БАН: Излизаме бързо от кризата, ако няма втора вълна на епидемията

Кризата за преобладаващата част от българската икономика ще бъде по-скоро краткосрочна - от 2 до 3 тримесечия, и средно дълбока - предвижда се реалният спад в икономическата активност на годишна база да е между 5 и 7 на сто.

В случай, че няма нова вълна на разпространение на COVID-19 през есенно-зимния сезон, възстановяването ще започне в края на третото тримесечие и ще продължи през цялата следваща година, в края на която ще бъдат достигнати предкризисните нива. Реалният растеж ще започне от 2022 г. Това се казва в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.

Основният извод е, че до избухването на пандемията от новия коронавирус българската икономика се е развивала стабилно, макар и със скромни темпове на растеж, с бързо нарастване на заплатите и на заетостта, с устойчива финансова и банкова система и липса на макроикономически дисбаланси. Въвеждането на ограничителните мерки заради COVID-19 и налагането на т.нар. "социално дистанциране" обаче променя динамиката на икономическото развитие.

Въпреки че на този етап е рано за категорични мнения, икономистите на БАН правят няколко основни допускания, които могат да се променят до есента, когато ще бъде направена актуализация на сегашната прогноза в Доклада.

Първото допускане е, че потенциалният БВП ще остане по-скоро нисък - около 2.5 - 3 на сто годишно, както заради проблемите в пазара на труда, така и заради слабата инвестиционна активност. Противодействащ фактор ще бъде нарастването на общата факторна производителност на труда, която може да се очаква в резултат от ускоряването на автоматизацията и дигитализацията при заместването на много от човешките дейности в процеса на производството, наложени от "социалното дистанциране".

На второ място икономистите допускат, че кризата на пазара на труда във връзка с пандемията от COVID-19 не започва с традиционното закъснение спрямо икономическа или финансова криза, а ги изпреварва. Наблюдават се неблагоприятни структурни промени в заетостта, които ще имат негативни отражения върху икономическия растеж.

Опитът от миналата криза след 2008 г. и вече предприети мерки за стабилизиране на заетостта позволяват да се предположи, че подобрение на показателите за заетост и безработица може да се очакват най-рано през 2022 г. За реализация на тези очаквания ще се разчита на облекчаване на обстановката в сектори като: туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, търговия, строителство и транспорт, както и при възстановяване на поръчките на външнотърговските ни партньори и активизиране на вътрешното търсене.

Втората част в доклада е посветена на темата на фокус, която тази година е свързана с реформите в пенсионната система на България. Разглежданият период е от 1990 до 2019 г., като се оценяват два основни параметъра - адекватността на пенсионните плащания и финансовата устойчивост на пенсионния модел у нас.

Темата на фокус разглежда и проблемите на капиталопокривните пенсионни фондове, като се подчертава, че отговорност за формирането на отрицателно отношение към този втори стълб носят както различните правителства, така и синдикатите. Техни са предложенията за отмяна на нарастването от 2017 г. на вноската за УПФ с 2 п.п. и прехвърлянето на това нарастване към публичната пенсионна система, пренебрегването на идеите за въвеждане на т.нар. "мултифондове", създаващи портфейли с различен профил и др.

Общото заключение в темата на фокус на доклада на ИИИ при БАН е, че, трябва да се предприемат политически мерки при спазване на 5 основни правила: строго придържане към принципите на социалното осигуряване и тяхната реабилитация там, където те са нарушени; придържане към философията, законовата и институционална рамка на установения в България осигурителен модел; разглеждане на трите стълба като части от едно цяло.

Подобни статии