Актьорът и режисьор Валентин Танев: На екрана съм Вазов, на сцената – противникът му Захари Стоянов (СНИМКИ)

Валентин Танев като Иван Вазов

"Нашата професия е малко хистриомания - психическо заболяване, и повечето актьори сме болни от тази болест. То не е лошо, но понякога не е много приятно за околните", казва в интервю актьорът и режисьор Валентин Танев.

- Г-н Танев, най-новата ви роля е патриархът на българската литература Иван Вазов, патрон на театъра, в който играете вече много години. Как се случи това?

- Покани ме режисьорът Димитър Шарков, който е и съсценарист на филма „Вазовите песни“ заедно с Даниел Спасов. Снимките протекоха в къщата на Иван Вазов, после в подножието на Витоша. В къщата на Вазов, която е музей, има много архивни снимки, документи, книги, бюрото на Вазов, самите атрибути, с които той е боравил. Цялата тази атмосфера ми помогна по някакъв начин да вляза в образа, да го усетя къде се е движил, какво е чел, как е писал, масата и перото, с което е писал. Всички тези неща помагат. Вълнувах се, но в края на краищата това вълнение не би трябвало да ми влияе, защото трябва да излезе нещо на екрана, което да е неговият образ.

- Колко време отнемаше да ви гримират, да ви облекат, за да станете Вазов?

- Не много. Не повече от 20-30 минути. Докато ме гримираха, си преглеждах сценария за сцените, които предстоят да заснемем. Мислех си къде е седял, бяхме в спалнята му, в стаята на майка му, в кухнята. Те са много интересни и това ми създаваше усещане. И стиховете спомагат много, но аз тях си ги четях преди снимки. Мислите му също – в различни периоди различни неща са го вълнували. И той самият се е променял през годините. Аз го играя в зрелостта му и тази възраст също е доста интересна, защото са доста бурни събитията в България по това време. И той е участвал в тях. Всичко това има много допирни точки с днешното време. Тогава е върлувал испанският грип, така наречената „Испанка“. И той е бил много силно разпространен в България, близо 50 милиона измират по целия свят. Самият Вазов също се разболява. Това го няма във филма, но България по същия начин е била раздирана както и в момента от политически колизии. И го е вълнувало изключително много по какъв път ще поеме страната ни. Това се отразява и на произведенията, които той пише.

- Как мислите, този филм ще помогне ли на българите да се справят с днешната ситуация?

- Надали. Толкова е ожесточено обществото, че то забелязва единствено и само себе си, чуват само собствения си глас. Това е много непродуктивно. Нито филми, нито книги биха развълнували повечето хора и биха пренасочили техния начин на мислене. За съжаление сме отишли твърде далеч.

- Автентични дрехи на Вазов ли обличате?

- Не, но са от епохата. Ние снимахме по пътя за Драгалевския манастир и имаше много хора. Почти непрекъснато искаха да се снимат и това ни пречеше доста на снимките и заради това закъснявахме. Освен това минахме между капките. Беше период, когато през два часа валеше, трябваше да изчакваме. Аз, общо взето, не смея много да говоря за ролите, които работя, защото в края на краищата това е много интимен процес. Мен много конкретни неща и много лични ме провокират, когато работя някаква роля.

- На сцената в Народния театър обаче играете и друга историческа личност в „Духът на поета“...

- Да, това е любопитно - най-големият опонент на Вазов е бил Захари Стоянов. Те чисто идеологически са били на противоположни мнения. Вазов е бил русофоб, въпреки че в един момент той съзнава какво Русия извършва след Първата световна война и преобръща своята гледна точка. Това също е много интересно в биографията му. Но в началото на века те със Захари Стоянов са били на противоположни гледни точки. Захари е бил човек, който категорично е съзнавал ролята на Русия за освобождението и после за повторното ни поробване. Вазов е бил на обратното мнение. И аз едновременно в театъра играя Захари Стоянов, от друга страна, ми се наложи да играя Вазов, който е с обратната гледна точка. Тази полемика се води още от освобождението ни от турско робство и продължава да съществува.

Писателите също са противоположно настроени и това се отразява и на писанията им.

- А вие лесно ли влизате от единия образ в другия?

