Атомна бомба цъка на Луната

Снимка: wikipedia.org Нийл Армстронг през юли 1969 г.

Изоставена американска атомна бомба може би цъка в подземна база на Луната. Това става ясно от документи, които  са разсекретени във връзка с годишнината от стъпването на човек на естествения спътник на Земята.

През 1969 г. американският астронавт Нийл Армстронг направи своята „малка крачка” на Луната, която изигра огромна роля за човечеството. Програмата на НАСА, която доведе до този успех, бе публична от самото си начало, когато президентът Джон Кенеди я обяви през 1961 г. В програмите за усвояването на Луната обаче е имало строго секретни елементи, които стават ясни едва сега. Сред тях има ранни американски планове за извършването на ядрени изпитания в Космоса, както и за бомбардиране на Земята с атомни бомби „отгоре”. Става ясно също така, че и янките са прибягвали до научно-технически шпионаж в името на напредъка в космическите изследвания.
Преди мисията за стъпването на Луната да бъде поета от цивилната агенция НАСА, и сухопътните, и военновъздушните сили на САЩ са лобирали, за да им бъде позволено да изградят свои предмостия там. В двутомно проучване на US армията от 1959 г. - „Проект Хоризонт”, се твърди, че има потребност от военна база, която да се използва за разработката на технологии за наблюдение на Земята и Космоса, за препредаване на съобщения и за операции на лунната повърхност.
По-голям интерес обаче буди изследването на ВВС, изготвено от отдела за балистични ракети през април 1960 г. С цел опазване на тайната то има две алтернативни названия. Некласифицираното е „Проучване за лунна обсерватория”, а класифицираното - „Програма за военна лунна база”. Програмата предвижда начало през ноември 1964 г. и създаването на функционираща база на Луната през юни 1969 г. - по същото време, когато Армстронг направи „малката крачка”. Един от вариантите за използването на подземното съоръжение с екипаж от 21 военнослужещи е „Система за бомбардиране на Земята от Луната”.
Друго потенциално военно приложение се описва в доклад от 1959 г. на Центъра за специални оръжия на ВВС. Названието му - „Проучване за изследователските полети към Луната”, не разкрива истинската цел на експедициите - да се достави на повърхността на естествения спътник на Земята или в близост до небесното тяло атомна бомба, която след това да бъде взривена. В изследването участвал и световноизвестният астроном Карл Сейгън. Години по-късно водещият учен Ленард Райфел от Института по проучване на бронята разкрива, че основната цел на ядрената експлозия би била „да се впечатли светът от мощта на САЩ”. Според него ВВС сложили край на проекта, когато ръководството на страната решило, че рисковете превишават потенциалните ползи.
Докато НАСА развивала лунната си програма, разузнавателните служби на САЩ следели съветските усилия в областта на космонавтиката. В разсекретен неотдавна доклад на ЦРУ от 1967 г. се описва как временно била откраднала сондата „Луник”, която била експонат на изложба на съветските индустриални и икономически постижения в неназована държава. Група разузнавачи успели да разгледат сондата през нощта и установили, че макар двигателят и жиците да са извадени, космическият апарат все пак представлява интерес. Поради това било изготвено точно копие на „Луник” и било подменено с оригинала, когато той бил откаран в жп депо преди транспортирането му. Разузнавачите огледали най-подробно сондата, фотографирали я и дори взели проби от материала. След това те успели да върнат оригинала на мястото му и да си приберат копието, преди съветската охрана да отиде в депото рано сутринта. Според ЦРУ опонентите им в Москва така и не се усетили какво е станало.

Подобни статии