Акад. Сахаров спира термоядрено цунами

Спасява земното кълбо от разцепване, като маха третата степен, кръстена на д-р Джакил и мистър Хайд

Академик Андрей Сахаров точно преди 60 г. спира термоядрено цунами и спасява земното кълбо от разцепване. На световноизвестния учен физик, който впоследствие става виден дисидент и правозащитник, Политбюро на ЦК на КПСС начело с Никита Хрушчов възлага да създаде свръхтежка водородна бомба с мощност от 100 мегатона, която по думите на съветския лидер трябва да уплаши САЩ.

Сахаров с помощта на колегата си Игор Курчатов и четирима конструктори се захващат с проекта - да разработят „Цар Бомба“ от три степени – първата е атомна с мощност от 1,5 мегатона. Втората е чистата водородна бомба, която трябва да предизвика термоядрен синтез и да повиши мощността на взрива до 50 мегатона. Третата е най-интересната. Тя дава старта на т. нар. реакция „Джекил – Хайд“. За целта Сахаров прави модел, в който поставя двете бомби в обшивка от уран 238. Той пресмята, че термоядреният взрив ще роди бързи неутрони, които ще бомбардират урановите ядра и ще предизвика разпада им в нова ядрена експлозия. Така добавянето в парадигмата на уран 238 повишава мощността на взрива до 5 пъти, но в същото време увеличава радиацията до 10 пъти.

Ефектът от тази формула е наречен на доктор Джекил и мистър Хайд - двамата герои от романа на Робърт Стивънсън от 1886 г . В „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ шотландския романист, поет и автор на пътеписи изрекъл знаменателната фраза: „В света няма място за страхливци“ (The world has no room for cowards), разказва историята на добрия доктор Джекил, чиито добронамерени експерименти със самия себе си периодично го превръщат в жестокия и садистичен мистър Хайд. В своите „Спомени“, издадени в Ню Йорк през 1990 г., академикът пише, че екипът се опасявал да не предизвика края на света. Сахаров трескаво прави изчисления и констатира, че взривът особено с третата му степен ще даде старт на неконтролируема ядрена реакция в океана и това буквално ще разцепи планетата. Поради това се отказва от третата степен и за да намали радиацията, поставя огромната бомба в оловна обвивка и намалява мощността й на 50 мегатона.

Дори влиза в полемика с Хрушчов, който накрая отстъпва пред учения. „Хрушчов вече знаеше основните линии на набелязания опит и по-специално ни предложи да изпитаме рекордно мощно изделие. Реших, че то ще се изпитва в „чист вариант“ - с изкуствено намалена мощност, но с много по-голяма от какъвто и да е друг ядрен взрив“, пише Сахаров. Уточнява, че намаляването на процесите на делението в сумарната мощност ще сведе до минимум броя на жертвите от радиоактивното замърсяване сред бъдещите поколения.
На 30 октомври 1961 г. „Цар Бомба“ е готова. Създадена е за 120 дни. Тя е хиляди пъти по-мощна от тази, хвърлена над Хирошима. На военното летище Оленя на Колския полуостров бомбата е докарана с влак и после пренесена до самолета с прицеп, специално изработен за транспорта й. Създадена е в секретния ядрен център „Арзамас-16“, сега Саратов, където учените я наричат „Изделието“. То е с внушителни размери – дълго е около 8 м, с диаметър 2,1 м и тежи цели 26 тона. Поради това бомбата не се побира в люка на стратегическия бомбардировач Ту-95. На авиоконструктора Андрей Туполев е заръчано да намери място на бомбата. Той маха допълнителния резервоар, съединява трите отсека за бомби в един и прави нова система за пуск, която отваря едновременно трите люка.

Целта е избрана предварително – полигона „Сухой нос“ на остров Нова земя. Ту-95 с командир подполковник Андрей Дурновцев е на пистата и изчаква разрешението за старт. Дурновцев е водещият въздушен изпитател на ядрено оръжие. Излита в 6,33 ч. от полигона, придружаван от самолет лаборатория Ту-16. Над Баренцово море ги настига ескорт от изтребители.
След два часа полет подп. Дурновцев нарежда на екипажа да сложи защитните очила, за да не бъде заслепен от светлинното излъчване. Отваря люковете и бомбата тръгва към земята от 11 500 м височина. За да може бомбардировачът да се изтегли невредим, няколко специални парашута с тегло над тон задържат падането на бомбата. Взривена е по барометричен способ 188 секунди по-късно на 4200 м над морското равнище (4000 м над полигона). За това време Ту-95 успява да се отдалечи на 39 км, а лабораторията – на 53 км. Атомната и водородната степен експлодират през интервал от 4 милиардни части от секундата. Постигнато е налягане от 1 милион атмосфери и температура от 10 милиона градуса. Взривът надминава проектната мощност и стига 58,6 мегатона.

Пушекът се вдига на 67 км, а диаметърът на гъбата е 95 км. Епицентърът е на 250 км от наблюдателния пункт, но взривът се вижда. Ударната вълна обикаля Земята цели три пъти. Огненото кълбо е с радиус 4,6 км и заради височината на взрива е съвсем обло. Цялата местност отдолу е изгорена. Топлината причинява изгаряния от трета степен на 100 км около епицентъра. За 40 минути замлъкват всички радиостанции на стотици километри от полигона. Звуковата вълна достига до остров Диксън, отдалечен на 800 км. За разрушения обаче няма сведения.
В началото на 1962 г., когато нивото на радиация трябва да е намаляло, специална комисия каца с хеликоптер на 50 км от епицентъра и установява, че ледът е изпарен, земята – изравнена, но няма сериозно радиоактивно замърсяване. Така бащата на съветската водородна бомба е постигнал целта си. Впоследствие Сахаров става дисидент и правозащитник. Заради тази своя дейност Кремъл го заточва в град Горки, а светът му отдава признателност чрез Нобел за мир. Внезапен инфаркт на 14 декември 1989 г. отнема живота му на 68-годишна възраст.
През 1974 г. съветският писател фантаст и уфолог Александър Казанцев в романа „Фаетон“ описва пророчествата на академика. Едноименната планета избухва след взрив, подобен на „Цар Бомба“. Тогава разтвореният в океаните деутерий предизвиква реакция, те експлодират, а „Фаетон“ става на парчета.

Подобни статии