Аферата ЧЕЗ

Новият купувач „Еврохолд“ отхвърлен в Гърция. Румънците хванали фирмата в застрахователен картел

Новият купувач на ЧЕЗ – „Еврохолд“, е с още по-скандално досие от предишния кандидат за енергоразпределителното дружество, доставящо тока на една трета от страната – „Инерком“ на Гинка Върбакова.

Проверка в регистрите показва, че дъщерно дружество на „Еврохолд“ е било отхвърлено от Гърция като инвеститор заради липса на капитали. В друга наша съседна държава пък – Румъния, същата фирма от структурата на „Еврохолд“ е била глобена за картелно споразумение на застрахователния пазар. Отделно се оказала с огромна капиталова дупка и се е наложило да премине оздравителна програма.
Че „Еврохолд“ е на път да придобие ЧЕЗ бе обявено от самия холдинг в четвъртък, вероятно не случайно – след края на работния ден. Тогава от дружеството обявиха, че са сключили договор за закупуване на българските активи на чешката компания срещу впечатляващата сума от 335 млн. евро. Самите пари обаче щели да дойдат не само от собствени средства, но от външно финансиране, като за целта били в преговори с кредитни институции. С какви средства точно „Еврохолд“ ще придобие ЧЕЗ е и най-голямата въпросителна в тази сделка. Именно затова малко след анонса, че двете компании са в преговори за сключването на договор, Комисията за финансов надзор стартира проверка, която обаче и към настоящия момент не е приключила. Самата сделка още не е финализирана, защото трябва да се произнесат регулаторите – освен КФН, Комисията за защита на конкуренцията и КЕВР. Именно при регулаторната проверка беше спрян опитът за покупка на ЧЕЗ от предния т.нар. „инвеститор“ - „Инерком“, със собственик Гинка Върбакова.
Справката в досегашната инвестиционна дейност на холдинга обаче показва, че финансовото състояние на „Еврохолд“ и негови дъщерни дружества е събудило сериозни съмнения в съседните ни държави. Така например гръцката централна банка три пъти е отказала на застрахователна компания от групата да купи гръцката Креди Агрикол, действаща в областта на животозастраховането. Последният отказ е от 21 януари тази година. Гръцката банка безапелационно порязва дружеството на „Еврохолд“, като се мотивира с изключително тежки аргументи и изразява съмнение относно финансовата стабилност на кандидат-купувача.
Като проблем финансовият регулатор в Атина посочва това, че членовете в групата на „Еврохолд“ до голяма степен разчитат на външни заеми и на прехвърляне на акции помежду си, а не на собствен капитал. Посочва се, че тази стратегия довела до големи щети в Румъния, където кандидат-купувачът притежава застрахователна компания. Като се имат предвид тези проблеми, в Румъния се стига до извода, че кандидат-купувачът не отговаря на принципите, съществуващи в Европейския съюз по отношение на застрахователните пазари, категорични са от гръцката банка. Ако се даде възможност на дружеството на „Еврохолд“ да влезе в Гърция, това ще доведе до необмислено нарушаване на балансите и европейските принципи на застрахователните пазари. Тази политика на вземане на външни кредити може да предизвика сериозна заплаха за кандидат-купувача и да го направи неплатежоспособен, пише в решението си гръцката банка. Оттам посочват още, че дружеството на „Еврохолд“ не разполага с достатъчно ноу-хау и опит в областта на животозастраховането – в тази област, в която искат да навлязат в Гърция. Накрая заключението на гръцката банка гласи: кандидат-купувачът е в незадоволителна позиция по отношение осигуряването на достатъчно капитал.
Още по-драстично е положението в Румъния, въз основа на което гръцкият регулатор отказва сделката в южната ни съседка. Двегодишно възстановяване е претърпяло румънското дружество за застраховане на „Еврохолд“. През 2015 г. Комисията за финансов надзор в съседката ни решава да наложи едногодишен план за оздравяване на закъсалата компания заради огромна ликвидна дупка, но той продължава два пъти по-дълго – до 2017 г. Причините за намесата на регулатора в съседката ни е, че са констатирани „несъответствия по отношение на платежоспособността и капиталовите изисквания“. Открити са „дупки“ в акционерния капитал на дружеството. Бордът на директорите е бил задължен да изготви план с точни разчети как ще увеличат капитала и график за уреждане на дълговете. След стриктен контрол и увеличение на капитала със 125 млн. лева все пак застрахователното дружество си стъпва на краката. Но преминава през подобрения на вътрешните политики и процедури, както и смяна на одитора си.
