Ангели хранители

Xристиянското учение твърди, че всеки човек си има ангел-хранител. Той ни съпровожда винаги и ни предпазва от нещастия. Обикновено е невидим. Но в стресови ситуации или при много голяма опасност, когато чувствата са обострени до краен предел, човек може да види своя ангел-хранител.

Джени Моран, библиотекарка в градчето Сан Марко (Тексас), успяла да види своя ангел хранител. Когато била на десет години, тя гостувала във фермата на своята леля. Веднъж Джени и нейната по-малка сестричка играли с кукли до късно. Легнали да спят към два часа през нощта. Изведнъж Джени се събудила с неясно чувство за безпокойство. Станала и се приближила до прозореца. Никога през живота си не била виждала такава красота. Покой и неестествена призрачна сребриста светлина се стелели във въздуха. Изглеждало, че това, което тя вижда зад стъклото принадлежи на някакъв друг свят. Изгревът на слънцето бил необичаен - много по-ярък, отколкото в други дни. Джени плъзнала поглед към слънчевия лъч отдолу нагоре и с почуда установила, че сиянието не идва от слънцето, а от голям облак в южната част на небето. 

Книгата на живота

Облакът наподобявал кула от памук, на върха на която стояло някакво странно същество. То изглеждало съвсем като човек, но било прозрачно. Едната му ръка била отпусната, а другата - протегната напред. От дланта на протегната ръка излизали сребърни лъчи, които се разпръсквали във всички посоки. Джени успяла да разгледа всеки детайл по съществото, което помислила за Исус Христос - дълъг, развяваващ се полупрозрачен плащ, колан около кръста, боси крака и дълги коси, потрепващи от вятъра. Джени го наблюдавала около час. След това съществото паднало на колене и обърнало лице към небето. Устните му започнали да се движат бавно, все едно чете молитва. Пред него се появила отворена книга със същия размер. Съществото започнало да разгръща полупрозрачните страници, като преминавало с пръст през пасажите. Джени следяла действията му в захлас, докато не чула гласа на леля си, която я викала за закуска. Когато се върнала, съществото и сребърните лъчи вече ги нямало.

Минали години. Джени не била разказвала на никого за чудото. Когато навършила 22 години и очаквала първото си дете, решила да сподели за видението си с пастора. Той я уверил, че е видяла своя ангел хранител, който четял книгата на живота.

По-голямата дъщеря на Джени - Катлин, още от малка била силно набожна. Когато поотраснала, Джени решила да разкаже и на нея за срещата с ангела. Катлин попитала: "Мамо, знаеш ли името му". Джени признала със съжаление, че не го знае. Няколко дни след този разговор двете пътували с автомобил. Внезапно Джени казала силно: "Как е твоето име, ангел?". Ясен глас произнесъл: "Фред". 

Жената в черно

Тази история се случила през март 2000 г. в американския щат Уисконсин. Майката на Чарлз Уем признала на сина си, че чувства приближаването на смъртта и е длъжна да сложи ред в нещата си. Това удивило Чарлз, тъй като жената била съвършено здрава и била само на 54 години. Майката преди всичко държала да си плати данъците. Тя не искала наследниците й да имат проблеми след нейната смърт. Три дни преди да умре тя разказала на Чарлз, че е имала странно видение. Пред нея се явила жена в черна рокля. Леко сияние се разпръсквало около главата й. Лицето на жената било замръзнало в безизразна гримаса. Както си плувала във въздуха, тя промълвила: "Не се безпокой за данъците. Ще се погрижа за тях, както и за твоята глава". След няколко дни майката на Чарлз попаднала в катастрофа. Смъртта била мигновена и настъпила от травма на главата й. Тя така и не успяла да плати данъците. Чарлз се успокоявал единствено от това, че майка му умряла, без да се мъчи. Очевидно нейният ангел хранител или ангел на смъртта облекчил края й.

Без драскотина

Мери Скот и нейният син Джордж прекарали коледната ваканция в град Фресно, Калифорния, при брата на Мери. На 30 декември те потеглили към дома си в Сан Диего с автомобил. Бързали, тъй като искали да успеят да се подготвят за новогодишната нощ. През целия път се смяли, обсъждали празничната вечер, но изведнъж пред тях изникнал автомобил. Мери не успяла да реагира. Колата се забила в огражденията, превъртяла се във въздуха и се приземила на покрива си. Джордж видял всичко, което се случило. Пълните с ужас очи на майка му се запечатали в съзнанието му.

Впоследствие Джордж си спомнил, че с периферното си зрение видял фигура в дълга, развята одежда и с крила на плещите. Ангелът протегнал ръка към Джордж, сякаш искал да го защити. Той почувствал силен удар, когато колата се приземила, буквално на 30 сантиметра от бетонната основа на рекламен билборд. Майката и синът няколко минути не могли да дойдат на себе си. Наложило им се да разбият стъклото, за да се измъкнат от колата, тъй като вратите не се отваряли. Катастрофата била тежка. Но по телата на двамата нямало нито една драскотина. Пътните полицаи, които пристигнали на местопроизшествието не скрили почудата си, че автомобилът не се е запалил и че Джордж и Мери на практика не са пострадали.

В базиликата

Джошуа Дженсън гостувал на свои испански приятели в Барселона. Джошуа не бил вярващ, но за да не обиди домакините, се съгласил да отиде с тях на меса в манастира Монсерат, където се съхранява трона на покровителката на Каталуния - "Черната Мадона". Базиликата го поразила с размерите и акустиката си. Той не разбирал испанската реч на свещеника, но изведнъж почувствал, че трябва да произнесе молитва. Почувствал лекота, тялото му сякаш летяло във въздуха. Затворил очи и пред него се открила гледка на синьо небе с бели облаци, над които летял ангел. Когато отворил очи, установил, че лежи на пода, а над него са се скупчили хора. Те му казали, че е припаднал. Независимо, че бил паднал по гръб на каменния под, Джошуа не чувствал никаква болка. Минали само няколко минути, но на Джошуа му се стрували часове. Обяснил на приятелите си, че е видял своя ангел хранител, който му заявил, че трябва да приеме католическата вяра.

Ангелите-хранители съпровождат човека винаги и навсякъде. Всички разкази за видения си приличат по това, че хората са се намирали в необичайно състояние и съзнанието им е преодолявало някакви бариери, за да се издигне на по-високо ниво. Хората, видели своите ангели хранители, запомнят това за цял живот.

Подобни статии