Адв. Деян Драгиев: Дебатът за личния фалит всъщност представлява и дебат за ценности

Снимка: БГНЕС Деян Драгиев

В обществото съществува едно ниво на обществен дебат и заинтересованост от проблематиката, свързана с личния фалит, но това, което по-скоро липсва, е дискусия на конкретните параметри и отделните теми в рамките на този дебат. Хората разбират, че това е важна тема. Тя беше доста дискутирана още когато беше приета тази т.нар. дълга, абсолютна, десетгодишна погасителна давност в Закона за задълженията и договорите. Знаете, тогава беше постановено и решение на Конституционния съд по отношение на този въпрос. Т.е. съществува разбиране за това, че темата за личния фалит е нещо важно, но поне моето разбиране е, че няма дискусия отвъд тази точка. Т.е. кое е важно, кое ние като общество считаме, че има значение в тази проблематика. Това твърди в интервю за БГНЕС адвокат Деян Драгиев.

По думите му кредиторът винаги иска да получи своето в максимум. Той изразява мнение, че дебатът за личния фалит всъщност представлява и дебат за ценности.

Запитан какви са спецификите на европейското законодателство, свързани с личния фалит, и дали те са приложими към нашия контекст, Драгиев отбелязва, че на ниво Европейски съюз все още липсва акт, който да хармонизира или да изисква от държавите точно определена регламентация и правен режим на несъстоятелността на физическите лица.

„Все още няма някакъв натиск върху България като държава да възприеме подобни норми в своето законодателство. Практики има всъщност обаче навсякъде. България е една от малкото държави, в които няма почти нищо в тази сфера. В повечето държави или има регламентация в закона им, който се занимава с несъстоятелност, или има специфичен закон, който регламентира точно тази материя. Така че на ниво Европейски съюз все още няма нещо, но практиката е показала, че когато в държавите членки има толкова отявлен консенсус, че това е материя, която трябва да бъде регламентирана, в крайна сметка се стига и до ниво приемане на норми на ниво Европейски съюз. Когато по-голямата част от държавите имат определена регламентация, в едно малцинство от държави такова или липсва, или положението е радикално различно. Просто се приема нещо, което да уеднакви режимите навсякъде“ обяснява експертът пред БГНЕС.

Запитан какво може да се направи за физическите лица, когато те достигнат състояние на фалит, специалистът отговори, че в този случай законодателните решения могат да бъдат много. Той очерта основните тенденции, които можем да видим в законодателствата на различните държави.

„Голямата специфика на физическите лица е, че за разлика от търговските дружества, при които, те могат да бъдат ликвидирани вследствие на изпадането им в несъстоятелност и техните активи да бъдат разпродадени, физическото лице не изчезва с факта на това, че то е изпаднало в несъстоятелност. Обратно, при него проблемите още повече се задълбочават. Много често то изпада в една изключително тревожна спирала от дългове и социални проблеми. Главните тенденции в приемането на законодателните режими, които се занимават с несъстоятелността на физическите лица, са свързани именно с това доколко може да се стигне до някаква степен на споразумение предварително преди изобщо да се открие едно съдебно производство по несъстоятелност между длъжника и неговите кредитори. Кредиторите биха могли да бъдат безкрайно много, но тук става въпрос за кредитори, които имат институционален характер – финансови институции, кредитни компании, компании в сферата на доставката на обществени услуги, електроразпределение, Топлофикация. Идеята е да се стигне до оздравяване ситуацията на длъжника преди да се стигне до съд или под надзор на съда“, казва още Драгиев.
 
Друга тенденция, която е ясно изразена в законодателствата, според него, е да се поставят определени изисквания към поведението на длъжника, от момента, в който той е изпаднал в несъстоятелност. Важно е да се търси как да се разреши неговата житейска ситуация от този момент нататък. Ясно е, че длъжникът няма повече средства да погасява задълженията си – какво правим оттук нататък? Адвокатът подчерта, че в законодателствата в балтийските държави има един морален елемент – от длъжника се изисква да поддържа определено поведение, да избягва хазарт и подобни дейности. Срещу това стои този плюс за него неговите задължения да бъдат разсрочени, неговото имущество да не бъде изцяло запорирано. По думите му има много ясна тенденция в законодателството определен процент от възнаграждението на длъжника да отива за погасяване на задълженията му или определени мерки да бъдат наложени върху него за по-продължителен период от време – да не може да се разпорежда със свое имущество, да не може да го влошава, да не може да получава изцяло своята заплата, определена част от нея да бъде управлявана под надзор на съда. Идеята е да се стигне до едно по-социално приемливо състояние, при което неговите задължения да бъдат сериозно намалени с идеята да бъдат напълно погасени.

„Става дума за някакъв пакет от мерки, който е свързан с ценностите на обществото – дали то ще дава преимущество на правата на кредитора, дали то ще каже, че кредиторът трябва да отстъпи назад, да се даде възможност на длъжника да поправи своето поведение, да изчисти своето финансово минало, да мине определен период от време и да му бъде дадена възможността той да участва активно отново в оборота. Така че говорим за пакет от мерки, свързани с определени ограничения, с определени забрани и т.н.“, обяснява експертът.

Той уточнява, че има пряка корелация между високите стойности на БВП и наличието на законодателство, свързано с потребителската несъстоятелност.

„Безспорно цялостната макрорамка на икономическото състояние на обществото силно се повлиява от механизма длъжникът да бъде оздравен“, категоричен е Драгиев.

Според него трябва да се работи върху развитие на законодателство в тази посока и да се почерпят най-добрите примери. Той изтъква, че примерите трябва да се взимат от страните, в които вече има развито законодателство, свързано специфично с потребителската несъстоятелност.

„Това е несъстоятелност на физически лица, които не са участници в търговския оборот, те не са търговци, тяхната несъстоятелност е свързана с техните лични задължения. Франция има такъв специализиран закон, държавите в Бенелюкс, прибалтийските държави, Полша, добри примери са държавите от немскоезичния кръг също. Това, което трябва да се направи, е, като се тръгне от социалния анализ, след това се мине през преглед на основните законодателства, които вече са преминали през това, на база на това ние може да се ориентираме в България кое работи и кое не. Оттам нататък се стига до чисто правно-техническата сфера на това да бъде изготвено едно законодателство и вече то да започне да работи в реалния живот. Това, че нещо работи добре в Бенелюкс или във Франция, няма никаква гаранция, че същото нещо ще работи в социалните условия на България“, завършва юристът.

Подобни статии