Александра Сърчаджиева: Винаги се страхувам на сцената, независимо дали е премиера или 150-ото представление

Александра Сърчаджиева е родена на 20 май 1983 г. в София. Дъщеря на легендарните актьори Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2006 г. в класа на проф. Здравко Митков. От 2006 г. е на на щат в театър „Българска армия“, а от 2014 г. - в Сатиричния театър. Дебютира в киното още като дете в „Мечтатели“ (1987), снима се и във „Вампири, таласъми“ (1992), “Шивачки“ (2007), “Пъзел“ (2012). Участва и в някои от най-любимите сериали на Нова телевизия - „Женени с деца“ (2012), “Господин Х и морето“ (2019), “Откраднат живот“ (2016, 2021). Има дъщеря София от колегата си Иван Ласкин, когото загуби през 2019 г., а за живота си с него разказва в първия си моноспектакъл „На живо“.

"Истината е, че аз никога през живота си не съм се страхувала толкова много за нещо, свързано с работата ми. Винаги се вълнувам, винаги се страхувам, независимо дали е премиера или 150-ото представление, обаче тук страхът беше нечовешки. На финала получих толкова много любов от хората, които бяха дошли, за което безкрайно много им благодаря. Всеки един актьор, въобще човек, който излиза пред публика, усеща кога хората го харесват. Аз така накуп ударно толкова любов не бях получавала", казва за своя моноспектакъл актрисата Александра Сърчаджиева.

- Алекс, честита премиера на може би най-вълнуващото нещо в кариерата ви - първи моноспектакъл. Как мина тя?

- Мина много вълнуващо наистина. С огромен страх от моя страна. Истината е, че аз никога през живота си не съм се страхувала толкова много за нещо, свързано с работата ми. Винаги се вълнувам, винаги се страхувам, независимо дали е премиера или 150-ото представление, обаче тук страхът беше нечовешки. На финала получих толкова много любов от хората, които бяха дошли, за което безкрайно много им благодаря. Всеки един актьор, въобще човек, който излиза пред публика, усеща кога хората го харесват. Аз така накуп ударно толкова любов не бях получавала.

- Как го преодоляхте този страх?

- Не знам. Просто когато излязох на сцената и тръгнах да разказвам, забравих страха.

- Успяхте ли да покажете всичко, което сте репетирали на премиерата?

- Въобще не съм мислила по този въпрос дали всичко е станало или не. За първи път видях очи срещу мен, на които да разкажа, защото по време на репетициите аз си разказвам на празен салон. Много е лесно на празен салон да разказваш, няма никакъв проблем в това. Обаче, като видиш многото очи срещу теб, които ти реагират, гледат те, следят те, е много вълнуващо. Просто знам, че беше много специална вечер. Дойдоха хора от публиката, които не познавам, които ми казаха, че са преживели катарзис, което много ме зарадва, защото това е и смисълът. Казаха ми, че са открили в историите, които разказвам, нещо от себе си, припознали са се по някакъв начин. Правя това представление, защото знам, че ще помогна и на себе си чисто емоционално, но съм убедена, че ще помогне и на някой друг отдолу да намери смисъл в това да продължи.

- А дъщеря ви София беше ли в публиката?

- Не, аз не искам да го гледа. Много е малка. На 10 години е, достатъчно неща преживя в живота си на много крехка възраст, с които се справи изключително добре. Но искам сълзичките да са по-малко в очите й. Знам, че ще я натъжат някои от нещата, които разказвам. Особено за баща й, за нашата любов... Със сигурност ще й стане мъчно. Искам да й го спестя. А може би и аз искам да минат още няколко представления, за да съм сигурна, че това нещо ще стане приказно.

- Представете екипа си...

