Археологът проф. Николай Овчаров: Братът на Балдуин обявен за император в България

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново. Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 – професор. Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения. Провеждал е археологически експедиции в Гърция, Турция, Русия, Грузия, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и др. Почетен гражданин на Кърджали, Златоград, Търговище и София

"На събора в Златоград представих много интересна книга, която разглежда съдбата на Родопите в 15-17-и век и падането на Второто българско царство. Тя променя много виждания за Родопите и за това дали е имало християнско население – сега има цяла вълна от учени, главно свързани с турската държава, които отричат това нещо. Тази книга е написана най-вече на базата на нови археологически свидетелства, появили се през последните години", казва в интервю проф. Николай Овчаров.

- Проф. Овчаров, разкопките на средновековния замък Вишеград приключиха. Какви са най-важните открития и какви са плановете ви за този обект?

- Първо трябва да кажа, че държавата определи за приоритетни шест археологически обекта в страната - Рациария до Видин, Мисионис край Търговище, Солниците в Провадия. Перперикон в Източните Родопи, Вишеград край Кърджали и Хераклея Синтика край Петрич.

Аз имам отношение към три от тях - Вишеград, Перперикон и Мисионис. Разкопките в средновековния замък приключиха. Вече се знае, че това е един малък, но много добре запазен замък на брега на язовир „Студен кладенец“ на около 4 километра от центъра на Кърджали. Той се създава в 3-4-ти век като малка римска крепост, охранявала важния път, който е минавал по река Арда. Под тази крепост е имало и древно тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха, т.е. от 2-1-во хилядолетие преди Христа. То е било съвсем малко и от него е открита само керамика. Римската крепост е функционирала до към 7-и век. Тя е представлявала една голяма кула - бурк, както се казва в латинската терминология. До нея е имало сграда, дълга близо 50 метра. Това всъщност са казармите, където се е намирал римският гарнизон. През 7-и век, подобно на много крепости и градове на Балканите, и тази е изоставена заради кризата, в която изпада Източната Римска империя. Според нашите данни от разкопките към 11-и век крепостта е била възстановена. Интересното е, че римският кастел, макар и изоставен, е доста добре запазен, а неговите стени са стърчели до 5-6 метра височина. Затова византийците през 11-и век буквално издигат още около 2-3 метра отгоре и поправят старата римска крепост. Много добре личат местата, където е поправяна.

- Какво знаем от историческите сведения за този замък?

- Именно с този средновековен замък е свързано прочутото сведение от 1206 година за похода на Латинската империя и за провъзгласяването под стените на тази крепост на втория й император - Хенрих Фландърски. Под крепостта рицарите от Латинската империя, които са на поход, разбират за смъртта на първия си император Балдуин Фландърски, пленен от българите на цар Калоян в битката при Одрин. В продължение на година те не знаят нищо за неговата съдба и през 1206-а тук научават, че е убит. Тогава Баронският съвет избира за втори император на Латинската империя братът на Балдуин - Хенрих.

- Какво разкриха разкопките?

- Те дадоха данни именно за този рицарски период. Открихме рицарски шлем и една желязна тока за рицарски колан с кръстове по нея, също много интересна. Чрез разкопките хванахме финала на средновековния замък в периода 1361-1362 година, когато е документиран голям поход на османските турци в Източните Родопи, когато е превзет и скалният град Перперикон. Очевидно тогава и този малък замък също пада. Намерихме следи от пожар, който е унищожил малкия параклис, долепен до една от крепостните стени. В този параклис намерихме пет големи железни кръста, които са последните светини на защитниците на Вишеград.

- В момента текат проучванията на скалния град Перперикон. Какви са задачите за тази година?

- Разкопките на Перперикон започнаха само 4-5 дни след тези на Вишеград. Годината е много наситена - особено юли, август и септември. Заедно с проучванията на Перперикон на 5 юли започнаха и тези на Мисионис. В обекта край Търговище работи моят колега Стефан Иванов. Аз ще ходя и на двата обекта, за да могат да се проведат тези толкова важни проучвания. Те имат доста сходна съдба. На Перперикон ние попаднахме на голямата резиденция на епископите от 6-и век, западно от трикорабната църква, която разкрихме през 2016 година. Тази резиденция има доста сгради, които проучваме. Миналата година намерихме този вече прочут мавзолей, в който е бил погребан някой от епископите на Перперикон. Аналогия има в Северна Италия - Равена, където е мавзолеят на готския крал Теодорих от 6-и век. Абсолютно същият като вид е и този, който отрихме в скалния град. Макар че сме още в началото на проучванията, вече можем да говорим за някои интересни находки - вече имаме над 50. Открихме и една много интересна монета от края на 3-ти - началото на 4-ти век. Съвсем в началото на проучванията сме, но се надявам на много интересни резултати. Прочуванията на епископската резиденция на Мисионис, придобил популярност като Северния Перперикон, приключва, която беше разкрита миналата година. Тук тя е като една отделна сграда – с вътрешен двор, докато тази в Перперикон е цял ансамбъл от сгради. На Мисионис се извърши една много голяма консервация и по този начин много от откритите сгради ще бъдат консервирани и ще се превърнат в обект на културния туризъм.

- Има ли много туристи на Перперикон?

- Страшно много, независимо от 40-градусовите жеги, които ни морят. Тук вървят два проекта. Единият е за консервация и реставрация по оперативната програма „Региони в растеж“, който е двегодишен. А другият е за посетителския център, който трябва да бъде довършен тази година. През септември останаха дребни неща за довършване в Свищовския замък, където ще работи колегата ми под мое ръководство.

- Наскоро представихте нова книга. На какво е посветена?

- На събора в Златоград представих много интересна книга, която разглежда съдбата на Родопите в 15-17-и век и падането на Второто българско царство. Тя променя много виждания за Родопите и за това дали е имало християнско население – сега има цяла вълна от учени, главно свързани с турската държава, които отричат това нещо. Тази книга е написана най-вече на базата на нови археологически свидетелства, появили се през последните години.

Подобни статии