Археологът проф. Николай Овчаров: Съживяваме замъка на Дракула в Свищов

Проф. Николай Овчаров е роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 – професор. Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН. Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения. Провеждал е археологически експедиции в Гърция, Турция, Русия, Грузия, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и др. Кавалер е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата, както и на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ с огърлие.

Тази година излезе книгата ми „Дракула -  българската версия“. Тя не е случайна, а върви именно с разкопките. В хода на проучванията и на работата в библиотеките стана ясно, че замъкът, макар и за кратко, през 1462 година е бил резиденция на Влад Цепеш, по-известен като легендарния граф Дракула. Той,  както и останалите влашки воеводи  от 15-16 век, са потомци на български боляри. Затова те говорят, пишат и мислят  на български език, споделя проф. Николай Овчаров.

- Проф. Овчаров, как върви археологическото лято в условията на пандемия?

- Тази година се различава от предишните не само заради здравната, но и заради институционалната криза. Не е много приятно да се работи по време на протести, макар че ми се е случвало и други години да работя в такава ситуация и тогава едва не изгоря археологическата година. Сега, Слава богу, сме добре финансирани и се надявам, че археологическото лято ще приключи нормално.

- Какво се случва на скалния град Перперикон, над какво работите и какви са последните открития?

- Намираме се в третата седмица на разкопките. Може да се каже, че все още сме в началото, защото разкопките на скалния град са много мащабни и се разкриват големи комплекси. Необходимо е да минат трите месеца на проучванията, за да стане ясно дали сме изпълнили целите, които сме си поставили. Хипотезата, с която започваме работа, е, че на запад от най-голямата раннохристиянска родопска църква от 6-и век търсим и епископската резиденция. Засега сме попаднали на една голяма сграда, изсечена частично в скалите. Имаме предположения, че тя ще продължи и ще се развие в цялостен комплекс с други сгради. Това е нещо, което предстои да бъде проучено. Интересното е, че тя ще бъде много любопитна за туристите.

- Защо?

- Защото тя е почти изцяло изсечена в скалите, нещо, което по принцип привлича хората на Перперикон. Неслучайно го наричаме скалния град. Ще припомня, че става въпрос за раннохристиянския период от 5-6 век, за който вече сме доказали, че от Перперикон започва приемането на християнството в Родопите. Тогава, в началото на 5-и век, епископът, който кръщава Родопите, Никита Ремесиански започва внедряването на новата вяра именно от Перперикон - от стария езически център. Преди няколко години в акропола на града ние разкрихме първата голяма църква, която е над 25-метрова. По надписите в нея става ясно, че тя е от първата половина на 5-и век. Там започва кръщаването на хората. В нея намерихме така наречената баптистерия - кръщелнята, в която се е извършвал самият ритуал. Там е и малката резиденция на тогавашните епископи, която заема място колкото една голяма къща. От всички разкопки, които са проведени в Европа, се знае, че първоначално  църквите са били доста по-скромни, докато през 6-и век, когато се стига до пълна победа на християнството и до разрастването на Римската империя по времето на Юстиниан Велики, се изграждат огромни комплекси във всички части на империята. В тях епископите строят и свои резиденции - истински дворци. Нещо подобно се случва на Перперикон. Сега се надяваме, че новата резиденция от 6-и век заедно с голямата църква, построена тогава в южния квартал на Перперикон, ще има и много по-монументални мащаби.

- Има ли туристи на Перперикон? Намалява ли потокът от хора заради коронавируса?

- Има туристи. През уикенда има много хора, а през делничните дни са по-малко. По принцип в първите 15 дни на юли винаги е имало един спад, защото големите отпуски започват от 15-20 юли нататък. Вероятно има известен отлив при всички събития, които се случиха, но аз не се притеснявам.

- Над какво друго се очаква да работите през това лято?

- В момента навлизаме в кулминацията на честванията на годината на Момчил Юнак, която отбелязваме през цялата 2020-а. На 7 юли се навършиха 675 години от героичната му смърт в битка с османците. Той е първият военачалник, който застава срещу османското нашествие по време на гражданската война във Византия през 1341 -1347 година. Той загива през 1345 година. Кулминацията на събитията, с които се почита паметта на Момчил Юнак, ще бъде на 22 август, когато ще бъде открит паметник на героя на границата с Гърция при Златоград. Заедно с проф. Пламен Павлов предадохме уникална книга, която се казва „Момчил - родопският цар“, която включва всички негови подвизи. Тя ни показва образа на този малко пренебрегван велик българин. Един от най-големите ни средновековни герои, не по-малко велик от цар Симеон и цар Иван Асен Втори.

- От няколко години правите разкопки и в Свищов. Какво предстои тази година?

- Нещата там също се развиват доста добре. Разкопките там трябваше да се проведат през май, но не можеше да се случи заради карантината. След като приключим работа на 10-15 септември на Перперикон, започваме разкопките на Свищовската крепост. Плановете са вътрешният замък на крепостта да бъде проучен тази година и през 2021 година са осигурени средства за цялостното реставриране и превръщането на този обект, който се намира буквално в центъра на Свищов, в прекрасен обект на културно-историческия туризъм. Кметът на града Генчо Генчев вече е намерил средствата - над 2 милиона лева. За тази цел обаче ние ще трябва да успеем да приключим разкопките тази година. Финансирането ще бъде от общината. Очакваме и средства от Министерството на културата. Ако всичко е наред, ще приключим проучването на замъка и ще предадем обекта за консервация, реставрация и превръщането му в културен паметник.

- Какво не знае българина за Дракула?

- Тази година излезе книгата ми „Дракула -  българската версия“. Тя не е случайна, а върви именно с разкопките. В хода на проучванията и на работата в библиотеките стана ясно, че замъкът, макар и за кратко, през 1462 година е бил резиденция на Влад Цепеш, по-известен като легендарния граф Дракула. Той,  както и останалите влашки воеводи  от 15-16 век, са потомци на български боляри. Затова те говорят, пишат и мислят  на български език. Цялата им култура е продължение на загиналата българска държава през 14-и век. Това е румънски герой, който обаче има отношение и към българската история. Така че няма нищо лошо този замък на Дракула на българска територия да го развиваме. Можем по-нататък да направим и един музей, но това е бъдеща идея.

- До каква степен ще бъде реставриран замъкът на Дракула?

- Крепостта няма да бъде издигната изяло, но и сега тя е запазена до 8-9 метра. Тя ще бъде консервирана. Когато се почистят тревите и храстите наоколо, ще се вижда от Дунав. Надявам се да се включи и хубаво художествено осветление. Ние знаем как е изглеждала крепостта на базата на три гравюри от началото на 19-и век. Тя е била много добре запазена дотогава,  но е взривена при една от Руско-турските войни. Въпреки взривяването е добре запазена и до днес. От гравюрите, които се пазят във Виена, ние знаем буквално как тя е изглеждала преди 200 години. Така че може да направим възстановките й в по-високите й части.

 

Подобни статии