Актьорът Любомир Ковачев: Има злобни хора, чиято лошотия идва от глупост

"Ако един човек е добър, мислещ, той винаги ще създаде стойностно приятелство. Истината е, че аз не смятам, че има хора, които не са добри по душа. За мен обаче има злобни хора, чиято лошотия идва от глупост", казва актьорът Любомир Ковачев.

- Любо, след броени дни стартира сериалът „Съни бийч” в който вие участвате. Разкажете ни малко повече за ролята си...

- Превъплъщавам се в образа на Калин, който е един двуженец. В продукцията, която тръгва на 26 февруари по bTV, играя мъж на героинята на Лидия Инджова. И двамата сме хора на науката. Калин е преподавател в Софийския университет, тя също е учителка - по история. В един момент на него му писва от техните взаимоотношения и иска да опита нещо различно. Хванат е натясно, така да се каже (смее се). Със сигурност мога да кажа, че аз не съм такъв човек в реалния живот, не знам защо напоследък все такива роли ми се падат да играя (смее се). 

- Как си обяснявате, че успешно се превъплъщавате в ролята на кръшкач?

- Не зная, може би така ми играят очите. Иначе в живота изобщо не съм такъв. Особено когато обичам някого, тогава наистина съм само с него. Според мен обаче в днешно време е много трудно да бъдеш моногамен. Защото до някаква степен любовта наистина трае три години.

- Едно време сякаш е било по-лесно да останеш с някого повече от 3 години...

- Различно поколение. Вече предлагането е доста голямо. Много лесно можеш да бъдеш на пазара отново. За това помагат и социалните мрежи, които се наложиха като основен начин на комуникация. Много е лесен контактът - да се  запознаеш с някого, да си уговорите среща. И някак си имам чувството, че моногамията много трудно може да съществува. Когато бях малък и гледах филма „Смело сърце“, идеалът ми за мъж беше образът на Мел Гибсън. Харесваше ми неговата отдаденост към жената, това рицарско отношение – той прави революция, защото убиват неговата жена. И до такава степен е отдаден на жена си, че води войни вместо просто да започне  нов живот с друга жена. За мен това беше един идеал наистина. Когато бях малък, страшно много вярвах в тези неща.

- Като голям вече не вярвате ли?

- Много бих искал да бъде така, но някак си не живеем в такъв свят. За голямо съжаление. Може би съм малко старомоден. Винаги съм виждал тази идилия при моите родители. Просто мога да кажа, че баща ми е късметлия. Както и майка ми, разбира се.

- На вас липсва ли ви тази идилия?

- Не искам да навлизам в моя личен живот, но при мен не е така. Имам прекрасна дъщеря, но просто с майка й сме в малко по-сложни взаимоотношения.

- Колко е голяма дъщеря ви?

- На шест години. И мога да кажа, че жената, за която давам живота си и влагам цялата си любов, е именно дъщеря ми Катерина.

- Тя вече е наясно, че татко й е актьор. Гледала ли ви е на сцената в някое представление?

- В представление още не ме е гледала. Притеснявам се да я заведа на представление като „Антихрист“ например. Не мога да си представя да види, че баща й полудява, става някакъв демон. Смятам, че още е малка, за да разбере смисъла. Гледала ме е в „Чужденеца“ и често иска да гледаме този филм, когато сме двамата. Задава ми разни въпроси от филма, защото понякога тя не прави разлика между образа и баща й (смее се).

Истината е, че искам дъщеря ми да се гордее с мен. Искам просто да бъда добър баща. Не просто баща, родител, а да я насоча в правилния  път за нея самата.

- Мислите ли, че в днешно време можеш да срещнеш отново голямата любов?

- Наистина не знам. Любовта е прекрасно нещо, но хората започват да стават все повече егоисти и егоцентрици. Задаваш ми въпрос, на който наистина не мога да отговоря. Винаги ще имам уважение и чувства към майката на детето ми. Аз мога да кажа, че жените са много по-издръжливи и по-търпеливи от мъжете.

- Да се върнем на „Съни бийч“, разкажете ни интересно ли беше по време на снимките?

