Баницата със сирене - от палма и вода

Поне една трета от сиренето, което слагаме на трапезата си, е бъкано с вода (виж тук). Стар трик в нов аранжимент. Прилагаха го умело още търговците от времето на „зрелия социализъм”. Вадеха от тенекии и го слагаха на щанда в огромни тави, току пред погледа на купувача . А после го загъваха в мазна хартия, за да попие малко водата.

Миналото лято ни заведоха с благоверната в мандра в Троянския Балкан. Излязоха ми от дробовете всички фасове по стръмната урва, където и джипът на мой приятел не можа да стигне. Жена ми попита дали има неузряло меко сирене, че не била опитвала от десетилетия. Хапна, хареса й, но се възмути, че в мандрата понамирисва особено. Мандраджията бай Мичо обаче я чу и спокойно отсече:” Госпожо, истинска мандра и мъжки крака колкото и да ги миеш, все си понамирисват. А пък сирене, което не мирише, въобще не е сирене!” Прав е старият майстор, защото е публична тайна, че на пазара ни е пълно със сирене и кашкавал, които не отговарят на стандартите. Доказват го постоянно проучвания на потребителски организации. Фактите са стряскащи - неотдавна на пазар в София бе открито сирене със 70% вода.

Но малцина знаят, че дори знаменитият Български държавен стандарт, който обаче отдавна не е задължителен, допуска до 54% вода в нашенското бяло саламурено сирене. Това добре, но ако в „кръстеното” с водица има за разкош още хидрогенирано палмово масло значи сме си купили всичко друго, но не и сирене. След като мерките за съдържание на палмата все пак бяха затегнати през последните 1-2 години, сега на мода е измамата с повече вода. Към това като прибавим, че често ни пробутват и неузряло сирене, картинката става още по-мрачна. То няма как и да узрее, след като е само вода, палма и сухо мляко.

А истинското, което го знаем от трапезата на баба на село, струва повече и се прави от мляко. Затова уважаващите себе си и клиентите фирми продават по-скъпо истинските сирене и кашкавал, защото са им по-големи разходите за производство. А не по 7-8 лева килото, колкото вървят подобията.

Затова и от бранша настояват мандри, които произвеждат млечни продукти менте, първо да отнасят яки глоби, а после и да ги затварят, ако не са си взели поука. В новия Закон за хранителната верига, който депутатите вече гласуваха на първо четене са предвидени точно такива санкци. И за нелоялни производители, и за търговци. Но по-важното е тези санкции наистина да се налагат, а не законът да се заобикаля като врата в поле. Както неведнъж се е случвало досега.

Но да беше само проблемът качеството на някои млечни продукти, с мед да го намажеш. Една разходка из кварталния пазар стига човек да се убеди, че част от вносните домати, краставици, дини и прочее зеленчуци и плодове също не са първо качество. Но за сметка това са по-евтини от нашенските. Иначе по щандовете гъмжи от етикети - „Биволско сърце от Петрич” върху домати, расли в оранжерии в балканските ни съседи.

Затова е най-добре да си отваряме очите и да залагаме на проверени стоки, в чието качество вече сме се убедили. В противен случай домашната баница с вода и палма, вместо с истинско сирене, ни е в кърпа вързана.

Подобни статии