Академик Георги Марков: Преди 100 години са наказвали селата, гласували за опозицията

Eднопартийните кабинети от Освобождението до 1934 г. могат да се изброят на пръсти

Снимка: БГНЕС Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. През 1970 г. завършва история в СУ “Свети Климент Охридски“. През 1977 г. защитава докторат. През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. През 1986 г. става доцент. През 1993 г. получава научната степен доктор на историческите науки, от следващата година е професор. От 1993 г. до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. От 2008 г. е действителен член на БАН

"Най- важният инструмент за печелене на изборите била полицията. Не случайно всеки министър-председател по принцип е бил и ресорен министър на МВР. И не случайно при съставяне на правителството на ОФ през 1944 комунистите са държали да вземат именно МВР", коментира в интервю за "Телеграф" акад. Георги Марков.

- Акадeмик Марков, България отново гласува за Народно събрание. Кога народът ни за пръв път е избирал коя политическа сила да го управлява?

- Още през 1879 г част от депутатите в Учредителното събрание в Търново са пряко избрани от населението. Но те са само 88 от общо 229 бащи на първата ни конституция. Иначе първите парламентарни избори в Княжество България са на 30 септември и 7 октомври 1879 г. Победител в тях е Либералната партия, която взема над 70 на сто от депутатските места.

- Кой е имал право да гласува в тази епоха?

- Търновската конституция гарантира избирателно право за всички мъже, навършили 21 години. Това е било тогава т.нар. юридическо пълнолетие. Жените в онези времена никъде по света не са имали избирателни права. В България те ги получават едва през 1937 г. И участват за пръв в изборите за парламент през следващата 1938 г. Но само омъжените и с деца. И при това са имали само „пасивно избирателно право“ - можели са да гласуват, но не да бъдат избирани за депутати. Все пак не може да не отбележим, че в САЩ това става през 1920 г., във Великобритания - през 1928 г. Както се вижда, не сме много по-назад в това отношение. А във Франция и Италия жените получават това право чак след Втората световна война. Всеобщото избирателно право – за всички лица от двата пола, навършили 18 години, колкото и парадоксално да е, е включено в програмата на Отечествения фронт и под натиска на БКП. Другите партии не са били съгласни,особено за 18-годишната възраст.

- Всеки път, когато наближат избори, се издигат призиви от определени политически сили и от отделни общественици за въвеждане на образователен ценз. Имало ли е такъв по време на Третото българско царство?

- Не, никога. Отначало е имало някакъв имуществен ценз, настина не много висок, но скоро и той е премахнат. Трябва обаче да допълня, че не са имали право да гласуват офицерите, подофицерите (сержантите – б.р.) и войниците. Смятало се е, че армията трябва да бъде надпартийна и аполитична.

- Което на практика не е било така.

- Да, но то вече е друга тема.

- Другата голяма дискусия в обществото е избирателната система. Как са се избирали до 1944 г. народните представители?

- Отначало тя е била мажоритарна, което е ощетявало малките партии. Затова и тогава са искали нейната промяна, дори са се изпращали и делегации в различните европейски страни да проучат чуждия опит. Но чак през 1911 г. кабинетът на Иван Е. Гешов въвежда пропорционалната система, по която се провеждат и изборите за Петото велико народно събрание. Правителството на Александър Стамболийски връща мажоритарния вот и печели съкрушителна победа на изборите през април 1923 г. Което в крайна сметка му струва главата. Старите партии, изплашени, че може, както е сега актуалният израз, да ги „изчегъртат“ окончателно от политическия живот, не виждат друг начин да го отстранят от властта освен чрез военен преврат. Мажоритарната система се прилага отново на изборите през 1938 г. и 1940 г., когато партиите са разтурени и всеки кандидат-депутат се явява като личност. Въпреки че хората, разбира се, са знаели отлично от коя партия е даден кандидат.

- И тогава ли листите са преливали от номерата и имената на партиите, борещи се за място в парламента?

- Отначало партиите са само две – Консервативна и Либерална. Но постепенно започват да се роят. Все пак до Първата световна война има една стабилизация на партийната система от 10 партии с доста ясно изразено ляво, дясно и център. Но след войната, довела до втората национална катастрофа, настъпва истински хаос - „крила и крилца, пера и перца“, както е гласял популярният израз - общо 42 в навечерието на преврата от 19 май 1934 г

- И по колко от тях са влизали в парламента?

- Както и сега - от пет до осем. Но това са партии в класическия им вид. След Първата световна война т.нар. стари партии ерозират и са принудени да се обединяват. Така през 1923 г. се създава Демократическият сговор. Той е обединявал Демократическата партия на Андрей Ляпчев, Радикалдемократическата, Обединената народно-прогресивна партия и партия Народен сговор. Демократическият сговор печели изборите през 1923 и 1927 г., но губи през 1931 г. от друга коалиция - Народния блок. В него пък влизат Демократическата партия на Александър Малинов, БЗНС-Врабча 1, БЗНС–Стара Загора, Националлибералната партия и Радикалната партия. Както се вижда, днешните предизборни коалиции не са нищо ново.

- Коалиционните правителствата са били явно преобладаващи и тогава?

- Безспорно. Всъщност еднопартийните кабинети от Освобождението до 1934 г. могат да се изброят на пръсти – това са кабинетите на Петко Каравелов през 1880 - 1881 и 1884 - 1886 г., на Стефан Стамболов през 1887 - 1894, на наследилия го Константин Стоилов през 1894 - 1899 г., на Александър Малинов през 1908 - 1911 и на Александър Стамболийски 1920 - 1923 г.

- А кой е бил най-широкият коалиционен кабинет?

