Антоанета наследи Мария на трона

Донесе първи медал в стрелбата от 17 г.

Снимка: lap.bg Сълзата на сребърната медалистка трогна цяла България.

Антоанета Костадинова дочака своята олимпийска слава, след като зарадва цяла България с първи медал от игрите в Токио.

35-годишната ни звезда в спортната стрелба остана на косъм от златото на 10 м въздушен пистолет с резултат от 239,4 т. „Явно Господ ми е отредил този медал. Имало един и за мен, благодаря ти, Боже“, възкликна разплаканата Тони, след като докосна така жадуваното сребро.

Майката на две дъщери – Ренета (8 г.) и Симона (3), водеше почти през цялото време на елиминационния финал, като преди последния изстрел имаше преднина от 0,5 точки пред Виталина Бацарашкина. В ключовия момент обаче състезателката от Търговище постигна само 9,0 точки, а с 10,4 рускинята й отмъкна титлата с нов олимпийски рекорд за финала от 240,3 т. С бронза се окичи победителката от квалификациите Рансин Цзян (Кит) с 218 т. По ирония на съдбата точно последният изстрел на Бацарашкина дойде след засечка на електрониката, заради което съдиите й дадоха допълнително време да го изпълни.

За сребърното отличие Антоанета ще получи премия 200 000 лева от държавата. При титла бонусът е с 50 000 повече, а за бронз са предвидени 150 000 лв.

Костадинова, която стана известна с моминската си фамилия Бонева, замина като фаворит за Рио 2016. Тогава обаче тя завърши осма, а на олимпийския си дебют в Лондон 2012 се размина за малко с финала – 9-а.

Тони е и третата българка с медал от игрите в стрелбата с пистолет след Мария Гроздева и Диана Йоргова. Освен това, тя завоюва първо олимпийско отличие за спортната ни стрелба от 17 години насам, когато в Атина 2004 Гроздева взе бронз в дисциплината, а на 25 м триумфира с титлата. С това Мария записа общо пет медала на сметката си. Сега най-титулуваната ни спортистка не попадна във финала и завърши 43-а, а след това потвърди, че седмите й игри ще са последните в невероятната й кариера.

Любопитното е, че в Токио се изяви още една жива легенда на стрелбата - Нино Салуквадзе, която стана първата жена, участвала на 9 олимпиади. 52-годишната грузинка се нареди 31-а. Тя е носителка на пълен комплект отличия, спечелени от Сеул'88 до Пекин 2008.

Героинята пред българските журналисти в Токио:

Двете ми дечица са моето злато

 

- Поздравления, това е страхотен успех! Как се чувствате?

- Освен че в последния час само плача от вълнение, изревах си сълзите за една седмица напред... Боже, не мога да повярвам, че го взех този медал! Обаче си е мой.

- Изглеждате много щастлива отстрани, макар че ние искахме златен.

- Сигурна съм, че вие сте искали да бъде златен, но за толкова ми стигнаха силите за днес.

- Ръката ли трепна в последните изстрели?

- Май не е ръката. Май мозъчните клетки отидоха на друго място. Вече се виждах на стълбичката може би. Аз съм доволна от медала, след като успях да стигна до този последен изстрел, каквато ми беше целта - да направя тези 24 изстрела. Първо емоцията ми започна, че въобще се класирах на финал. Защото обикновено на пневматиката, поне при мен, това е пречката. Оттам нататък самият финал не е чак такава пречка. Ние ги тренираме много финалите, подготвена съм. И се радвам много, че ми се получи. Днес беше денят, в който Господ каза: "Окей, има един и за теб!".

- Разкажете за всички емоции, през които минахте - в квалификациите тръгнахте добре, движехте се около 6-о място, после изпаднахте от осмицата, взехте почивка, коригирахте нещо с треньора... Какво ви се въртеше в главата?

