Атлетката Инна Ефтимова: Дано това е моята година

Няма да забравя как Юсейн Болт седна до мен в Пекин

Снимка: СП Атлетика, Фейсбук Инна Ефтимова ще участва за втори път на олимпиада.

Инна Ефтимова ще участва на втората си олимпиада. Спринтьорката дебютира през далечната 2008 година в Пекин. А сега родената в Костинброд атлетка няма търпение за игрите в Токио. Преди това тя има един куп задачи и ангажименти, които трябва да свърши. Въпреки това тя намери време да отговори на въпросите на „Мач Телеграф“.

- Останаха броени дни до началото на олимпиадата. Как се чувстваш? В каква форма си?
- Чувствам се добре. Остана много малко време. Емоцията е голяма. Много исках да участвам на тази олимпиада. За много малко не се класирах в Рио. Чувствам се добре и се надявам да се представя на ниво.
- Ще участваш и на 100, и на 200 метра в Токио. Какви са целите в двете дисциплини?
- Целта ми винаги е била да направя най-доброто си бягане на олимпийски игри. Искам да постигна лични резултати и в двата спринта и да съм колкото се може по-напред в класирането.
- Този сезон правиш доста силни резултати. Чувстваш ли, че това е твоята година?
- Силно се надявам. Положих страшно много труд в последните 5 години. За олимпиада не се подготвяш от днес за утре. Имах добри бягания, въпреки че се разболях от коронавирус съвсем наскоро – март месец. Тогава малко си прекъснах подготовката, но въпреки това смятам, че нещата ми се получават. Фактът, че се класирах и за двете дисциплини, е показателен.
- Как прекара вируса? Бързо ли мина?
- Не беше много бързо. Две седмици само си лежах у дома. Абсолютно нищо не правех, лежах и почивах. Минах през всички симптоми, хич не беше приятно. Разболях се реално на европейското първенство в зала.
- Ваксинирана ли си?
- Не, не съм. Все още имам антитела и на този етап не смятам да се ваксинирам, поради лични съображения и недостатъчно информация.
- Има ли притеснение у теб заради всичките мерки от коронавируса?
- Не бих казала, че се притеснявам. Японците са доста стриктни, мерките са сурови. Ще ни тестват всеки ден. Няма да сме с маски само когато тренираме и се храним.
- Наясно ли си с всички правила, които трябва да се спазват в Токио?
- Да, още преди няколко месеца ни разпратиха книги - „Плейбук“. Там са поместени всички правила за състезателите, включително транспорт и т.н.
- Как изкара последните година и половина. Къде беше в началото на пандемията и какво прави по цял ден?
- Беше доста страшно. Помислих си: „Край, няма да осъществя мечтата си да участвам в Токио.“ Не знаех какво ще се случи утре. Ситуацията беше ден за ден. Много се притеснявах за близките си. Седях си у дома. Имах един велотренажор и по цял ден на него си въртях.
- Минаха 13 години от първата ти олимпиада. Какво помниш от нея?
- Беше голяма емоция за мен. Бях доста малка. В Пекин бях с отворена уста през цялото време. Видях всички най-добри състезатели, не само в леката атлетика, но и в останалите спортове. Снимах се с баскетболните звезди, седях до Юсейн Болт в автобуса. Тази случка ми е една от най-интересните. След тренировка се прибирахме с рейсчето към селото. Той седна до мен, а пътят бе половин час. Аз 10-15 минути не знаех как да реагирам и какво да му кажа. Той тъкмо беше станал олимпийски шампион на 100 метра. В крайна сметка събрах кураж, честитих му титлата и му пожелах още една на 200 метра. Юсейн Болт човешки се обърна към мен, благодари ми. И после стана олимпийски шампион и на 200 метра.
- Какво не ти достигна за класиране на игрите в Лондон и Рио?
- Имах норматив за Лондон, там бяха други проблемите по това време. За Рио бях първа резерва, но никой не отпадна от бройката, която беше определена за участие. Не можах да отида. Тогава съжалявах, но така е било писано. Давам си сметка, че съм на високо ниво толкова много години. Това си остава за мен. По никакъв начин няма да забравя това.
- Сега цялата концентрация е към Токио. Но какви са плановете ти за след олимпиадата?
- Все още не си позволявам да мисля за това. Може би ще се разконцентрирам за игрите, ако започна да го правя. Основно гледам към олимпиадата и искам да изпитам цялата тази емоция. Със сигурност след игрите ще си почина малко по-дълго, тъй като последните години бяха тежки като натоварване.
- С твоята треньорка Валя Демирева сте от много години заедно. На какво се дължи тази сплав?
- Много си пасваме като характери. Ние сме повече приятели, не толкова като треньор и състезател. Много сме близки. Ние сме почти непрекъснато заедно. Дори майка ми наскоро ми се оплака, че прекарвам повече с нея. А това е нормално, няма как. През годините съвсем си напаснахме характерите. И двете сме много амбициозни. Като си поставим една цел, вървим към нея.
- Ще вземеш ли талисман за Токио?
- Не съм такъв човек, който си носи някакви талисмани. Преди бях, но вече не съм, може би пораснах. Близките винаги ми подаряват някакви неща точно преди да занима. Сигурно и този път ще има.
- Как се развива твоята марка с картини и ръчно направени аксесоари?
- За момента имам само страница в един международен сайт за такива речно направени неща. Продавам основно в чужбина. В България по-малко, тъй като все още нямам време да направя по-мащабна рекламна кампания. Продукцията ми не е като на голяма фирма. Нещата са ми малко, а те отнемат доста време за правене. В момента това е на заден фон.
- С коя творба си най-горда?
- Не бих казала, че има такава. Аз съм много самокритична към себе си. Дори у дома не си закачам мои картини, защото, като ги гледам дълго време, и започвам да си откривам някакви грешки или неща, които ме дразнят. Затова подарявам всичките си картини. У дома нямам нищо мое. Наскоро си направихме само декоративна стена със скандинавски мъх. Доста се запалих по това, бях гледала клипчета в интернет. След това пробвах да направя едно пано, а направих няколко. И тях ги подарих на близки хора. Реших, че за вкъщи трябва да си направя нещо по-мащабно и така се получи това.
- Като човек на изкуството и като атлет музиката сигурно е неизменна част от живота ти. Какво обичаш да слушаш най-вече и коя песен си пускаш най-много в момента?
- Харесвам много хип-хоп, нещо с ритъм. В момента слушам най-често Speed на Били Айдъл и Pump i на Black Eyed Speed.
- Предполагам, че семейството ти ще става рано за твоите състезания. Има ли организация?
- Да, те винаги ме гледат, подкрепят ме, правят клипчета от телевизора. Този път също ще има нещо подобно.
- От всички задачи, които имаш, остава ли ти време за нещо различно от атлетиката и рисуването?
- Честно казано, в последните 2 години не остава време за нищо. Напоследък с моя годеник Александър си говорихме, че вече не помним какво сме обсъждали. Повтаряме си някакви неща. Супер странно е. Той ми се оплакваше: „Не мога да те видя, не остава време.“ Трудна работа е с времето. Знаех, че това е жертвата, която трябва да направя, за да съм на това ниво.
- Предполагам, че и на него му е трудно, но все пак те разбира.
- Да, така е, много го обичам и заради това. Пожелавам му да е жив и здрав и да продължава да ме обича така.

Подобни статии