Американски психолог предупреждава: Децата също страдат от бърнаут

Д-р Борба: Не ги сравнявайте с връстниците им по постижения, акцентирайте на силните им страни, а не на грешките им

Снимка: Freepik.com

Децата и особено учениците в по-горни класове също страдат от „бърнаут“ или прегаряне. Те не само са по-нещастни, по-стресирани и претоварени от децата в предишни поколения, но и са изправени пред реален риск от развитие на психични разстройства, депресии, прегаряне и дори мисли за самоубийство.

„Децата ни са в беда“. С това предупреждение започва новата книга на американския детски психолог и образователен консултант д-р Мишел Борба – „Успяващите деца“, която излезе на български през септември от издателство „Сиела“. Д-р Борба има над 40 години опит в тази сфера и е написала повече от 20 книги за възпитанието, но твърди, че никога не се е чувствала по-разтревожена от сега.

„Навсякъде, където отида, родителите и учителите споделят с мен, че децата са изтощени. Безгрижната игра в пясъчника, взирането в облаците и пускането на хвърчила са заменени със зубрене по настояване на родителите, частни уроци и занимания с флашкарти. Съсипахме детството на дъщерите и синовете си и станахме причина те да се чувстват изцедени.Според един материал, поместен в „Ню Йорк Таймс“ през 1985 г., 18 % от студентите първокурсници са отбелязали, че се чувстват смазани от всичките си задължения. През 2015 г. броят им е нараснал и е достигнал 41%. През изминалата го­дина всеки четвърти студент е бил диагностициран с пси­хично разстройство, а една пета от анкетираните студенти са посочили, че са обмисляли самоубийство“ , попълва д-р Борба.

Според детския психолог това е характерна черта за Поколението Z – хората, родени след средата на 90-те години на XX век. Те са умни, имат достъп до нови технологии и се радват на безпределната обич на родителите си. „Те обаче са  по-нещастни, стресирани, самотни и депре­сирани и проявяват по-голяма склонност към самоубийство в сравнение с представителите на което и да било от пре­дишните поколения. Проучванията, довели до тези изводи, са извършени преди началото на пандемията от КОВИД-19 и произтичащата от нея тревожност.“, твърди авторът на „Успяващите деца“. Тя посочва данни от САЩ, според които днеш­ните деца са изложени на огромен стрес. Трийсет и шест процента от момичетата и 23 процента от момчетата на въз­раст между 13 и 17 години посочват, че почти през цялото време са напрегнати и нервни.

И вината за всичко това според нея е в родителите и образователната система: „В основата на тази книга е залегнал изводът, че децата са стресирани, самотни, объркани и изцедени, защото ние се придържаме към една погрешна и остаряла теория за раз­витието им, която ни пречи да възпитаваме у тях качества, с чиято помощ да израстват в нравствено и емоционално от­ношение. Някои психолози наричат тези качества „некогни­тивни умения“, „личностни черти“ или „добродетели“ .Аз предпочитам да ги наричам „силни страни на характера“.

Причини за стреса, депресията и „бърнаут-а“ при децата се оказват сгрешените послания, с които ги заливаме. „Ние казваме на децата, че ще бъдат щастливи, ако се стремят да получават повече харесвания, по-добри оценки и по-големи похвали. Независимо от усилията си обаче, децата ни не са преус­пяващи. Те са свити, тревожни и нещастни. Отгледали сме поколение от деца, които имат всичко, но не сме възпитали у тях най-необходимото, за да постигат успех- нравствените качества, които ни правят хора.“

Тя съветва родителите да преосмислят начина, по който възпитават децата и ги предупреждава да избягват няколко пагубни неща. Да се ограничи времето, което децата прекарват с дигитални устройства, като телефони, таблети, компютри. Да се осигури достатъчно време за свободна игра, за общуване с връстници. Да се намалят извънкласните занимания – да останат само онези, към които децата проявяват искрен интерес, и да остане достатъчно време за почивка, сън и игра. Да не сравняваме децата с връстниците им по постижения и оценки и да акцентираме техните силни страни, а не грешките им. Да обърнем внимание не само върху когнитивните способности на децата – като интелигентност, умения за четене, учене на езици, наизустяване на информация, но далеч повече на техния характер, защото, според д-р Борба, в съвременния динамичен свят силният характер носи много повече ползи от изкараните курсове и оценки. „Една от най-важните ни задачи като родители е да откри­ем основните активи на децата си, за да можем да ги ценим за това, което представляват, а не за това, което искаме да бъ­дат. Ако им показваме уважението си, те също ще започнат да уважават себе си. Този подход подсилва представянето в училище и уменията им и намалява усещането за празнота и прегаряне.“

Според авторката на „Успяващите деца“ все още има време да реагираме. Добрата новина е, че характерът може да се възпитава – не се раждаме със завършен характер. „Голя­ма част от страданията на децата може да бъдат предотвра­тени, ако им помогнем да усвоят умения, с които ще успяват да се справят с нездравословните си емоции.“

Седемте ключа към успеха

Седемте ключови черти на характера на един успешен човек, според д-р Борба, са самоувереност, емпатия, самоконтрол, нравственост, любознателност, постоянство и оптимизъм. „Колкото и да е изненадващо, причината за постиженията на някои деца не се крие в гените, оценките, коефициента на интелигентност, спортуването или свиренето на музикални инструменти, нито във вида на училището или в упражненията за справяне със стреса, а в силните страни на характера, които те развиват, насочвайки живота си в положителна по­сока. Тези качества и закрилата на някой грижовен човек ги предпазват от стреса и им дават възможност да следват меч­тите си спокойно и уверено, да преодоляват препятствията и да извоюват победи.“, пише авторът на „Успяващите деца“.

„Емоционалната устойчивост може да помогне на всяко дете да постига успехи. За тази цел просто трябва да пренастроим нагласата си. Вместо да им казваме какво трябва да правят и да се опитваме да ги „вкараме в правия път“, трябва да изграждаме у тях защитни механизми, за да бъ­дат устойчиви в тези несигурни, пълни с предизвикателства времена и да разгръщат способностите си”,отбелязва тя.

Според нея „сигурният път към провала е стремежът да отгледаме велики таланти. Вероятно няма да отгледате велик талант, защото силният натиск убива желанието на детето да се усъвършенства“. Вместо това тя съветва родителите да се отдръпнат, за да може децата да се научат да се справят сами с проблемите. Да хвалим децата си не за постиженията и оценките им – защото това ще ги накара да вярват, че са достигнали своя потенциал и няма накъде повече да се развиват, а да ги хвалим за усилията, които са положили, така че да стимулираме у тях това, което в педагогиката се нарича „развиваща се умствена нагласа“ – нагласата, че човек може и повече, и желанието да се развива. „Крайната ви цел е детето ви да осъзнае, че силните му страни може да се развият чрез усилия и практика. Детето трябва да бъде с положителна нагласа – да вярва, че ако работи върху силните си страни, те ще се усъвършенстват“.

 

Подобни статии