- През цялото състезание въпросът дали ще вляза на финал, не стоеше в главата ми, тъй като аз бях уверена, че ще го направя. Последните ми състезания, последните тренировки - просто всичко показваше, че съм готова да го направя и единственото, което трябва да имам, е и малко шанс. А днес определено имах късмет. Трудно е да се опише всичко, през което съм минала, защото през този час и 15 минути, в който стоиш на огневата линия, абсолютно всякакви мисли ти минават. Може би за момент наистина да съм си помислила дали няма да изпусна финала, защото започнах добре но първата серия успях да не я направя 94 точки, а напоследък всичките ми състезания започвах с 94 или 93, което не е добър стимул в началото.

- Девет поредни десетки в квалификациите, накрая стреля осмица.

- Предния ден гледах резултатите на мъжете и никога не се е случвало класирането за мъжкия финал да е с по-слаби резултати от женския финал, а никога не е било. И бях абсолютно сигурна, че какъвто и да е последният ми изстрел - дори и да е деветка, ще ми стигне за финал. Обаче, виждайки осмицата, излизайки, първият въпрос към треньора ми беше: "Ще ми изяде ли осмицата главата?" Е, не ми я изяде. И след всички емоции сега си имам медал.

- На кого посвещавате олимпийския си медал?

- На моите дечица. Двете ми дечица са моето злато. На треньора ми, на съпруга ми, на семейството ми, на всички българи. На тези, които се радват за мен... И на тези, които не се радват. Защото им доказах, че мога.

- Изминаха тежки времена за човечеството, предизвикателни и за спортистите в частност. Как ви повлияха?

- 100% съм сигурна, че в личен план тази година и половина ми повлия в положителна посока. Преди това бяхме непрекъснато от състезание в състезание, нямахме време за себе си, за семействата си. Имах нужда от почивка. И тази година и половина от тази гледна точка ми дойде като манна небесна. Ако се абстрахираме от всичко лошо, което донесе пандемията, в личен план бях толкова доволна, че мога да си отдъхна, че ще имам време за семейството си. Преди да тръгна насам, нещата в българските медии бяха представени много по-стресово, отколкото са тук. Самата аз този стрес не можах да го хвана, за което се радвам. Единствената разлика с предишните олимпиади е това тегаво носене на маски и даване на проби ежедневно, но и с това се свиква.

- Мария Гроздева обяви, че на 30 юли е последното й състезание. Тя дойде да стиска палци за вас, след като отпадна.

- За Мария какво мога да кажа (Разплаква се). Като говоря за Мария и за отказването й, няма как да не плача. Тя винаги е била моят идол. Винаги съм искала да усетя емоциите, които е изпитвала, когато е била там - на почетната стълбичка на олимпийски игри, без значение на кое стъпало... Сега се радвам, че успях да се докосна и да имам частица от това, което има тя. Защото вече знам наистина колко е ценно. Не само лично за мен - за цяла България. Този медал не е само за мен. Той е най-вече за треньора ми, за това, че неговите усилия са дали резултат - радвам се, че успях да не го разочаровам този път.

Мария Гроздева:

Радостна съм, че традицията не свършва с мен

Мария Гроздева изрази надежда, че Антоанета Костадинова може да стигне и до златото на 25 м.

Именно в тази дисциплина 49-годишната знаменоска на делегацията ни ще сложи край на кариерата си.

"Огромен респект към Антоанета, показа страшно ниво. Тя беше на световно, олимпийско ниво. Показа го в квалификациите и във финала. Преди месец тя беше на една точка от световния рекорд. Действително е в идеална форма. Много съм щастлива, че българската традиция на олимпийски игри продължава и не свършва с мен. Надявам се още и още много, много щастливи мигове да има, тази традиция да се задържи, защото стрелбата е имала много добри шампиони, има ги в момента и дано да продължи така и занапред", каза Гроздева.

"За стрелбата, за България този медал значи много, голяма радост. Сигурна съм, че хората ликуват. Надявам се с всеки следващ ден до края на олимпиадата да има още медали", пожела Мария.

 

Подобни статии