Апостолите ревнували от Мария Магдалена

Леонардо да Винчи я нарисувал бременна на Тайната вечеря, твърди конспирация

На 22 юли почитаме паметта на първата вестителка на Възкресението на Иисус – Мария Магдалина (Магдалена). На нея се приписва първият възглас “Христос воскресе!”

В нейна чест празнуват и хора с имена Мадлен, Мадлена, Магдалена, Магда, Миглена, Лина и Лена и други производни названия. Оказва се, че всички те са кръстени на един от най-интригуващите библейски герои, станал в последно време обект на сензационни религиозни мистификации. През вековете Магдалена е спрягана за блудница, ученик на Иисус и дори негова житейска спътница, от която апостолите ревнували.

Светица

Магдалена е почитана като светица от християнските църкви. Появява се в Новия Завет, описана е като предана последователка на Иисус Христос, мироносица и свидетелка на възкресението му. Името й се извежда от град в Галилея, за който се счита, че е нейният дом.
Православната църква я тачи като една от жените мироносици, докато в Католическата църква дълго време нейният образ легендарно, но неправилно се идентифицира с каещата се блудница Мария.
Света Мария Магдалина била родом от Мангала, на брега на Галилейското езеро.
Тя не е Мария от Витания (градче на юг от Йерусалим) - сестрата на Марта и Лазар, която помазала главата на Иисус. Тя не е и опростената грешница, която помазала нозете на Иисус и ги изтрила с косите си, за което разказва св. евангелист Лука.
Непосредствено след разказа за тази неназована по име грешница ("...една жена от града, която беше грешница( Лук.7:37) Евагелист Лука споменава поименно Мария Магдалина с думите "Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса" (Лук. 8:2). От текста ясно се разбира, че Мария Магдалина била една от многото други жени, които Иисус "излекувал от зли духове и болести... и които Му услужваха с имотите си" (Лук. 8:2).

Объркване

Объркването на Света Mария Магдалина с опростената грешница не е отскоро - то води началото си от края на VI век и се дължи най-вече на погрешно тълкуване на Свети Григорий Велики.
Мария Магдалена е представена в новозаветните евангелия като един от страдащите при Разпятието на Христос и свидетелка на Неговото възкресение. Тя присъства на разпъването му, на погребението му, а преди това е с Него през цялото му служение в Галилея. Като жена и спътница на Иисус тя е единственият човек, близък до него в критичните моменти, които определят неговия път и които описват съдбата му. Именно Мария Магдалена отива при гроба на Иисус на третия ден и установява, че той е празен.
Според евангелията Мария Магдалена е с Месията в Галилея, където той проповядва на хиляди хора и изцелява болни и куци. Тя го придружава и когато пътува към Йерусалим и влиза в светия град в съответствие със старозаветното пророчество, „смирен и възседнал магаре“. Магдалена е и там, когато множествата поздравяват Иисус, размахват палмови клони, хвърлят дрехите си пред него и викат „Осанна!“. Но и когато римляните приковават Божия син на кръста, изоставен от учениците си, Мария Магдалена отново е с него. И когато приключва всичко, тя го следва, докато носят тялото му до гробницата, и наблюдава как камъкът я затваря.

Мехмел

В нито едно от новозаветните евангелия не се споменава, че Мария е блудница или грешница, а по-скоро, че тя е била негов ученик. Представата, че това е бившата проститутка, която мие краката на Иисус със скъп мехлем и плаче при разпятието му, се появява през Средновековието. Тогавашните писатели целенасочено превръщат Мария в разкаяла се грешница. Цялата мистерия започва с момента, когато Мария Магдалена стои сама до празната гробница. Тази сцена внушава интимност и е свързана с естеството на видението й за Божието царство, което тя споделя с Иисус. Оттогава въпросът е доколко това видение е изкривено или недоразбрано, или тълкувано в определена посока.

Свещената загадка

Естеството на връзката между Иисус Христос и Мария Магдалина е предмет на многобройни конспиративни теории, догадки и предположения, които понякога се разглеждат от вярващите като светотатство. Романът „Шифърът на Леонардо" твърди, че Иисус и Магдалена са били женени. Някои апокрифни и неканонични раннохристиянски писания намекват за специално взаимоотношение между мироносицата и Иисус. В наши дни изключително дискутиран е фактът, че Леонардо да Винчи скрива в известната си картина „Тайната вечеря“ изображения, които сочат, че Магдалена е бременна със сина на Иисус по време на вечерята. Тази все по-налагаща се хипотеза твърди, че християнският месия е бил женен за Мария Магдалена, която му е родила потомство. Това твърдят и изследователите Лин Пикнет и Клайв Принс в книгата си “Свещената загадка”. Те защитават тезата си и с чисто исторически доводи. В тези времена за неомъжена жена е било просто немислимо да пътешества сама, и то в обкръжението на равин. Следователно Мария Магдалена би трябвало да е омъжена за някой от учениците или за самия Месия.

Евангелието на Филип

Потвърждение на последното предположение изследователите намират в гностичните евангелия, написани от първите християни и невключени в Новия Завет. Например в Евангелието на Филип има свидетелство, че учениците на Иисус се отнасяли твърде ревниво към факта, че той целувал само Мария Магдалена по устата. Особено негодувал от това Петър. Особеното положение на Мария се подчертава и в произведенията на първите християнски писатели, наричащи я “съпругата на Исус”. Разбира се, всичко това може да бъде и преекспониране на раннохристиянски автори в стремежа им да подсилят човешката природа на Христос. Тя определено отстъпвала пред божествената му същност и чудесата, които правил.


Френски крале са нейни потомци

Според авторите на книгата “Свещената загадка” , Мария Магдалена умира в днешна Южна Франция, където е особено почитана. Пак там са възникнали и легендите за Граала - свещената чаша, събрала пролятата кръв от Христос на кръста. Според някои тълкувания в легендата не става дума за чаша, а за символ - че потомството на Иисус и Мария Магдалена е намерило приют там. Предполага се, че в V век потомството на Христос се слива с първата франкска династия - на Меровингите (447-751). Тези крале според легендите притежавали способността да лекуват хората и от най-страшни болести с обикновено полагане на ръка, както това правел самият Христос.

Подобни статии