- Не е много лесно, защото пък, от друга страна, моята гледна точка на човека е съвсем различна от тези на героите. Но ми се налага по някакъв начин да прикрия себе си и да вземе връх гледната точка на героите. Но човек трябва да се съсредоточава, все пак сме професионалисти. Преди време в една моя постановка виждам Геро как върху другия герой пренася поведението на Бай Ганьо, който е играл предния ден, и му казвам – “Не, не, не, ти не си Бай Ганьо”. А това е друг герой, диаметрално противоположен. Но се случват такива неща. Дори на мен. Затова не го обвинявам Геро, а го оправдавам, защото знам какво е - влизаш в една кожа и трудно излизаш.

- При вас какво се случи?

- Играех една роля на Кърлежа, който беше човекомразец, мизантроп абсолютен. Изключително груб тип, егоцентричен. И понеже много сериозно и активно репетирах, си спомням, че на гарата в Ябланица една продавачка нещо не направи както трябва и аз буквално като Кърлежа изригнах и се скарах с нея. Горката женица. После си дадох сметка, че съм навлязъл твърде дълбоко в този образ. Има такива моменти, когато наистина е много обсебваща ролята. Нашата професия е малко хистриомания - психическо заболяване, и повечето актьори сме болни от тази болест. То не е лошо, но понякога не е много приятно за околните.

- Със съпругата си имали ли сте такива проблеми?

- Имали сме. Тя понеже ми знае болестта и не се връзва толкова, а само казва – „А, моля ти се, стига, недей, с тази роля дотук”. Не че искам да го правя, просто не се усещам. Тя ме разбира, тъй като също играеше в любителски театър – ние така се запознахме преди 40 г.

- Каква е тайната на този дълъг брак и предполагам успешен?

- Не знам дали е успешен. Това никой не може да го каже. Може би моите почти непрекъснати отсъствия и нейното търпение е формулата. Ние не сме били много дълго време, за да си омръзнем. Имали сме грижи, които са отклонявало вниманието от нашите лични отношения. Не сме мислили много за себе си, повече сме мислили за проблемите, които да разрешаваме непрекъснато. Най-вече за децата.

- Синът ви още ли работи в Европарламента?

- В Комитета на регионите е в момента. Това е отделна институция в камарата на общините в английския парламент. Дъщеря ми пък е в Полша. В момента всички си работят вкъщи заради коронавируса и се виждаме само по видеовръзки.

- Нито един не ви наследи на сцената.

- Те са си свободни личности. Въпреки че и двамата имат изключителни заложби. Синът ми е играл на сцена. Снимал се е в телевизионен театър доста успешно. Дъщеря ми има страхотни певчески заложби, които е наследила от съпругата ми. Тя искаше да учи в Бъркли, но просто нямаше как да я издържаме. Сега се занимава с мениджмънт в туризма. Децата израснаха в едно време, което беше изключително тежко и за театъра, и за киното. Филми не се снимаха, театърът беше в страшно окаяно положение. Аз съм играл в много хубави постановки в този период, но нямаше публика. Почти същото се случва в момента. Играя от дъжд на вятър и това е като руска рулетка – до обяд не знам дали няма да падне. Този месец ми паднаха три спектакъла. Каквито и хубави постановки да излизат сега, те са обречени. В момента репетирам нещо ново, но само едно ми е в главата – дали ще се играе „Нова земя“ по Иван Вазов в Народния театър. Трябва да започна нещо и като режисьор по-късно, но не смея дори да кажа заглавие, защото не се знае какво ще се случи. Дано ситуацията да се подобри и да може да се работи.

- С какви емоции посрещнахте рождения си ден на 21 октомври?

- Предната вечер бях много до късно на снимки с едни млади хора. Те са си направили самостоятелен проект, който ме провокира. Аз въобще не съм им казвал, че имам рожден ден, за да не ги притеснявам, но те бяха научили отнякъде. Пяха ми песни, беше много задушевно и приятно. На самия рожден ден пък беше премиерата на „Вазовите песни“, който може да гледате на 1 ноември от 17 ч по БНТ 1. Там ме разплакаха “Славеите” – дъщерята на Надка Караджова и други колеги, като ми изпяха „Многая лета“. Беше много вълнуващо, подариха ми и бутилка хубаво вино.

Подобни статии