Андон Кьосето екзекутира родния си брат

Ако съм вреден, и мен премахнете, казва неуловимият отмъстител на ВМОРО, който надживя 4 смъртни присъди

Андон Кьосето е познат като безмилостния отмъстител на ВМОРО.

Първият демонтиран в ерата „Заев” паметник от т.нар. „Дисниленд” в Скопие раздвижи духовете в България. За начало на акцията бе избран монументът на Андон Янев - Кьосето, виден български революционер от Македония, дясна ръка на Гоце Делчев и Даме Груев. Премахването на паметника е в изпълнение на влезлия в сила договор за добросъседство между двете държави, който трябва да сложи край на „кражбите” на история. Паметникът винаги се е считал за провокация към българския произход на революционното течение в Македония. Но кой е всъщност Кьосето?

Андон Лазов Янев по прякор Кьосето, е роден на 25 ноември 1854 г. в с. Голозинци, Велешко. От 22 до 24 септември 1931 година в горноджумайския хотел „Лондон” известният по това време журналист от в. „Зора” Боян Мирчев стенографира спомените на Кьосето в многочасови разговори между двамата.
Макар и без образование, от овчарин и касапин той успява да стане един от най-смелите революционери на Централния комитет на ВМОРО в Солун. Неговата дейност е свързана с първите и най-ефективни акции на ВМОРО както срещу турците, така и срещу гъркомани и сърбомани.

Той и десетки като него са взимали на един дъх разстоянията от Солун до Битоля или Прилеп и оттам до София. Преминавайки през засади и сражения, той фанатично изпълнява задачата, поставена му от Гоце Делчев или Даме Груев.
„Младежи бехме, по това време във Велес имаше един турчин на име Али Чауш. Той познаваше целия град: кой какво работи, как се казва и пр. На един празник в махалата Койник, на един кепенек бяхме насядали неколцина момци. Али Чауш, придружен от един жандарм, се зададе по улицата. Тогава бе обичай да му се става на крака. Приближи Али Чауш и всички му станаха. Аз не му станах. Той направи няколко крачки и като видя, че аз не станах, повърна се и ме запита: Защо не ставаш бре, гяур? Докато да му отговоря, той замахна да ме удари. У мен имах едно призренско нохче. То ми беше сгода, замахнах и му разсекох мундира и се впуснах да бягам. Не можаха да ме хванат - бех бърз на пипане и бягане...”
Така, ненавършил още 16 години Кьосето минава в нелегалност и стига пеш до Солун. Там наказва по същия начин един турски бег и друг арнаутин. Много скоро Даме Груев го привиква, за да се запознаят. После д-р Христо Татарчев го взима при себе си на квартира и го прави свой файтонджия. Така Андон Кьосето вече може легално да се движи из Солун, на файтон даже: „Имаше един сърбин на име Борис, железар по професия. Същият, който уби наш учител, българин. Започнах да го следя, тръгнах по дирите му, за да го трепам. Една вечер аз влязох в „Коломбо”. Отзад имаше градина. Седнах и си поръчах една черна бира. Свиреше музика. Не се мина много време, ето че дойде Борис, същият, когото търсех. На излизане ударих му ножа, напнах с бастона лампата и бягам да изляза през вратата. Един полицай, на име Умер ефенди, се впусна да ме хване. Но докато да стори това, аз гръмнах с пищола и го ударих в гръчмула и пряко него избягах. После той се изцери, но не ме позна кой съм”.
Турската власт започва да търси неуловимия отмъстител под дърво и камък. От Велес докарват в Солун големия брат на Андон, Никола, който се съгласява да го намери и да им го предаде: „В Солун по това време имаше един учител на име Пейчинович,  после той стана директор на сръбското училище. Същият бе и оръдие на турците. Той бе начетен човек, млад, бърз човек, жива натура. Турците го запознават с моя брат и двамата започват да ме търсят. Властта също ме търсеше. Но вместо да ме заловят те, аз залових брат ми и го подкарах у Татарчев, в зимника. За станалото съобщих на Дамян Груев. Както Даме, така и д-р Татарчев, които влизаха в Централния комитет, не можеха да си позволят да дадат нареждане за премахване на брата ми. Поради това аз им предложих, че сам ще го премахна. Ако го пуснем, рекох аз, за мен вече тук няма да има място. Те се съгласиха с мен и казаха: „Прави това, което намериш за добре!”  
Кьосето ликвидира брат си Никола, после и сърбина Пейчинович. Предателството е непростимо! Дори и на брата си!  „Ако аз съм вреден и мен ще трябва да убиете”, казал Кьосето на Даме Груев.
После идва ред на Цицо, директор на гръцкото училище в Гевгели.

Мракобесник за българите, слуга на турците

Заедно с Аргир Манасиев го следят няколко дни в Гевгели и накрая Кьосето го застрелва на главната улица в близост до гарата.
 Следват акции, при които се отвличат заможни турци за откуп. При една от тях Кьосето взима 1000 лири и с другарите си минава границата при Юндола, като се предават на българските стражари. Конвоират ги в пазарджишкия затвор: „Дойде ключарят и се провикна да излезат комитите и да отидат в дирекцията на затвора. Тук, в дирекцията на затвора, аз за пръв път видех Делчев. Знаех го по портрет. Гоце погледна ни всички и запита: „Кой е Кьосето?” Обадих се и след това на всички ни даде по един пакет тютюн и по едно тефтерче цигареви книжки. И после Гоце запита: „Андоне, къде са парите, що ги взехте?” Аз му казах, че колкото пари е имало у нас, те са сега у властта. „А другите пари?” „Бай Гоце - казах му аз, - други пари няма.” След това Гоце отново повтори въпроса, казвайки ми, че няма какво да се страхувам. Тогава аз се обърнах към Гоце и му казах: „Парите са у мен.” Гоце каза: „Утре ще излезете от затвора!” После той нареди чрез директора на затвора да бъда поставен в отделна стая, а останалите другари - в друга стая. Парите носех в едно вълнено фермеле (елек), наложени от всички страни. И да ми направеха обиск, не можеха да ги намерят. Направил бях ги с мушама от восък. На другия ден ни пуснаха от затвора. Тук беше и Делчев. Като излязохме, тръгнахме подир него. Упътихме се към река Марица. Гоце седна на песъка, скръсти ръка и ми вика: „Хайде, давай сега парите.” Аз съблекох елека и извадих парите. От хиляда лири ексик се оказаха само петнадесет лири”.
Андон Кьосето доживява до 99-годишна възраст. Срещу него през живота му има издадени четири смъртни присъди - една от турския султан, по една от кралете на Гърция и Сърбия и една от върховистите на Иван Гарванов. През 1905 година той се жени и заживява в село Рила, после в Горна Джумая (дн. Благоевград). Там на 10 септември 1953 година неуловимият отмъстител, големият поборник за свободата на Македония и приобщаването й към България намира вечен покой.

Подобни статии