Арх. Владимир Милков: Необходимо е създаването на строителен кодекс

Главните архитекти следва задължително да притежават пълна проектантска правоспособност, а не кметовете на общини да преценяват дали отговарят на условията

"Главните архитекти следва задължително да притежават пълна проектантска правоспособност, а не кметовете на общини да преценяват дали отговарят на условията. Орган за признаване на правоспособност е КАБ със съответната комисия и управителния съвет. Кметовете са длъжни в срок от 6 месеца да организират конкурс за избор на главен архитект, но няма санкция, ако не го направят. Тази законова промяна е необходима и не разбирам защо среща отпор", коментира арх. Владимир Милков, председател на УС на Камарата на архитектите в България (КАБ).

- Арх. Милков, от години ЗУТ се променя непрекъснато и вече се е превърнал в нормативен акт, изпъстрен с всякакви такива „кръпки“. Не трябва ли законът да се раздели на две - за строителството и устройството на територията? Според вас колко време ще отнеме подобно разделяне?

- От влизането в сила на ЗУТ през 2001 г. са направени повече от 100 промени, било чрез промяна на самия закон или чрез допълнителни разпоредби на други закони. В много от случаите промените са необосновани, противоречиви и обслужват цели и интереси, противоречащи на публичния интерес. Показателни са промените от началото на годината, отнасящи се до прилагането на регулацията и издаване на разрешения за строеж. Според тях, ако регулацията не е приложена, не е извършено съответното отчуждаване за улици, ако същите не са изградени, както и техническата инфраструктура, не се издава разрешение за строеж и съответно построените до момента сгради не се въвеждат в експлоатация. Промяната обслужва изцяло Столична община, допуснала строителство, без да отчуждава за улици и да се изгражда инфраструктура. Това е неограничена във времето строителна забрана, отнасяща се за цялата страна. На практика, ако искаш да строиш, даряваш площите, необходими за улица, изграждаш водопровод, канал и т.н.. Строежът на еднофамилни сгради, вили пък става невъзможно. Добросъвестният данъкоплатец е лишен от възможност да разреши жилищния си проблем през целия си живот. Големите строителни компании може би са в състояние да изкупят терените, да ги дарят на общината, да изградят полагащата се инфраструктура, а малките строители са обречени на изчезване.

КАБ протестира в парламентарната комисия, изслушана бе любезно, но мнозинството прие поправките. По искане на КАБ, придружено с мотиви, президентът наложи вето. Парламентарното мнозинство го отхвърли. Камарата се обърна към националния омбудсман, Висшия адвокатски съвет и президента с искане за сезиране на Конституционния съд. Образувано бе дело. Становищата на заинтересованите институции потвърждават, че промените са противоконституционни.

Браншовите организации са категорични, че настоящият ЗУТ е окончателно изчерпан и е необходим нов закон, но не бива да се разделя на две за строителство и устройство на територията. В меморандумите, които КАБ подписа с някои от парламентарните партии, е постигната договореност за нов ЗУТ, както и за промени в Закона за обществените поръчки. Изработването на нов закон е дълъг и сложен процес, а също така и приемането му. Вероятно ще отнеме няколко години.

- Какво още трябва да се промени в нормативната уредба, засягаща архитектурата и строителството? Удачен ли е вариантът за използване на напр. строителния кодекс на Германия?

- Необходимо е създаването на строителен кодекс. Това е решение на Общото събрание на КАБ и ние ще се борим за изпълнението му. В Германия го имат от почти 400 години, но в никакъв случай не бива директно да го копираме.

- Какви са основните нормативни стъпки за облекчаване на инвестиционния процес?

- Най-важното е кодексът да е кристално ясен, необтекаем, не подлежащ на тълкуване. В момента, колкото общини има в България, толкова версии на закона. При ясен и точен кодекс проектантите могат да поемат отговорност за спазването му, одобряването на проекта става излишно, като главните архитекти следят за спазване само на градоустройствените предвиждания. Време е да има и у нас цифровизация на процеса - електронно предаване, електронно строително разрешение.

И още нещо - главните архитекти следва задължително да притежават пълна проектантска правоспособност, а не кметовете на общини да преценяват дали отговарят на условията. Орган за признаване на правоспособност е КАБ със съответната комисия и управителния съвет. Кметовете са длъжни в срок от 6 месеца да организират конкурс за избор на главен архитект, но няма санкция, ако не го направят. Тази законова промяна е необходима и не разбирам защо среща отпор.

- Как мислите, спирането на обществените поръчки на инженеринг ще намали ли рисковете от корупция в строителството?