- Аз имам най-страхотния екип. Яна Борисова ми помогна да напишем пиесата, защото в момента, в който ми хрумна тази идея и се разбрах със себе си, бях категорична, че не желая сама да пиша текста. Ако един човек иска да разкаже, той иска да разкаже всичко. Ние си мислим, че всичко в живота ни е важно, а то не е така. Разказала съм й живота си от баба до бебе. Всичките ми подсъзнателни спомени. Яна много хубаво подреди историите и направи много човешки разказа, да влиза от едно в друго. Шошо ми е режисьор, Фичо направи сценографията, Милен Кукошаров написа музиката. Ние с Яна мислехме много какво трябва да те провокира, за да излезеш на сцена и да разкажеш неща, които никога не би разказал. И затова решихме действието да започне от едно телевизионно студио, в което аз като Александра Сърчаджиева отивам на интервю, защото ще водя нов телевизионен формат. В най-гледаното телевизионно шоу, при най-добрата водеща (в ролята Радена Вълканова), за която сме наясно, че задава неудобни въпроси, но моите продуценти са се разбрали с нея, че ще говоря само и единствено за предаването, което ще водя и, разбира се, за работата ми в театъра, в киното и т.н. Но тъй като това е предаване на живо, тя рязко решава, че ще стреля към много болезнени за мен места и ще задава въпроси, на които на мен ми е трудно да отговоря. За да може да се провокира целият този разказ да бъде дисекция на моята душа. Искам да й благодаря на Радена, защото е изключителен партньор.

- Как я избрахте и защо точно нея от толкова много колежки, които можеха да бъдат на нейното място?

- Това беше предложение на Шошо и на Яна Борисова. Аз винаги много съм харесвала Радена и съм изпитвала изключителен респект към нея. Но се съмнявах, че тя ще се съгласи да играе с мен. Когато й изпратихме пиесата и я прочете, каза, че е много развълнувана и че много иска да участва в този проект. Не можех да повярвам, че се съгласи и наистина ми беше много вълнуващо. И също така Яница Йончева направи костюмите, които са много хубави.

- Имате още едно ново представление, чиято премиера бе наскоро - „Догодина по същото време“ с Ненчо Илчев...

- Режисьор е Ивайло Христов. Ние изкарахме премиера на 4 и 6 юни в Пловдив. Различното беше, че това са двама души, които са свързани с началото на моята кариера в театъра. Аз бях студентка в НАТФИЗ, когато Ивайло Христов ме покани да играя в „Ножица - трепач“. След това ме поканиха за още едно представление в Театъра на армията и след това ме взеха там на щат. Дето се казва, Ивайло ми направи прощъпалника на театралната сцена. И там играех с Ненчо. Като започнах работа сега с тях, се върнах в онези години и ми стана толкова мило, хубаво. Те са прекрасни. С Ненчо да си партнираш е изключително удоволствие, аз много го обичам. Много ми е близък на сърцето. И съм много щастлива, че това нещо ми се случи. Всъщност в кратко време ми се случиха две много хубави неща – едното е представлението с Ненчо и Ивайло, другото е моето представление.

- Във фейсбука си публикувахте снимка с Ненчо със сватбени пръстени и много хора ви честитиха...

- Част от представлението е, защото ние двамата сме с халки на сцената, защото героите ни имат брак. Ама те хората сигурно смятат, че съм се омъжила за него, щом ми честитят във Фейсбук... Не, той е женен, има и дете. Зори, съпругата му, е прекрасна и синът му е чудесен. Аз си спомням, когато се роди синът му, ние играхме „Ножица - трепач“. Ненчо беше на сцената, когато се роди Момчил. 

- Гледала ли сте предишните версии на този спектакъл?

- Не съм. Когато са го играли Анета Сотирова и Тодор Колев, бях много малка. Знам, че е било страхотен фурор и до ден-днешен се говори за тяхното представление. А на Христо Шопов и Лилия Маравиля не съм имала възможност да го гледам.

- Дъщеря ви тръгва по вашите стъпки – снима се във филма на Яна Маринова и Луиза Григорова в момента. Какво ви споделя, като се прибере?

- Тя е много щастлива от това, което й се случва. Истината е, че аз не бях много сигурна, че искам да я пускам, защото се опитвах колкото се може по-дълго време да я държа далеч от това. В моите представи тя трябва да стане банкер или адвокат. И нея съвсем случайно я избраха за този филм. Мислех дали да не й кажа, че няма да се снима заради ковид, но говорих с мои приятели и те ми казаха, че нямам право да я лъжа. Дадох си сметка, че мен майка ми никога не ме е спирала. Изказвала е мнението си по въпроса, но никога не ми е казвала – не, няма как да стане. Та си казах, че това е нейният път, щом са я избрали, тя иска да го направи и аз нямам право да я спирам. Екипът я обгрижва страхотно. Ролята й е драматична, бих казала доста сериозна роля за едно дете. Казват ми, че е изключителен професионалист на терен, което мен много ме впечатли. Била много подготвена, адекватна и професионално се държала.

- Репетирате ли заедно?

