Акад. Георги Марков: Днешните политици са изгубили всякакво историческо мислене

Съединението е звездният миг в нашата история. След великия акт с България се съобразяват и съседи, и Велики сили

Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международни отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Автор е на десетки студии и монографии.

"Днешните ни политици прекалено са се вторачили във всекидневието, в своите интереси и амбиции и са изгубили всякакво историческо мислене и историческа перспектива. Ако и след третите за тази година парламентарни избори пак не се споразумеят и не излъчат правителство, ми иде да се изправя публично и да перифразирам знаменитата фраза на покойния Димитър Попов: „За Бога, братя, не гласувайте!“. Това в рамките на шегата, но наистина на хората им писна от това безхаберие, което е направо злоупотреба с демокрацията", коментира акад. Георги Марков.

- Академик Марков, Съединението ли е звездният миг в българската история?

-  Да, това е звездният миг, защото след Съединението, ако изключим обявяването на независимостта през 1908 г., не се случиха щастливи национални събития с трайни благоприятни последици за бъдещето ни. Съединението е един от малкото моменти в нашата история, в които успяваме напук на Великите сили.

- Доколко Съединението е било подготвено дипломатически?

- Княз Александър I прави дипломатическа обиколка през лятото на 1885 г., защото вижда, че европейският концерт от шестте Велики сили е за спазването на Берлинския договор, включително Русия. И това е парадоксът - Русия, която е ощетена и потърпевша от Берлинския договор, е била в защита на този договор и за спазване на териториалното статукво. Самият княз Александър І се е опасявал, че това ще доведе до усложнения и Османската империя ще се възползва да вкара войски в Източна Румелия. Но съединисткото движение чрез комитетите „Единство”, Българският таен централен революционен комитет под председателството на Захарий Стоянов и източнорумелийската милиция подкрепят Съединението и решават, че не бива да се отлага.

- Захарий Стоянов ли е моторът на Съединението?

- Не само. Но той е живият символ на връзката между националноосвободителното движение преди и след Освобождението. Заедно с Иван Андонов, също като него съратник на Левски, са най-дейни в изграждането на местни комитети и при въоръжаването на чети, които трябва да подпомогнат военните. И в това е силата на Съединението, че от една страна, всички политически партии в Княжество България са били за Съединението, без разлика дали са русофилски, или австрофилски, а от друга страна, и в самата Източна Румелия е имало единодушие, че българите не бива да бъдат разделяни от Стара планина. Че трябва да се обединят и да поставят Великите сили пред свършен факт. За наш късмет нещата между тях се променят. Докато Русия се обявява против едно възможно съединение, Великобритания, която на Берлинския конгрес е била против целокупна Санстефанска България, подкрепя Съединението. И британските дипломати в Цариград оказват своето давление на турските власти да се примирят със станалото. Това е единственият принос на английската дипломация в нашата история. И тя след това въздържа Османската империя от намеса с въоръжени сили в Източна Румелия.

- В една от декларациите на Съединението е казано, че то трябва да се извърши „по начин най-благороден”, тоест безкръвно, цивилизовано. Защо наистина става така?

- В манифеста на княз Александър за Съединението изрично се заявява, че новата българска власт във вече бивша Източна Румелия ще уважи правата на всички - на турци, арменци, евреи, гърци. Затова няма съпротива от небългарското население срещу Съединението. И когато сръбският крал Милан се обявява за „балканско равновесие” и Сърбия напада България, другите държави, особено Османската империя, която, естествено, е била най-засегната от Съединението, не вижда повод за намеса в Източна Румелия. Тук е мястото да кажем добри думи и за Гаврил Кръстевич - вместо да извика османската войска, както е неговото право според Берлинския договор като главен управител на Източна Румелия до Съединението, казва: "И аз съм българин, милея за доброто на българския народ!" Така че Кръстевич също има заслуга за липсата на очаквано при подобни обстоятелства кръвопролитие. И наистина Съединението е безкръвно, единствената жертва в Пловдив е Дядо Райчо - капитан Райчо Николов. И то застрелян от изпаднал в амок заради уволнението си пощенски чиновник. И още петима четници от Чирпанската чета в единствената престрелка между бунтовниците и румелийската милиция по време на Съединението

- Съединението е неразривно свързано и с победата ни в Сръбско-българската война.

- Тази победа е решаваща, защото крал Милан напада България в името на балканското статукво и „равновесие” с мандат на част от Великите сили. Така че, ако сръбската армия беше влязла в София, напълно е било възможно да се възстанови териториалното статукво. Но тогава, както пишат западните европейски вестници, „младата българска войска извърши едно чудо в битката при Сливница”. Победата над сръбската армия всъщност затвърждава делото на Съединението. Великите сили вече виждат, че в сърцето на Балканите се появява една силна държава – българската, която, както Бисмарк се изразява, тепърва ще играе роля в решението на Източния въпрос.

- Какви са дългосрочните резултати от Съединението?

