Ангелът на свободата свири на очукана китара

Робърт Алън Цимерман, познат с артистичния си псевдоним Боб Дилън, е певец, музикант, композитор, актьор, поет и сценарист, роден на 24 май 1941 г. в Дълют, Минесота. Носител е на Нобел за литература за 2016 г.- единственият музикант, на когото е присъждана престижната награда.

Еврейското момче от провинциална Америка е Ангелът на свободата, при това не само за американското общество. С ангелски глас и поетичен дар от Бога, но съвсем без ангелски крила. Той е прям, груб като каубойски ботуш, с открито презрение  към меркантилните „ценности“ на съвременното общество и към политическия гнет във всичките му форми. И в същото време е по бебешки открит, нежен като тревите, полюшващи се под песента на вятъра в родния му Среден запад. Вижте само снимките му от 60-те, сиромашките му стари ризки, очуканата китара. Беден като църковна мишка, обул ботушите на босо, но лудо влюбен в живота, в жените, в музиката, в свободата.

Боб Дилън е американската икона, оказала най-голямо влияние в поп и рок музиката. Голяма част от най-популярните му песни са създадени през 60-те и 70-те години на 20-ти век, когато той се превръща в една от знаковите личности на общественото недоволство в Съединените щати. Някои от песните му, като „Blowin' in the Wind“ и „The Times They Are a-Changin'“ се превръщат в химни на движението за граждански права и на антивоенното движение. Виетнамската война е в разгара си, хиляди американски младежи се връщат в ковчези, а Боб Дилън се превръща в неформален лидер - без изобщо да го е желал. Кавърите по песните му са неизброими като звездите и да, банално е, но те са ужасно актуални и днес.

Дилън прави революция в музиката. Пише брутално откровени и дълги текстове, често определяни като поеми. Песен, дълга 20 минути? Това е против правилата на бизнеса, който изисква „парчетата“ да са оразмерени по калъп в рамките на три минути. Ала за Боб Дилън калъпи няма – такава е и поезията му – различна, дръзка, чиста, понякога сърдита като дъждовна утрин в Ню Йорк, понякога нежна като майчина песен. Никога не съм отделял време да се замисля, дали песните ми са литература, казва Дилън в Нобеловата си реч. Да, езикът в песните му понякога е прост като моряшки говор, но този моряк е стар, добър и мъдър.

Българската публика обича Боб Дилън, познаваме го отдавна. Още през 1984 г. издателство „Христо Г. Данов“ издаде малка книжка с негови текстове в поредицата си „Поети с китара“. Книгата вървеше в комплект с малка грамофонна плоча и очарователно недодялан плакат, който днес би представлявал колекционерски интерес, тъй по детски наивен е. Съставители и преводачи в изданието са голямата ни поетеса Леда Милева и Николай Попов. Впрочем, аз виждам известна прилика между бунтарската поезия на Дилън и някои от нещата на Гео Милев, да речем "Септември". Двамата си приличат и по това, че са хуманисти до дъното на душата си, бунтари не от мира сего. Случайно или не, Леда Милева е сред най-добрите преводачи на български език на Дилъновото творчество.

В началото Боб Дилън дори не взима пари за концертите си, защото "парите не говорят, те проклинат", както пее в една от песните си. Изнася концерти на открито, без претенции, без звездомания, дори в сумрачни зали, "чиито студени стени лъхат на евтина бира и окървавени боксьорски мечти", както сполучливо написа преди време Тома Спространов. Дилън включва в музиката си елементи на различни стилове, като фолк, блус, кънтри, госпъл, рокендрол, рокабили и дори джаз и суинг. Списание „Ролинг Стоун“ го определя като вторият по значение изпълнител в историята на популярната музика след Бийтълс. И макар че винаги е рязък, той все успява да докосне душата ви.

"Не е нужно да се питате какво ме тревожи. Не крия нищо - то е в песните ми", казва Дилън в свое старо интервю. Наистина, рядка порода човек е този чудат американец. Най-голямата му "магия" обаче са песните му. И днес милиони влюбени или самотни сърца плачат на тях...

Тази година, през май, Боб  Дилън трябва да стане на 79 години. Ала кой знае защо, аз винаги го виждам като онова момче без пукнат петак, сгушил се като врабче в износеното си палтенце в гъмжащите от хора, но самотни улици на Манхатан.

Отговорът с вятъра се носи (Blowin' in the Wind)

Колко ли път човек трябва да мине,
за да стигне дела вдъхновени?
Гълъбите над колко води да преминат,
за да свият крила уморени?
Колко пъти ще трябва да литнат снаряди,
за да бъдат в цял свят забранени?
Отговорът с вятъра се носи,
с вятъра, приятелю, лети.

Колко пъти ще трябва очи да издигнеш,
за да видиш небето отгоре?
Колко чифта уши на човека са нужни
плач на болка да чуе в простора?
Колко пъти смъртта като срещнеш, ще знаеш,
че загиват в света много хора?
Отговорът с вятъра се носи,
с вятъра, приятелю, лети.

Колко години стои планината,
неподвластна на океана?
Колко пъти нарочно глава ще обръщаш,
глух на всяка молба и закана?
Колко ли време ще чакат невинните
свобода да получат мечтана?
Отговорът с вятъра се носи,
с вятъра, приятелю, лети.

Превод: Леда Милева

Подобни статии