Александър Велики лежи в саркофага на фараон

Останките на завоевателя са във Венеция, твърди британски учен

Вече близо 24 века смъртта и погребението на един от най-великите пълководци в световната история продължават за бъдат загадка и пораждaт всевъзможни хипотези. Според една от последните тленните му останки се намират във Венеция в катедралата „Сан Марко“.

Такава версия представи британският любител историк Андрю Чаг – автор на книгата „В търсене на гробницата на Александър Велики”.Той твърди, че саркофагът в Британския музей от египетския храм на фараона Нектанеб II и надгробната плоча в катедралата „Сан Марко” във Венеция всъщност са части от гробницата на Александър. Според Чаг в саркофага е било поставено тялото на великия завоевател, а през XVI век венециански търговци са го пренесли погрешка в Италия, убедени, че това са мощите на свети евангелист Марко. За съжаление антрополозите не могат да потвърдят или отхвърлят версията, тъй като църквата забрани да се прави експертиза, която чрез въглероден анализ да установи възрастта на костите.

Фаталният пир

След принудителното си завръщане от тежкия поход в Индия Александър се установил в столицата на древна Персия Вавилон. Според свидетелства на очевидци великият пълководец пирувал в продължение на два дни, пиейки неразредено вино. Накрая изпил един голям бокал на екс, след което извикал силно като при удар. Отнесли го полужив в постелята му. Александър бил измъчван от болки и даже поискал да му дадат меч, за да сложи край на страданията. Състоянието му се влошило, мъчели го треска, жажда и халюцинации. На шестия ден вече не бил в състояние да говори, а само движел ръцете си. На тринадесетия ден – 11 юни 323 г. пр.Хр., царят починал на 32-годишна възраст.

Арсеник

За съжаление не всички писания, свързани със смъртта му, са се запазили, но въпреки това събитията са добре документирани. Но и до днес си остава загадка причината за смъртта му. Майка му Олимпия още тогава обявява, че Александър е бил отровен умишлено, като в покушението е заподозрян самият Аристотел, учител на пълководеца. През годините учени изтъкват различни доводи за това. Британски изследователи смятат, че описанието на симптомите, от които е страдал Александър — продължително повръщане, конвулсии, мускулна слабост и забавен пулс - може да са резултат само от действието на различни отрови. За такива се сочат арсеник, стрихнин, беладона, аконит, бяла чемерика. Според древния летописец Плутарх обаче причина за гибелта на пълководеца са токсините на реката Стикс в древна Гърция.  Нейните води са смятани за смъртоносни, според легендите тя дори разтваряла метали. В сборника си "Токсикологията в Античности" Адриен Мейор от Станфордския университет защитава тази версия с аргумент, че е възможно това да е било отровата калихеамицин, създадена на базата на живеещата в реки и почвата бактерия Micromonospora echinospora. Днес калихеамицинът влиза в състава на антиракови препарати.

Леден душ

Но има и учени, които отхвърлят тезата за съзнателното отравяне на пълководеца.

То може да е станало и случайно. Известно е, че владетелят е пробвал върху себе си различни лекарства. Индийските знахари са го лекували с екзотични подправки, отрови, минерали. Възможно е пълководецът да е загинал в резултат на самолечение, предозиране или алергична реакция.

Джон Аткинсън от Кейптаунския университет пък предполага, че Александър може да починал просто от естествена болест или раняване. Две седмици преди фаталната нощ той е пресичал Шат ел Араб – блатистата делта на сливащите се реки Тигър и Ефрат, гъмжаща от насекоми, пренасящи тиф, малария и нилска треска.

Иначе „най-скучната“ версия за кончината на легендарния завоевател, опираща се на непотвърдени късни разкази, е, че просто е умрял от скоротечна пневмония, след като разгорещен от пира си е взел леден душ. Или че е получил инсулт от злоупотребата с алкохол по време на двудневния пир.

Балсамиране

Съгласно свидетелствата балсамьорите, пристигнали шест дена след смъртта на владетеля, не са открили признаци на разложение на тялото му. Тогава всички го сметнали за потвърждение за божествения произход на Александър. Днес учените обясняват феномена с изпадането на царя в кома и затова лекари погрешно са решили, че той е мъртъв. Въпросът е кое го е довело до това състояние.

Катрин Хол от университета „Отаго“ в Нова Зеландия дава следното обяснение - заради стомашно-чревна инфекция Александър е развил синдром Гийен-Баре. Той парализира, рязко намалява нуждата от кислород, следователно и от дишане. Заради това и тялото не започва да се разлага - просто царят е бил жив през тези шест дни след официалната констатация на смъртта му.

Което, естествено, е прието като доказателство за божествения му произход.

Балсамираното тяло на царя е поставено в стъклен, а според други свидетелства в златен ковчег, пълен с мед, за бъде консервирано до погребението му. Къде обаче е станало това си остава мистерия

Откриват меча му в Гърция

Гръцките археолози са убедени, че царят е погребан в  Египет, както сам той е завещал. Най-вероятното място на гробницата му е градината Шалалат в центъра на Александрия. Миналата година по време на разкопки там бе намерена негова мраморна статуя.

Още през 1989 г. гръцката археоложка Лиана Сувалтзи започва разкопки в оазиса Сива, в Южен Египет, където се намира храмът на бога Амон-Ра. Според легендата през 332 г. пр. Хр. Александър го е посетил и получил от оракула уверение в божествения си произход. Сувалтзи обявява, че е открила две статуи на лъвове, глинени таблици с текстове и вход в огромен некропол. "Няма съмнения, че това е гробницата на Александър Македонски", цитира нейните думи в. „Ню Йорк Таймс“ през 1995 г. Но експертизата не потвърждава тези изводи и египетските власти забраняват на археоложката да продължи разкопките.

През 1977 г. в Северна Гърция край град Виргина, столица на древна Македония, археолозите откриват античен некропол с богат погребален инвентар и скелети. Датировката и артефактите потвърждават, че те принадлежат на бащата на Александър — Филип II, и последната му съпруга Клеопатра. Пак там е погребан и единокръвният брат на Александър – Аридей, и жена му Евридика. Предполага се, че един от намерените мечове е принадлежал на самия Александър Велики.

 

Подобни статии