Баба Марта е обич, нежност и топлота

За бабите, които творят вълшебства и дават сила

Един от най-милите ми детски спомени е как баба върти куките. Тя е магьосница, изпод ръцете й излиза вълшебство. Гледам я запленена. И си мечтая как мартеничката, с която ще ме закичи, ще ми донесе здраве и радост. Нямам представа, че след години някои ще клеймят това като езически обичай и ще го отричат. За мен мартеницата е топлота, семейство, уют. Тя е бабината прегръдка, нейната доброта и усмивка. Мартеницата е символ и знак, че и в най-трудните мигове споменът за баба ще ме крепи и ще ми дава увереност, че всичко ще е наред.

Когато ми е тежко, отварям кутията. Заравям пръсти в покривките на една кука, кърпичките с дантела и мартеничките, в които баба е вплела сърцето си. Някои от тези спомени са попили сълзите ми. Боли ме, че нея я няма, макар да знам, че някъде там, на небето, тя продължава да бди и да ме закриля. Знам много добре какво казва науката по въпроса. Но науката ми е чужда. Тя не ме кара да се усмихвам през сълзи, докато си пожелавам несгодата да отмине. Тя не ме кара да летя в мечтите си. Не ми е приятел, нито близък роднина. На науката не й дреме за мен. И на мен също за нея. Аз си искам магическия спомен за баба. И за нейните мартенички, които ми носят късмет. Мартеницата не е някакво украшение. Тя е традиция. Традиция, която за мен оживява в образа на баба. Това не е онази Баба Марта от приказките, а моята Баба. Тази, която ме научи да вярвам в приказки и да създавам с ръцете си красота. Всяка година по това време грабвам куката и започвам да пресуквам конци. С обич, енергия и вяра, че всичко, което си помисля, ще се сбъдне. Тези мартеници не са за всеки, само за най-близките. За хората, които обичам и на които държа. Всичко друго е отбиване на номера. Мартеници и чувства на конвейр. Пъстри и тематични, на картонче. Единственото, което правя с тях е да отлепя етикетчето с цената. Автоматично и безразлично. Това са мартениците без душа, които давам включително и на хора, които са изтикани в периферията на съзнанието ми. С тях или без тях - все тая, те са масовка. Понякога се улавям, че в стремежа си да покажа сама на себе си колко не ми пука за тях, купувам най-грозната или най-безличната мартеница, защото трябва да върна жеста, ако тръгнат да ме закичат. Каква е съдбата на тези чужди конци на ръката или ревера, които за мен нищо не значат? Вероятно ще отидат на боклука, без изобщо да се церемоня. Така постъпвам и с хората, от които искам да се разгранича.

Всяка година си казвам, че ето сега вече ще сложа край на това лицемерие - да подарявам мартеници на всички. Символиката се губи, ако кича наред, още повече, ако това е китайска продукция - синтетика или пластмаса. В този случай закичвам (кича) си идва точно от кич. След това обаче си казвам, че кичът е за предпочитане пред черните мисли. И се подреждам пред сергията, за да се запася с фалшиви мартеници. Истинските са онези, които аз ще създам. Те не са масово производство. Може да не са толкова съвършени като онези, направени по калъп. Но пък са лични. Купешките мартеници са същото, каквото и виртуалните - красива картинка, без никакво послание, еднодневка.

Някои казват, че мартеницата не е червена и бяла, а черна. Черна като магията, която се разиграва чрез нея. Много им разбира главата!

Поверията не са чак толкова страшни, че да ги разгонваме с тамян. Казано е - червеното пази от болести, бялото е дълъг живот. Дали ще е конец или ще е яйце - все едно. Тези, които отричат и заклеймяват мартениците като дяволски изделия, нека да се замислят, защо първото яйце, боядисано на Велики четвъртък, трябва да е червено. Трябва да поразпитам критиците, Великден не е ли кич. А после ще си поговорим и за Коледа. Защото там, където е единият отричан празник, са и всички останали. Делници без празници? Това ли искате? И защо?

Дори когато се накичим с мартеници като коледна елха, пак е за предпочитане да е така, ако ще ни усмихне деня и ще донесе пролетно настроение. Малко магия на никого не вреди.

В тази връзка - крилце от прилеп да ви се намира? Тъкмо приключих с мартениците, да има с какво да се занимавам до другия Първи март, когато пак ще си говорим за и против мартениците и ще се опитваме да стигнем до техните конци, тоест корени. Не е задължително да го правим, но традицията да нищим една вековна легенда е тази. Стриктно я спазваме.

Подобни статии