- Не, тя се подготвя абсолютно сама. А и аз смятам, че не е редно аз да я подготвям. Има си режисьор, той знае какво търси от нея, затова не искам да се бъркам въобще в този процес. Не ходя на снимките, защото искам сама да го прави.

- Това е втори филм, в който участва?

- Не! Тя беше с мен на снимки в Благоевград, защото нямаше кой да я гледа, но не е участвала. Надявам се и той да излезе към края на годината. Иначе наскоро снимах друг филм - „Изкуството да падаш“, на един млад режисьор – Орлин Милчев. Това му е дебютен филм и това момче събра страхотен екип. Емо Христов беше оператор. Ивайло Христов ми игра баща, Иван Бърнев бе бившият ми мъж, младата актриса Елена Замяркова е в ролята на моята дъщеря, участва и Валери Йорданов. Една много сериозна роля и голямо предизвикателство за мен, защото трябваше да играя жена на моята възраст, художничка, която има проблеми с алкохола и, общо взето, е в абсолютно измислен свят. Смятам, че трябва да се дава шанс на младите хора, защото иначе няма как да покажат какво могат. И той може би трябва да излезе към края на годината.

- Казахте, че искате София да стане банкер. Някога майка ви Пепа Николова представяше ли си да бъдете нещо различно от актриса?

- Разбира се! Аз между другото до последно щях да уча международни отношения, ама в 12-и клас реших,че това въобще не ми е интересно. А майка ми много искаше да стана адвокат. И аз й казах, че когато тя кандидатства право, тогава и аз.

- Какво излиза, че кръвта вода не става?

- А, чакай, чакай! Има време. Може това да е нещо временно. В пубертета може да реши нещо друго да учи. Никога не е късно да завърши международни отношения.

 - Вярно ли е, че не се вижда с баба си – майката на Иван Ласкин?

- Да дойдат да гледат представлението ми и да разберат всичко и да спрат да пишат вече. Не ме интересуват жълтите писания. За съжаление по някакъв начин стигат до детето ми. И аз после трябва да обяснявам защо се пише така. София ме пита защо не пишат за съседите примерно, а за нас.

- Накрая може да поканите нашите читатели кога и къде могат да ви гледат...

- На 20 юли играя в Бургас в операта, на 21 юли във Фестивалния комплекс във Варна, но там всичко е разпродадено още първия ден, когато се пуснаха билетите, и затова сложихме още две дати – на 11 август и на 15 септември. На 30 юни играя в „Сълза и смях“ в София. На 10 юли играя в Летния театър „Бунарджика“ в Пловдив, на 17 юли в Царево и на 22 юли в София.

Подобни статии

  • Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    В „Пътуващо кино“ организирам конкурс за мис

    "Би трябвало през тази есен да оберем плодовете на лятото с положителен смисъл – круши, ябълки, овце, вино, ракия; хубави жени/мъже - кой каквото си търси, за да има една спокойна есен, повече приятни жизнено лични вълнения; да няма много вълнения от типа кой ще спечели изборите", казва в интервю за "Телеграф" шоуменът Венци Мартинов.

    260
  • Даниела Петкова, ПОК

    Даниела Петкова, ПОК "Доверие": Хората предпочитат да получават втората си пенсия разсрочено

    "Към момента преобладаващата част от хората, които не отлагат пенсионирането си и подписват договори, въз основа на които следващия месец ще започнат да получават парите от партидите си, без изненада са тези, които имат право на разсрочено плащане. Предпочитаният от тях размер, също без изненада, е ориентиран около максималния, разрешен от закона и той в момента е 300 лв., съответстващ на минималната държавна пенсия. Хората очевидно имат нужда от пари и не се интересуват толкова от срока, колкото от размера на ежемесечното плащане. Единици са тези, които искат по-нисък размер на месечните плащания, за по-дълъг период от време, но има и такива", казва Даниела Петкова, шеф на ПОК „Доверие“ и член на УС на БАДДПО.

    72
  • Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    "Няма как да звуча позитивно, след като няколко пъти ми се задава въпросът от страна на европейските ми колеги „защо е толкова нисък процентът на имунизираните“. Аз не мога да им отговоря защо. Всеки път става въпрос за едно и също - те казват нали имате ваксини, какъв е проблемът защо в България имунизираните са под 25%. Не мога да им дам отговор", казва фармацевтът проф. Илко Гетов.

    127