Актрисата Теодора Духовникова: Играе ми се роля за съдбовна любов

"Най-нежната ми героиня е на Яворов, обичам театъра, сцената да ми скърца под краката", казва актрисата Теодора Духовникова. Родена е на 14 декември в София. 2000 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска. Носителка на „Аскеер“ за поддържаща женска роля: 2012 – „Ръкомахане в Спокан“. Златна роза за най-добра женска роля като Ана във „Въздесъщият“ 2017. Омъжена за Стефан Духовников. Има две деца.

- Г-жо Духовникова, правим това интервю по време на едно от представянията на книгата на голямата Цветана Манева. Вътре е поместено и вашето неизпратено писмо до нея. Откога се познавате?

- В моето неизпратено писмо много емоционално  разказвам точно за това, за нашата първа среща на живо.  Спомням си, че тъкмо бях влязла в Народния театър. Чувствах се ужасно несигурна, много притеснена, не знаех дали там ми е мястото, изпитвах ужас всеки път, когато излизах на тази сцена. Казвах си: „Теодора, Теодора тук какви велики актьори има, изобщо имаш ли  място и ти тук...“ ( смее се). Тревожни години ми бяха първите в театъра. Започнахме репетиции на едно представление, което се оказа направо култово, въпреки че не обичам тази дума, и за което все още се говори - „Домът на Бернарда Алба“. Режисьор беше Възкресия Вихарова. Много пъти е поставяно, тази пиеса има най-различни интерпретации, но това, което направи Възкресия, беше изумително, защото го прехвърли в 60-те години, когато е сексуалната революция. Това усещане за еротизъм, който иска да избухне, съпоставено в къщата на една властна жена  и дъщерите й, които са затворени там, без да виждат мъже. Прочитам разпределението в Народния театър – „Домът на Бернарда Алба“, Цветана Манева, и ми стана абсолютно „лошо“. Казах си – сега трябва да репетирам с нея, това е невероятно... И се развълнувах, и се уплаших – цял букет от емоции беше. Целият репетиционен процес всъщност се оказа толкова хубав. Ние си станахме близки с нея още по време на репетициите. Много пъти сме били заедно на „Варненско лято“, „Аполония“. Много обичам да сме заедно с нея и с Явор Милушев, защото са харизматична двойка и винаги разказват толкова интересни неща, аз се смея от сърце и ми е много любопитно. Това беше първата ни среща, която след това премине в едно добро приятелство. 

- Какво по-хубаво от това. Приятели сте и с колегите ви от „Поетите“. Сега имате лятно турне. Билетите свършват буквално за 2-3 дни. Как успяхте да направите този проект толкова успешен?

- За 2-3 часа често се разпродават билетите (смее се). В момента цялото турне е продадено – всички дати, което наистина ни радва и което за нас е огромна отговорност. Няколко издания са, не е една и съща програма. Имаме поетите и жените, поетите и любовта, поетите и революцията. Имаме любимо наше издание за Валери Петров, само негови стихове. Вълнуваме се много, обичаме и срещите на морето във Варна, много е емоционално.

Ние наистина сме приятели. Станахме приятели с колегите от поетите. Пътят е обратен – първо много сме играли и репетирали заедно и в театъра, и в киното. Имаме сходни вкусове и разбирания и за професионалния ни път, и за това какво трябва да бъде актьорът днес, и като вкус. Всички сме си много близки и това си личи.    

- По-лесно ли се работи с приятели?

- Не е задължително във всички проекти да работиш с приятелите си, но да работиш с хора, които харесваш и на които се възхищаваш, това е изключително важно за мен. Не вярвам в проекти, които могат да се случат по хубав начин, ако ти не изпитваш възхищение към партньорите си, към режисьора си, към текста като драматургия. Не вярвам, че може да се случи нещо хубаво и смислено без това.

- Разкажeте ни някоя забавна случка от вашите пътувания.

- Не са много за разказване, защото ние имаме специфичен, наш си хумор. Владо Пенев е изключително забавен и винаги разиграва много неща. Юли Вергов също, Захари Бахаров също има изключително чувство за хумор, Бойко е много смешен, истинска рок звезда, млад, на върха на кариерата си, леко небрежен... Много се радвам за всички, наистина е много забавно.

- Най-накрая имате възможност да работите. Изживяхме доста труден период с пандемията. Лично на вас как ви се отрази?

- Народният театър не е спирал на играе, имаше 1-2 седмици, в които наистина беше невъзможно това да се случи, защото имаше много болни хора в театъра, но ние не сме спирали да играем. По време на пандемията имах по 17-18 представления на месец, макар и на 30-процентна публика. Много стряскащо беше в началото да видиш празен салон, вързани седалки, хората с маски, но се свиква и с това. Хубавото все пак е, че тези срещи продължиха, макар и понякога да беше малко страшно. Надявам се това да остане зад гърба ни.

- В кои постановки могат да ви гледат вашите почитатели в Народния театър?

- „Лисичета“, което се превърна в абсолютен хит и за което никога, никога няма билети. Малко ми е мъчно, че го играем на голяма сцена вместо на камерна заради тази пандемия. „Когато гръм удари“ от П. Яворов и моята най-нежна героиня, най ми е тревожно за нея и много я обичам – Бистра Попович. Два спектакъла имаме с един режисьор, в когото сме истински влюбени и много го обичаме – Иван Панталеев, който от години работи и живее в Германия и две представления „Неудачници“, „Капитална грешка“. Имам и два спектакъла, които много обожавам и на които хората много емоционално реагират. Те са на Ф. Зернер – единият е „Синът“, другият е „Бащата“. В „Бащата“ главната роля се играе от Владо Пенев, в „Сина“ Захари Бахаров, изключителни роли правят. Страшно силни представления на Д. Добрева. Почти всички от тези представления са номинирани или са взимали награди.

