Актьорът Юлиан Костов: Щастлив съм, че светът се променя така, че да има равен шанс за всички

"Щастлив съм, че светът се променя така, че се дава равен шанс на всички. И вече най-талантливият успява независимо от цвета на кожата си, пола, ориентацията и т. н.", казва актьорът Юлиан Костов.

- Г-н Костов, какви са отзивите след премиерата на „Сянка и кост“, очаквахте ли тази всеобща любов към героя ви?

- Страхотни са. Сериалът беше номер 1 в целия свят през първите 12 дни, което изравни рекорд на „Нетфликс“ – само две други продукции са го постигали. Дадохме добра заявка, че сериалът трябва да бъде подновен за сезон 2. Надяваме се, че това е новина, която ще чуем в следващите няколко седмици. Много съм щастлив, че това, което съм направил, е допаднало на хората. Защото моят персонаж Федьор не се среща толкова често в първата книга, има много повече действия във втората. Самите създатели сякаш им харесва това, което съм направил, и написаха още сцени и сюжети с мен, които са суперинтересни за феновете.

Най-милите послания са от българи, които се гордеят и се чувстват вдъхновени самите те да реализират себе си. Това е нещо, което се случва и с успехите на Мария (Бакалова – б.а.). Хората явно са имали нужда от подобен пробив, защото благодарение на него разбират, че и за тях е възможно. Тоест, щом аз, Мария и дузина други българи можем да пробием на световно ниво в каквато и да е сфера, значи може всеки, който наистина мечтае за това, вярва и дава всичко от себе си, за да постигне целите си.

Специално за „Сянка и кост“ е готино, че ми пишат и хора от цял свят, буквално от почти всяка европейска, южноамериканска държава, доста хора от Азия, Америка... Удивително е и с признателност се опитвам да прочета максимално от техните послания.

- Разкажете ни повече за това как спечелихте ролята. Познавахте ли книгите преди това?

- Кастингът беше нормален. Първо се явих за ролята на Иван, после за Федьор. Видях се със създателя Ерик Хайсесер и режисьора Лий Толънт Крайгър. Разбрах, че съм одобрен от криейтив екипа и от „Нетфликс“ по време на снимки на сериала, базиран на Джейсън Борн „Тредстоун“, в който участвах с Джеръми Ървайн и Емилия Шуле.

Колкото до книгите – не знаех за тях, но успях да прочета първите две, преди да започна да снимам. Много е готино, когато има материал за света, който създаваш, от базисен източник. Тоест когато има нещо, върху което да стъпиш. Хубавото за моя герой специално е, че успях да направя доста повече с него, отколкото е предвидено в първата книга.

Самият снимачен процес също премина много готино. Всички сме много близки, целият екип. И Лий Бардуго - авторката на книжната поредица - е много мила.

- Обръщаха ли се към вас колеги от сериала, за да разберат повече за славянската култура, която е силно застъпена в „Сянка и кост“?

- Говорили сме си за акцентите, за произношението на някои думи. Бен Барнс (генерал Кириган) е много внимателен с тях. Особено когато казва „Мой цар, моя царица...“. Много сладко звучи. Лий Бардуго е страхотен фен на славянската култура. Самата азбука, която създадоха, е много красива и напомня на глаголицата. По нея работи Дейвид Джей Питърсън, който прави писмеността и в „Игра на тронове“.

- Като актьор от Източна Европа, който работи на Запад – какво е отношението към артистите от нашия регион?

- Много сложен въпрос. По принцип съм усещал негативна енергия, коментари, агресия... Но не толкова в индустрията, колкото в самия живот в Холандия, а и в Англия в самото начало. Най-много се усеща институционално. В мултиетнически държави като Англия и Америка го има този институционален расизъм. Във Великобритания доста дълго време не ни разрешаваха да работим, без да имаме виза. Искаха да оставиш паспорта си за година, да не можеш да пътуваш извън ЕС. Неприятно е и накрая само те въртят. Това важеше за новите тогава държави от ЕС като България и Румъния. Слава богу, тези работни визи паднаха в някакъв момент. А 6-7 години по-късно стана Брекзит.

В самата индустрия не е проблем отношението на хората, а по-скоро – липсата на знание и разбиране за това, че всъщност има проблем. И той е свързан с репрезентацията на източноевропейци на базата на това колко от тях живеят в Европа и Америка. Ако западната индустрия претендира да бъде репрезентивна за целия свят, а не само за техните си собствени държави, в чиито икономика и социален живот ние пак сме огромна част, е нормално да има такова разбиране.

Но виждате какво се случва с чернокожите и азиатските артисти, които имат все повече възможности. И същото се случва и с нас. Щастлив съм, че светът се променя така, че се дава равен шанс на всички. И вече най-талантливият успява независимо от цвета на кожата си, пола, ориентацията и т.н.

Така че и на нашата улица ще изгрее слънце, макар и малко по-бавно. С номинацията за „Оскар“, БАФТА и т.н. на Мария, със „Сянка и кост“, с един друг предстоящ сериал на „Нетфликс“, в който участва Криста Чернева – вече се усеща, че има доста хора, които работят в тази посока. Ние на работния пазар по-рано го чувстваме. На екран отнема малко повече време. Налага се да го обясним на хора, които никога не са се замисляли, че това е проблем – че ни рисуват като лошите, като проститутките, като продавачите на наркотици и трафиканти... Тези стереотипи трябва да бъдат разбити.