- Страхотно беше. Бях щастлив да работя с Иво Аръков, с Бойко Кръстанов, с Боряна Братоева – страхотен екип, бяхме много сплотени. Имаше един момент, който никога няма да забравя. Имах представление в Лом и на другия ден трябваше да бъда в Слънчев бряг, но не знаех каква точно е програмата. Оказа се, че трябва да бъда на снимки в седем часа сутринта. Казаха ми, че няма кой да ме вземе от Лом и трябва да се придвижа с автобус. Тогава помня, че си бях ударил колата и пътувахме с тази на Йоана Буковска. След представлението пътуваме към София, аз вече спокоен, че всичко върви по план, и изведнъж някаква страшна катастрофа на входа на града, заради която изпуснах автобуса. Взех си моята кола и тръгнах, а бях толкова уморен, че наистина ми се затваряха очите на моменти. Слава Богу, че успяха да разместят сцените и започнах да снимам в девет часа вместо в седем. А най-бруталното беше, че сцената, която трябваше да заснема, беше с влизане в много студена вода, май месец, на морето.

- Не се ли разсънихте, като влязохте в тази студена вода?

- Беше брутално. Хем ти се спи, хем влизаш в някаква вода, която е около 12 градуса. И за да се сгрееш в ледената вода, плуваш, плуваш. И Роги (бел. ред. - режисьорът Станислав Тодоров) ми казва: „Любо, къде отиваш, аз снимам на сто метра, ти отиваш на километър“ (смее се). След това тръгвам да излизам, мятам перчема и се движа като някакъв гларус. Направихме няколко дубъла и тотално се разбудих. Добре, че времето беше благосклонно към нас, а за финал и сладолед трябваше да ям (смее се). 

- Липсват ли ви тези емоции от снимачната площадка?

- Определено. Цялото преживяване ми липсва страшно много. Аз съм на свободна практика и за съжаление имам все по-малко представления.

- Как се издържа в такъв момент на пандемия един актьор?

- Задаваш ми много добър въпрос. Трудно е, особено за един актьор след 30-годишна възраст. На моменти се замислям да се преориентирам, но не знам какво друго мога да правя.

- Изглежда на всички животът се променя...

- Всичко се променя. Мен най-много ме боли, че взаимоотношенията между хората започват да се променят. Аз нямам чувството, че хората започват да стават по-добри. Напротив, озлобяват се и стават все по-големи егоисти. Всеки започва да се спасява поединично. Най-болно ми е за хората в областта на изкуството. Не говоря само за актьори, но и за музиканти, за художници. Говоря за всички хора, които се занимават с творчески професии.

- Ваши колеги започнаха да се преориентират - правят онлайн представления, създават влогове и се развиват в социалните мрежи. Вие мислите ли за нещо в интернет пространството?

- Театърът е живо изкуство. Как можеш да направиш представление, с което да докоснеш зрителя чрез онлайн излъчване? Другото, което искам да кажа, е, че вече трябва да се правят по-различни неща, които да излизат онлайн. Това е поколението на Инстаграм. Аз не съм много съгласен с този тип социални мрежи и онлайн звезди, защото много хора, които са значими, например една Лили Иванова, ще има много по-малко последователи, отколкото една плеймейтка или някакъв си фитнес инструктор, които ги следват по един милион души. Не мога да разбера как ние живеем в един свят, в който всичко се случва във Фейсбук и Инстаграм. Трудно ми е да споделям постоянно къде съм, с кого съм, какво правя, а виждам, че това сега е изключително модерно, че страшно много хора го правят. Това е новият свят, новото време. Човешките взаимоотношения, човешките емоции лека-полека започват да избледняват. Комуникацията вече е онлайн, което лично на мен не ми харесва. 

- Като говорим за комуникация и приятелства, вие имате дълга дружба с Ники Илиев и Орлин Павлов. Все още ли поддържате такива топли отношения?

- Естествено. Прекрасни хора. Орлин е изключително добър човек. Много голям талант, страхотен певец. Ники страшно много израсна като режисьор, за което искам да го поздравя. Възхищавам му се, че е човек, който страшно упорито си преследва целите. И е прекрасно, изключително добро момче. Орлин пък създаде прекрасно семейство, а дъщеричката му е едно бижу. И двамата са истински добри хора. През годините ние пораснахме и всеки пое по негов си път.

- Вие сте приятели от години. Мислите ли, че сега може да има такова приятелство, каквото изградихте вие?

- Според мен е възможно, ако хората вътрешно са хора. Това няма как да изчезне. Ако един човек е добър, мислещ, той винаги ще създаде стойностно приятелство. Истината е, че аз не смятам, че има хора, които не са добри по душа. За мен обаче има злобни хора, чиято лошотия идва от глупост.

- Какво си пожелавате оттук нататък?

- Да бъда здрав, близките ми хора да бъдат здрави. И работа. Много ми е мъчно, че спрях да се развивам като актьор.

- Мислите ли, че сте изиграл ролята на живота си вече?

- Не. Животът ще покаже какво предстои, но човек никога не трябва да се отказва от мечтите и целите си и от това да ги преследва.

Подобни статии