- Това е правителството на Теодор Теодоров, управлявало от 28 ноември 1918 г .до 6 октомври 1919 г. То е включвало 6 партии - Народната партия, Демократическата партия, Прогресивнолибералната партия, Радикалдемократическата партия, БЗНС и БРСДП (широки социалисти). Целта е била в условията на политическата и икономическата криза, последвали националната катастрофа през 1918 г., да се се търси максимално обществената подкрепа, за да има правителството авторитет пред победителите от Антантата по време на мирните преговори в Париж .

- Имало ли е тогава понятието служебно правителство?

- В Търновската конституцията няма регламентирана такава институция. Но е имало временни правителства, като това на Петър Гудев през 1907 - 1980 г., когато страната изпада в политическа криза, след убийството на министър-председателя Димитър Петков в страната е въведено извънредно положение. А след преврата от 1934 г. правителствата са били на практика това, което днес наричаме експертни .В двореца е имало т.нар. чиновническа картотека. Списъкът с кадрови досиета на хора, които могат да бъдат министри или други висши чиновници, които са се назначавали според образованието и професионалния си опит. Това е предопределило и избора на Богдан Филов за премиер през 1940 г - ясно е, че именно един германски възпитаник е най-подходящият човек, който да подпише неизбежното ни присъединяване към Оста. Както се вижда, за „калинки“ не е имало място.

- Как е протичала тогава предизборната кампания?

- Тогава не е имало днешните медии. Всичко е било въпрос на лична агитация. Кръчмите в селата са играли ролята на политически клубове. Там се е разливало вино и ракия и кандидатите за депутати са сваляли звезди пред избирателите. Както гласи анекдотът: „Ще ви построим училище, читалище, църква, мост...“ „Ама ние нямаме река!“ „Ще ви прокараме и река!“

- Имало ли е купуване на гласове?

- Определено не. Партиите са водили борба за гласовете на хората, решили вече да гласуват. Всичко се ограничавало до яко пиене, включително и в самия ден на изборите. Естествено, „агитките“ са получавали по някой лев. Но купуването на гласове по начина, по който го виждаме днес, е напълно нов исторически феномен.

- А какво е ставало в самия изборен ден?

- Тогава не е имало международни наблюдатели и НПО. И всичко наистина е протичало, както го е описал Алеко Константинов в „Бай Ганьо прави избори“. Най- важният инструмент за печелене на изборите била полицията. Не случайно всеки министър-председател по принцип е бил и ресорен министър на МВР. И не случайно при съставяне на правителството на ОФ през 1944 комунистите са държали да вземат именно МВР. Тогава не е имало избирателни секции в селата - гласувало се е в околийския град. И активистите на различните партии са причаквали идващите да гласуват селяни в края на града и там са им раздавали бюлетините. Полицията ги е пресрещала и ги е гонела,ако разбере, че ще гласуват за опозицията, а те уж са си тръгвали, а са заобикаляли и са се мъчели да влязат от друго място в града. Там обаче те заявяват, че ще гласуват за правителството. Оттам идва и изразът „ Долу-горе Стамболов!“. Полицията е позволявала на правителствените сопаджии да нахълтват и в секциите и да подменят бюлетините в урните. В Дупница при изборите за Третото велико народно събрание през 1886 г. дори е имало убити от полицията. Ако все пак някакво село масово е гласувало за опозицията, му се налагала т.нар. екзекуция - изпращала се е военна част и селото е трябвало да я издържа определен срок от време. Така в село Садина, Търговишко, за наказание е била изпратена рота, а това са били тогава 300 души. И след като изяли кокошките и изпили виното на селото, на тръгване командирът казал на селяните: “Опичайте си акъла за кого ще гласувате следващия път, защото ще ви изпратят не рота, а дружина! (т.е. 1000 души – б.р.) Разбира се, постепенно политическите нрави се смекчават и изборните ексцесии не са толкова брутални.

Подобни статии

  • Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    В „Пътуващо кино“ организирам конкурс за мис

    "Би трябвало през тази есен да оберем плодовете на лятото с положителен смисъл – круши, ябълки, овце, вино, ракия; хубави жени/мъже - кой каквото си търси, за да има една спокойна есен, повече приятни жизнено лични вълнения; да няма много вълнения от типа кой ще спечели изборите", казва в интервю за "Телеграф" шоуменът Венци Мартинов.

    259
  • Даниела Петкова, ПОК

    Даниела Петкова, ПОК "Доверие": Хората предпочитат да получават втората си пенсия разсрочено

    "Към момента преобладаващата част от хората, които не отлагат пенсионирането си и подписват договори, въз основа на които следващия месец ще започнат да получават парите от партидите си, без изненада са тези, които имат право на разсрочено плащане. Предпочитаният от тях размер, също без изненада, е ориентиран около максималния, разрешен от закона и той в момента е 300 лв., съответстващ на минималната държавна пенсия. Хората очевидно имат нужда от пари и не се интересуват толкова от срока, колкото от размера на ежемесечното плащане. Единици са тези, които искат по-нисък размер на месечните плащания, за по-дълъг период от време, но има и такива", казва Даниела Петкова, шеф на ПОК „Доверие“ и член на УС на БАДДПО.

    72
  • Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    "Няма как да звуча позитивно, след като няколко пъти ми се задава въпросът от страна на европейските ми колеги „защо е толкова нисък процентът на имунизираните“. Аз не мога да им отговоря защо. Всеки път става въпрос за едно и също - те казват нали имате ваксини, какъв е проблемът защо в България имунизираните са под 25%. Не мога да им дам отговор", казва фармацевтът проф. Илко Гетов.

    127