- Вие сте любима актриса не само в театъра, но и в киното. Вие самата къде обичате да играете повече?

- Голямото училище за актьора е театърът, там наистина се изграждаш като актьор, но в никакъв случай не мога да кажа, че предпочитам едното вместо другото. Преди година и половина много снимах и усещах, че много ми тежи и се радвах, че ще се върна в театъра. Отказах доста предложения  за снимки, липсваше ми театърът и исках да си поседя там, да ми скърца сцената под краката, да ми замирише на театрален прах... Винаги обаче идва момент, в който ти липсва камерата. Предстоят много интересни за снимане неща.

- Успява ли българското кино да се развива?

- Не мога да кажа, че имаме голям прогрес с българските сериали. България е част от света и сме една отворена система. Когато гледаш изключителните чуждестранни продукции и когато ги съпоставиш с нашите сериали, не можеш да кажеш кой знае колко хубави неща в наша полза. Но това може да се промени, защото има изключително талантливи хора тук, които правят сериали, просто трябва да се намери начин да се финансират по-добре. Няма как да направим хубав филм, който да струва два лева... Това много си личи, много пречи, много спъва. Ние не можем да бъдем част от една огромна нова култура. Сериалите, и то в кратките им форми, в момента са изключително предпочитано нещо за гледане, дори повече, отколкото киното. Киното за съжаление в този си формат от киносалона почва да изчезва по различни причини. Сериалите са изключителна платформа, към която преминаха най-големите световни режисьори, актьори. Моята голяма мечта е телевизиите, които засега основно са работодатели и продуценти, да осъзнаят това и да не бъде обиден бюджетът, който отделят за това.  Само посредством култура – музика, театър, кино, сериали можем да се интегрираме в света. Това изобщо не е за подценяване.

- Казахте, че не сте спряла да работите. Успяхте ли обаче да си откраднете малко време за почивка?

- Да, от тук на морето, тръгвам за турнетата, после се прибирам. Чувствам се много щастлива, обичам лятото и морето, но есента е любимият ми сезон. Обичам да не е студено. Използвам това време да чета, много обичам. Виждам се с приятели, спортуваме, партита си правим, смеем се с децата - ние сме бохемско семейство.

- Децата вече са големи, проявяват ли интерес към това, което мама прави?

- Голямото ми дете изобщо не иска да се занимава с това и казва, че да си известен, е най-голямата тъпотия на света (смее се).  Малката ми дъщеря има сериозни успехи, въпреки че аз се притеснявам да говоря за тях и никога не ги афиширам. Постигна много неща през последната година и половина – снима се в игрален филм на режисьора Павел Веснаков  „Уроци по немски“, спечели кастинг от много, много деца от целия свят за една реклама за дивите животни. Снима я изцяло английски екип, който беше супервлюбен в нея и казаха, че е страхотна малка актриса и че й желаят цялото щастие на света и вярват в нейното бъдеще. Излезе на сцената на поетите дори Ема, беше много стабилна. Сега иска да се запише в театрална школа. Оставила съм я тя да прецени, това са много деликатни неща. При тези избори човек сам трябва да си реши. Аз нито я окуражавам, нито я обезкуражавам. Просто съм до нея, ако има нужда.

- Тежала ли ви е известността?

- Не можеш много да се оплакваш от това, защото това е доброволен избор. Твоята професия е публична, ти трябва да станеш известен. В известността има много хубави неща, има и ужасни, свързани винаги с тежките ти моменти. Последното нещо, от което имаш нужда, са агресивните хорски очи и това непрекъснато съдене, но няма как...

- Рецептата ви за любов?

- Не знам каква е. Нямам представа дали изобщо има универсална рецепта за всички връзки на света. По-скоро е много важно да уважаваш партньора си и да не го приемаш за даденост.

- Коя е любимата ви роля в киното?

- Харесвам Катето от „Събирач на трупове“. Много смела роля, и комична, и драматична ... Това е жена, която е леко „луда“ направо, скъсала е малко връзката с реалността. Такива роли рядко се падат  и когато ти се случат, трябва отговорно да подходиш към тях.

- Коя е ролята, която искате да изиграете, а все още не сте?

- Всяка следваща роля чакам с любопитство. Сега ми предстоят хубави неща и в театъра, и със снимките... Не чакам нещо конкретно каква роля да бъде. Може би темата за любовта, сериозна и опасна, много трудно е да се пише за нея неклиширано и банално. Може би за някаква особена любов – болезнена, съдбовна, нещо такова ми се играе.

- Какво си пожелавате?

- Само здраве. Банално звучи, но осъзнавам колко това е важно. Много искам да са здрави всички хора...

Подобни статии

  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    67
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    121
  • Истеризираното общество е неконтролируемо

    Истеризираното общество е неконтролируемо

    Дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна в мисия невъзможна

    "Истеризираното общество е поляризирано и радикализирано общество. Общество, белязано от известно насилие на социалните отношения, без чувство за мярка, без оттенък; обхванато от някаква лудост и екзалтация, които го карат да си загуби ума. Общество, белязано от блудкавост и деградация на публичния дебат. Общество, белязано от банализиране на насилието във всекидневието, от все по-рязко говорене, от известна радикализация онлайн в социалните мрежи. Общество, белязано от диктата на мнението, в което противникът се превръща във враг: трябва да имате мнение за всичко, веднага; това мнение дори се превръща в идентичност (нападат мен, ако го оспорват); дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна почти в мисия невъзможна".

    112