- С обединението на Княжеството и Източна Румелия се създават по-благоприятни условия за развитието на индустрията в България. Създават се условия за изграждане на индустриални предприятия, за създаване на собствена железопътна мрежа. В политическо отношение България вече има тежест, макар че формално страната остава васална на султана до 1908 г. На  практика тя вече е самостоятелен фактор в Югоизточна Европа, с който се съобразяват и балканските ни съседи, и Великите сили.

- Има ли все пак потърпевши от това събитие?

- Като град това, разбира се, е Пловдив. Той престава да бъде столица, макар и на полузависима област. А и нека припомним, че той е столицата на Санстефанска България, неслучайно точно там е седалището на княз Александър Дондуков, комисар на Временното руско управление след Освобождението. Военното училище се открива в Пловдив, после се премества в София. След дворцовия преврат през 1881 г. в Княжеството много видни български политици и интелектуалци се преместват в Пловдив - Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, Иван Вазов, Константин Величков, Иван Евстратиев Гешов и много други. Това превръща града под тепетата в интелектуален център по това време. Но и след Съединението Пловдив все пак остава водещ наш град. Да не забравяме още, че през 1892 г. в града под тепетата, а не в София е създадено първото модерно промишлено изложение у нас - Пловдивският мострен панаир. Бил е любимият град на княз Фердинанд, който го е посещавал често, особено през зимата. Дори е искал да си построи дворец на едно от тепетата, но среща съпротивата на местната общественост начело с кмета на града през 1986-1899 г., известния книгоиздател Христо Данов.

- Не е ли княз Александър Батенберг главната косвена жертва на Съединението?

- Да. Той подкрепя този акт и само след година заплаща с трона си, свален от офицерите русофили по внушение на нeнавиждащия го император Александър III.

- На какво се дължи тази омраза? От нея губи Русия като държава, защото с детронацията на княз Александър се заражда русофобията у нас?

- Наистина личните отношения в случая се оказват водещи и са със сериозни последици и за двете страни. Руският император Александър III не е понасял своя братовчед и съименник Александър Батенберг .Ревнувал го е още от дете заради особената симпатия, която баща му, Александър II, e изпитвал към племенника на съпругата си – хесенската принцеса Максимина, приела името Мария като руска императрица. И той се обявява не толкова против Съединението, колкото против своя омразен братовчед.

- Според противници на Съединението, ако то е било отложено, можело да присъединим и Македония...

- Имало е такъв план, издигнат от родения в Битоля Димитър Ризов. Според него дори Съединението е трябвало да започне именно чрез вдигане на въстание в Македония. Захарий Стоянов съвсем реалистично се противопоставил на тази идея. Не бива да сме максималисти. Обединението е трябвало да протече на етапи. Да не забравяме, че едновременно въстание в Македония и обявяване на съединение на Княжеството и Източна Румелия неизбежно би довело до нахлуване на турски войски в Тракия, които тогава не можем да спрем. Българската армия е още в самото начало на своето формиране. И дори през 1903 г. е още слаба, за да влезе в бой с Османската империя. Да не говорим за реакцията на балканските съседи. В началото на 90-те години на XIX век Бисмарк, вече оттеглил се от властта, предупреждава Стамболов в тайна частна среща: „Долината на Вардар е най-сигурното място, където българите може да си счупите главите!“ Пророчество, за съжаление, сбъднало се през 1913 г. Затова не са справедливи упреци със задна дата, че България не се намесила и не подкрепила Илинденско-Преображенското въстание.

- Съединението като че ли никога не е подлагано на съмнение като исторически акт.

- Никога. То винаги се е отбелязвало, защото в него няма политика, а само национален идеал. Няма идеи, внесени отвън. Има с какво да се гордеем, а това са само някакви 7 години след възстановяването на българската държава на европейската политическа карта. Българите показваме национален характер и точно това смайва Великите сили. Тогава много се говори за нас като народ, което се случва може би само след Априлското въстание.

- Защо българинът не успя да се поучи от своите прадеди и на днешния 6 септември обществото ни е толкова разделено?

- Не научи, че съединението прави силата, както гласи и държавният ни девиз, изписан на входа на парламента. Един народ трябва да бъде единен и силен непрекъснато във всички времена и всички епохи. Не само за едни ден, един месец или дори едно десетилетия. Актът на Съединението и последвалата Сръбско-българска война наистина обединяват нацията, но само след година тя се раздира от противопоставянето на русофили и русофоби. Това е урок, който като нация сме забравили, ако въобще сме го научили. Днешните ни политици прекалено са се вторачили във всекидневието, в своите интереси и амбиции и са изгубили всякакво историческо мислене и историческа перспектива. Ако и след третите за тази година парламентарни избори пак не се споразумеят и не излъчат правителство, ми иде да се изправя публично и да перифразирам знаменитата фраза на покойния Димитър Попов: „За Бога, братя, не гласувайте!“. Това в рамките на шегата, но наистина на хората им писна от това безхаберие, което е направо злоупотреба с демокрацията.

Подобни статии

  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    91
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    129
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    177