- От 2013 г. съм член на Работната група на Архитектурния съвет на Европа (АСЕ). Анкетата между всички организации членки единодушно констатира: възлагането на проектиране и строителство на един и същи изпълнител (инженеринг) е порочно, създава корупция и води до лоши резултати. Същото се отнася и до рамковите споразумения, които лишават проектантите от достъп до професията и концентрират финансов ресурс в една или две фирми.

Така нареченият инженеринг съсредоточава всичко в ръцете на строителя. Проектантът е подчинен и следва да изпълнява „препоръките“ му. Възложителят, който представлява и трябва да защитава обществения интерес, е неправомерно подменен със строителя. В негов интерес е да изпълни обекта с минимум средства и максимална печалба. И всичко това с компромиси в проекта и изпълнението му. При такава поръчка възложителят е поставен пред единствената възможност да избира „котка в чувал“. За да бъда честен, ще отбележа, че много от строителите искат да имат готов проект, с ясни количествени сметки, който да остойностят и почтено да построят. Представили сме в МРРБ предложения за законови промени, предвиждащи забрана на възлагането на проектиране и строителство на един и същ участник за обекти, финансирани с публични средства, с изключение на инфраструктурни обекти или при бедствия и аварии. Какъв е пътят: архитектурен конкурс, възлагане изпълнението на проекта на победителя в пълния му обем с подробни количествени сметки и обявяване на обществена поръчка за строителство.

Правителствено проучване в Германия е установило, че инженеринговата поръчка в сравнение с изпълнението на конкурсен проект е оскъпена с 20%, а крайният продукт е с влошено качество.

АСЕ препоръчва обособяване на самостоятелна глава „Услуги“ в инвестиционното проектиране и устройствено планиране, въвеждане на методики за определяне стойността на проектантския труд в националните законодателства. Архитектурният конкурс, последван от възлагане, е най-подходящият инструмент за подбор на най-добрия проект и защита на публичния интерес. Затова искаме спешна промяна в Закона за обществените поръчки.

- Удачно ли е височината на сградите да се контролира по брой на етажите, а не в метри и премахване на кота „корниз“?

- Не бих взел отношение. Има и „за“, и „против“. Темата е дискусионна и изцяло зависи от разпоредбите на новия кодекс.

- Според вас, има ли начин да се спре разрушаването на сгради - паметници на културата? Нужни ли са законодателни промени за решаването на проблема?

- Естествено е, че има. Въпрос на желание и законодателни промени. Бих цитирал един френски архитект, Пиер Ваго: „Градът е като виното, колкото повече старее, толкова по-хубав става.“ Опазването на архитектурното наследство, наслагването на културните пластове създават жив и одухотворен град. Градският организъм е като палимпсест, всяко поколение пише и оставя своите следи.

КАБ организира и излъчва ежегодно победител в конкурса „Български архитектурни награди“ - най-престижната професионална архитектурна награда. От следващата година ще бъде връчвана и награда за опазване на архитектурното наследство.

- Достатъчно ли е защитена професията на архитектите у нас?

- Категорично не. КАБ работи последователно за защита на престижа на професията. Това зависи както от самите архитекти и тяхното отговорно и професионално поведение, така и от цялото общество.

Трудът на архитектите е тотално обезценен. Порочната практика за най-ниска цена и най-къс срок узаконява обезценяването му и принизява значението му. Огромната част от българските архитекти, родени преди 1959 г., са се пенсионирали с размер на пенсията между 180 и 240 лв. И на пределна възраст те продължават да работят, за да свържат двата края. Последната законова подигравка с труда на тези, които са построили България, е увеличението на пенсиите им на 300 лв., като са изравнени с тези, които са нямали достатъчен трудов стаж или са работили като чистачки, без да омаловажавам труда на последните. Това „увеличение“ е достатъчно и тези пенсии няма да подлежат на актуализация. Отправили сме писма до омбудсмана, министъра на труда и социалната политика, парламентарните партии и президента с искане тази несправедливост да бъде поправена и проектантският труд да бъде прекатегоризиран от трета във втора категория. Президентът разпореди на служебния министър да ни отговори с копие до него. Служебният министър мълчи. Мълчат и другите адресати.

Защитата на професията архитект е преди всичко безкомпромисна защита на обществения интерес. Ето защо е от изключително значение проектантските услуги да се предоставят от проектантски бюра с 51% собственост на проектанти с пълна проектантска правоспособност, вписани в регистъра на КАБ, съгласно разпоредбите на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Напомням, че ЗКАИИП е специален закон, на който се подчинява националното законодателство.

Подобни статии