Онзи ден Диана Любенова ми каза, че все повече български актьори в Лос Анджелис са й споделили, че след кампанията на Мария се усеща как за тях има доста повече кастинги. И това е нещо, което съм чул и от други места, така че се надявам да е истина. А днес друг приятел българин спечели роля в английски сериал.

- Мария Бакалова несъмнено постигна грандиозен успех тази година. Чухте ли се след Оскарите, с какво настроение посрещнахте края на наградния сезон?

- Разбира се, ние се чуваме постоянно. В супер настроение е след Оскарите. Най-накрая приключихме тази огромна 7-месечна промоционална кампания, която беше доста по-тежка и от политическа предизборна такава. Това е най-дългата кампания в историята на наградния сезон, който по принцип трае три месеца. При Мария, разбира се, се получи супер, тъй като тя успя да снима с един от най-големите комедийни режисьори на света – Джъд Апатоу, в последния му филм „Балонът“. Тя и в момента снима главна роля в проект на А24 – най-успешната независима компания през последните 5-10 години.

- Как ще продължи сътрудничеството ви?

- Продължаваме с обединение на продуцентския фронт през JupiterLights Pictures. Ще създаваме, надявам се, доста интересни продукции през годините – и филмови, и сериали. Идеята ни е те да показват герои от нашите ширини или директно развиващи се тук истории, но направени за световна публика. Искаме да стъпим здраво в световната поп култура и да се чува все повече името България. Това, надявам се, да помогне и на туризма, и на други сектори.

- Разкажи ни повече за проекта „Свобода или смърт“ – в какъв етап е той? Как се роди идеята за него?

- „Свобода или смърт“ е в начален етап. Идеята ми се върти в главата от много години, но е много амбициозен проект, който няма да се случи в близко бъдеще според мен. Поне след 3-4 години. Дотогава имаме други проекти, които също са амбициозни, но не от този характер чисто бюджетно.

Начинът, по който аз виждам „Свобода или смърт“, е грандиозен и искам да се направи както трябва и да не се бърза. И за двамата с Мария това е много страстна тема. Така че не искаме да бързаме и да правим нещо половинчато.

- А какво можеш да ни разкажеш за участието си във втория сезон на успешния британски сериал „Под станция Темпъл“?

- Изключително горд съм с работата си върху сериала. Марк Стронг е уникален пич, суперпрофесионалист, гигантски актьор. Той е лидер на терен и много забавен, приятен човек. Ролята ми е на молдовец. В сериала говоря основно на английски език, но трябваше да импровизирам за пореден път на руски и този път – и на румънски, което беше ново. Но си добавих още един език в колекцията. Вече съм играл на руски, български, испански, румънски, италиански, полски, американски и британски английски…

- Често чуваме определението „българския Робърт де Ниро“ по ваш адрес, като дори и вие като че ли се заигравате с визуалната ви прилика. Ласкае ли ви или ви тежи повече това сравнение?

- Заигравам се, защото явно на хората им е интересно. Нито ме ласкае, нито ми тежи. Аз съм Юлиан Костов – с „а“ – и това си е моят път. Де Ниро ми е кумир в актьорското майсторство много преди някой да забележи изобщо прилика. Това е просто нещо забавно, за закачки в Инстаграм или на парти, иначе не го взимам по никакъв начин насериозно.

- Четох, че сте преоткрили йога в карантината си преди седмици. Разкажете ни за сблъсъка си с COVID-19.

- Йога я преоткрих, ама само веднъж, днес може би заради интервюто ще ме хване срам и пак ще направя йога. Силно казано е „сблъсък“ в моя случай. Слава богу, взех бързи мерки и благодаря на лекаря, който се грижеше за мен. Но е спичащо. COVID-19 е коварен вирус, но това, което му помага изключително много, е страхът. Плацебо ефектът не е за подценяване, а дори е водещ в почти всичко в живота ни, защото силата на съзнанието ни е много мощна.

Не трябва да се подценява факторът на страха, който се втълпява от медиите постоянно. Не трябва да се подценяват и икономическите последствия от пандемията.

Съдя по себе си, не искам да натрапвам мнението си. Имах такъв момент например, в който точно преди снимките на „Под станция Темпъл“ мислех, че съм хванал COVID, защото ме болеше гърлото. И психосоматично си създадох други симптоми, а всъщност бях настинал и ми мина доста бързо...

Не знам и на децата как им се отразява психически постоянното повтаряне, че ако не носиш маска, ще убиеш някого. Чувам за истории на хора, които в последната година са изпаднали в изключителни депресии, не излизат от вкъщи. Най-голямата криза изобщо в света всъщност е психичното здраве, а много малко се говори за това. Хора стигат до крайности като самоубийство, изразяват агресията си върху партньорите и децата си...

Да, пандемията е истинска, но последиците от нея са доста сериозни и поради много други причини извън самия вирус.

Подобни статии