Драмите за дъщерното дружество в съседна Румъния обаче не приключват дотук. Тамошният регулатор за конкуренция на пазара открива смущаваща договорка на застрахователния пазар. През декември миналата година дружеството на „Еврохолд“ заедно с още осем компании бяха глобени с колосалната сума от 50 млн. евро. Причината е картелно споразумение за цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. След разследването регулаторът е установил, че дружествата са участвали в „чувствителен обмен на информация относно увеличаване на премиите“ по застраховката. Така са ограничили конкуренцията на пазара между октомври 2012 г. и ноември 2016 г., тъй като застрахователните компании не са установили премиите си самостоятелно. Дъщерното дружество на „Еврохолд“ е глобено с 2,6 млн. лева (6,35 млн. леи), по-малко от другите застрахователни компании, защото е предоставило серия от документи и информация на разследващите картела.
Случилото се и в Румъния, и в Гърция буди основателни съмнения доколко изобщо „Еврохолд“ би бил стабилен инвеститор на пазар, от който зависи електричеството на цяла Западна България. Още повече, че групата няма какъвто и да било опит в енергийния сектор, което се признава и от мениджмънта й. Още по-притеснително е, че и у нас опити на „Еврохолд“ за нови придобивки вече са били отхвърляни. В периода 2015-2016 г. дъщерната компания на „Еврохолд“, занимаваща се със застраховането, е порязана от тогавашния ръководител на управление „Застрахователен надзор“ в Комисията за финансов надзор по искане да придобият „ХДИ Застраховане“. Изтъкнатата причина е, че кандидатът не разполага с достатъчно капитал за това. Един от мотивите са влошените финансови показатели, като се изтъква примерът със зейналата капиталова дупка на дъщерното дружество в Румъния, излязла наяве след стрес тестовете, проведени в северната ни съседка. В крайна сметка обаче дружеството успява да приключи сделката след юридически врътки. Решението на ръководителя на застрахователния надзор първоначално е публикувано на сайта на КФН, каквато е обичайната практика. С вътрешно разпореждане на комисията обаче това решение набързо е свалено. Формалният претекст бил, че в решението се цитирало становище от ДАНС. Дружеството на „Еврохолд“ освен това атакува отказа на ръководителя на застрахователния надзор пред самата КФН. Комисията от своя страна обезсилва решението на собствения си член с мотива, че срокът за издаването на това решение бил изтекъл с един ден. Така отказът, който дружеството на „Еврохолд“ получава за сделката за ХДИ, се обезсилва.
И офшорки изскачат зад „Еврохолд“ - купувача на ЧЕЗ, сочи справка в публичните регистри. Такъв е случаят с дружеството „Синтетика“, което преди години е било създадено да се занимава с несвойствените за „Еврохолд“ дейности. В момента в свързаното с купувача на ЧЕЗ дружество като собственик се появява кипърската „Камалия трейдинг лимитид“, която от своя страна е записана като участник в собствеността на 5 фирми, регистрирани в България. Сред тях е и „Евротрък“, която според регистрите има индиректни връзки с купувача на ЕРП-то за Западна България. Едно от дружествата, в които „Еврохолд“ участва като собственик, се занимава със застрахователна дейност. За него също има данни за офшорно участие с регистрирано на британския остров Джърси дружество. Става дума за „Саут-истърн юръп фънд“. Интересното е, че за неин представител е записан предишен (втори по ред) действителен собственик на застрахователната фирма, а именно „ЕС и партнърс лимитид“, също регистрирана във въпросната офшорна зона. 
Като собственици на офшорката „Саут-истърн юръп фънд“ са записани четирима гръцки граждани, като единият от тях е старец на преклонната възраст от 80 години.
Според председателя на комисията по енергетика в парламента Валентин Николов трябва задължително да се проверяват купувачите на стратегически активи от инфраструктурата на България дали нямат връзки с офшорни фирми. По думите му не е незаконно офшорни компании да са сред купувачите и да участват в обществени поръчки. „Най-малкото обаче, когато службите установят, че има офшорна фирма, трябва да проучат произхода на капиталите им и кой стои зад тях, защото в офшорните зони, освен че се укриват данъци, се крие и собствеността, и нерядко и мръсни пари. Затова в случая е хубаво да се знае кой е собственикът, защото все пак става дума за обект от стратегическо значение“, смята депутатът от ГЕРБ. Продажбата на електроенергийния бизнес на ЧЕЗ в България е с няколкогодишна история. Освен фирмата на Гинка Върбакова имаше и трети кандидат за дружеството - индийc?aтa "Индия пayъp". Също през април КЗК започна извънредна проверка в "Еврохолд България" именно заради сделката. Целта бе да се изследва актуалното финансово състояние на дружеството и да се прецени дали то има капацитет да придобие бизнес, от който зависи стабилността на електроенергийните доставки за Централна и Западна България. За действията на регулатора бяха информирани още прокуратурата и Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Засега няма данни какви са резултатите от проверката и дали тя още продължава. Последното развитие около процедурата се случи в средата на април, когато българската "Еврохолд България" се включи като кандидат-купувач и получи ексклузивитет в преговорите. През миналата седмица стана ясно, че родната фирма ще плати 350 млн. лв.

Подобни статии