Академични разносвачи на пица

Това, че малко под 13% от студентите не завършват образованието си, не е голяма беда. В цял свят има млади хора, започват да учат и не им стигат силите да завършат. По принцип на финалната права е редно да са най-амбициозните и най-целеустремените. Техните усилия се увенчават с диплома. Тези, които не се справят, просто отпадат.

У нас отпадащите са с 2% повече от ЕС, което не е толкова фрапираща цифра. Напусналите университета ще се влеят като продавачи в стотиците павилиони за кафе и цигари, заведения, молове, ще станат сервитьори, бармани, носачи и така нататък. Столицата е голяма, работна ръка винаги си трябва, като това се отнася и за другите големи градове.

Проблемът е, че младите хора, които отпадат, се вливат в армията от ниско платени работници в услугите. Някой ще каже, ами в град като София има толкова широко поле за хора, които да доставят пици, примерно, да сервират или да карат нощни смени в кофешоповете. Да, обаче къде са ни инженерите, лекарите, които се връщат в провинциалните болници след завършване, ветеринарите, които отиват да работят в селското стопанство, социалните работници и още толкова много други професии, за които нямаме кадри? Това е истинският проблем.

Има и такава част от академичната младеж, която отпада от университета заради липса на достатъчно средства или заради „потъване“ с невзети изпити, защото се налага повече да работи, отколкото учи. И това определено не звучи особено ласкателно за системата ни, която би трябвало да осигури с достатъчно стипендии тези, които наистина искат да учат. Е, има и такива, които повече щракат с пръсти в дискотеките, но това очевидно не се отнася за последната година или поне щракането е с шпионски номера и прибежки посред нощ.

Та проблемът, че някои студенти отпадат, не е проблем на държавата, нито на местната власт. Поне от гледна точка на това, че висшите училища у нас са твърде много и твърде непропорционално разположени в реалния пазар на труда. В София се намират 22 от всичките 54 университета в страната, тоест почти половината. Напоследък повечето от тях имат затруднения с набирането на студенти. От една страна причина е демографският срив, от друга това, че изобщо не намаляват желаещите да учат в чужбина.

А като стана дума за чужбина вече се наблюдава обратната тенденция. Завършили в чужбина се връщат в родината и легализират дипломите си. Това звучи оптимистично, още повече че столицата ни има намерения и претенции да се превърне в дигитален хъб, а в него вероятно ще се търсят висококвалифицирани кадри. Дано тази посока на развитие да стане устойчива. В началото на миналия век българите са отивали да учат в чужбина и са се връщали, за да предадат наученото. Малката разлика е, че тези, които се връщат, са отивали примерно да станат учители или лекари в най-малките села и градове, за да са в полза роду. Сега това едва ли ще се случи, но пък защо да е невъзможно?

Подобни статии