата на лордовете на парламента през 1940 г. По време на Втората световна война (1939-1945) служи в Корпуса на гвардейците гренадири, където достига до чин майор и е награден с Кръст за военни заслуги. Младши министър на земеделието в правителството на Уинстън Чърчил (1951-1954). Министър на отбраната на Великобритания (20 юни 1970-1974). Министър на външните работи на Великобритания (5 май 1979-5 април 1982). Генерален секретар на НАТО (25 юни 1984-1 юли 1988).
Лили Берон (Лиляна Александрова Берон), българска балетна актриса и педагог /1921-1996/.
Балерина в Софийската опера и балет (1934-1962). Танцува в трупата на "Бале дьо ла жонес" в Париж, Франция (1937-1939). Преподавател в Държавното хореографско училище в София (1951-1992). Създава школа по балет в Краков, Полша (1963-1964) и във Ваймар, Германия (1975-1977). Била е ръководител е на балетните състави на Варненската опера, на оперите във Ваймар и Краков, репетитор на балет "Арабеск". Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1965), със званието "Народен артист" (1981). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1982), на награда "Златна лира" за 1981 г. на Съюза на музикалните дейци (1982).
Род Стайгър, американски актьор /1925-2002/.
Участвал е във филмите "Доктор Живаго" (1965), "В жегата на нощта" (1967), "Ватерло" (1970), и др. Носител на наградите "Оскар" и "Златен глобус" за 1967 г. за главна мъжка роля и за най-добър актьор в драма във филма "В жегата на нощта" (1967).
Иля Глазунов, руски художник и педагог /1930-2017/.
Създател и ректор на Руската академия за живопис, скулптура и архитектура (1986). Най-известните монументални платна на Иля Глазунов са "Мистерията на ХХ век" (1978), картината в централата на ЮНЕСКО "Принос на народите на СССР в световната култура и цивилизация" (1980), "Вечната Русия" (1988), "Пазарът на нашата демокрация" (1999). Член е на Руската художествена академия, както и на Кралските художествени академии в Мадрид и Барселона. Народен художник на СССР (1980). Носител на Държавната награда на Русия (1997). Пълен кавалер на Ордена "За заслуги перед Отечеством" (1995, 2000, 2005, 2010), носител на ордена на Червеното знаме на труда (1985). Носител на златен медал на ЮНЕСКО "За принос към световната култура и цивилизация" (1999).
Евгений Гришин, руски състезател по бързо пързаляне с кънки, колоездене и треньор /1931-2005/.
Четирикратен олимпийски шампион - през 1956 г. в Мелбърн, Австралия (500 м и 1500 м) и през 1960 г. в Скуо Велей, САЩ (500 м и 1500 м), като на 500 м е първият състезател, бягал под 40 секунди. Печели и сребърен медал на Олимпийските игри през 1964 г. в Инсбрук, Австрия. Европейски шампион през 1956 г. в Хелзинки, Финландия. На световни първенства печели два бронзови медала. Многократен световен рекордьор.
проф. Марин Върбанов, български художник /1932-1989/.
Възпитаник на китайската художествена школа, първият български художник, получил специално образование в областта на декоративния текстил (декоративни платове, щампи и стенни килими. Един от създателите на специалност "Текстил" в Националната художествената академия (1959), от 1960 г. е преподавател по текстил в академията. Ръководи Ателие за тъкани и гоблени към Творческия фонд на Съюза на българските художници (1967-1970). Работил е в Международния център по изкуствата в Париж, Франция. Бил е преподавател в Парижката академия по изкуствата. Основава Центъра за гоблени към университета в Канбера, Австралия. От 1985 г. е преподавател в Художествената академия за изящни изкуства в Ханджоу, Китай, основател на катедра "Текстил" в академията и на ателие /дн. Институт за съвременна текстилна пластика "Върбанов"/ (1985-1989). В съавторство със съпругата си - художничката Сун Хуай Куей, участва в Международни изложби за стенни килими в Лозана, Швецария (1969, 1971).
Боян Иванов, български естраден певец /1943-2012/.
Концертната си дейност започва през 1961 г., а през 1965 г. прави първия си запис - песента "Зеленоокото момиче", която се превръща в български хит. Бил е солист на оркестрите "Балкантон", Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио, "София" и др. През 90-те години на 20 в. заедно с Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров създават певческото трио "Бо Бо Бо", което изпълнява популярни шлагери.
митрополит Кирил (светско име Богомил Петров Ковачев), български църковен деец /1954-2013/.
На 21 юли 1972 г. получава монашеското име Кирил. Йеродякон (17 декември 1972), йеромонах (14 ноември 1976), архимандрит (25 декември 1980). Предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия (1 юни 1982-август 1986). Игумен на Троянския манастир "Успение Богородично" (5 септември 1986-7 декември 1987). Главен секретар на Светия Синод (1987-1989). На 26 юни 1988 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Стобийски". Варненски и Преславски митрополит (26 февруари1989-9 юли 2013). Наместник-председател на Българската православна църква и временно управляващ на Софийската епархия (10 ноември 2012-24 февруари 2013).

Подобни статии

  • 1 декември - Празникът на ВМА

    1 декември - Празникът на ВМА

    Празникът на Военномедицинска академия (ВМА). Годишнина от създаването /1891/ на Софийската обща гарнизонна болница, чийто наследник е Военномедицинската академия. Празникът е регламентиран с Правилника за устройството и дейността на Военномедицинската академия.

    239
  • 30 ноември - Денят в памет на жертвите на военни действия с употреба на химическо оръжие

    30 ноември - Денят в памет на жертвите на военни действия с употреба на химическо оръжие

    Денят в памет на жертвите на военни действия с употреба на химическо оръжие. Отбелязва се от 2016 г. с решение от 3 декември 2015 г. на 20-ата сесия на Организацията за забрана на химическите оръжия (30 ноември - 4 декември 2015) на 30 ноември или през първия ден на редовната сесия на Конференцията на страните участнички в Конвенцията за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие.

    144
  • 29 ноември - Международният ден за солидарност с палестинския народ

    29 ноември - Международният ден за солидарност с палестинския народ

    Международният ден за солидарност с палестинския народ. Отбелязва се от 1978 г. с резолюция A/RES/32/40B на Общото събрание на ООН от 2 декември 1977 г. Годишнина от приемането /1947/ на резолюция A/RES/181(II) от Общото събрание на ООН по въпросите на Палестина, съгласно която на територията на Палестина се създават две държави - арабска и еврейска, припомня БТА.

     

    172