"Барометър България": ГЕРБ са първи, БСП и ИТН спорят за второто място

Румен Радев води със значителна преднина на първи тур пред Анастас Герджиков

ГЕРБ е първа политическа сила с 26,2 %, а БСП и ИТН си оспорват второто място с много малко разлика помежду си. Социалистите взимат 14,9 на сто, а хората на Слави Трифонов - 14,3 %. Това показва последното проучване на "Барометър България", проведено в началото на предизборната кампания за президент и парламент, през периода 13-18 октомври 2021 г.

ДПС е четвърто със 11,6 на сто, на петото място е новата формация на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“. Шести се нарежда "Демократична България“ с 8,8 %. Това на практика означава, че, ако вотът бе днес, в НС биха влезли 6 партии. На прага обаче е ВМРО със своите 3,7 на сто, докато ИБГНИ са едва на 2,9 %.

От агенцията посочват, че до голяма степен традиционните партии запазват твърдия си електорат, докато новите политически формации, т.нар. партии на протеста са зависими в резултата си от онези избиратели, които са по-скоро нестабилни в предпочитанията си и склонни да променят вота си в последния момент в полза на „новите спасители“.

ГЕРБ успява да запази и мобилизира избирателите си, макар че партията е била извън властта и поставена в изолация от почти всички политически субекти.

На свой ред БСП е на второ място, но левицата не привлича нови избиратели, а предимно мобилизира традиционния си електорат. „Ако от БСП са разчитали, че ще извлекат дивиденти от подкрепата си за Румен Радев, то към момента това е все по-спорно“, казват от „Барометър“. ИТН пък определено губят доверието на значителна част от избирателите, гласували за тях през юли и дори и с гласове от чужбина.

„Продължаваме промяната“ по-скоро черпи подкрепа от избирателите с десни разбирания – включително и за сметка на останалите „партии на протеста“ като ДБ и ИБГНИ. ДПС може да се похвали с един от най-твърдите и постоянни електорати и може да разчита на 11,6% подкрепа и то без гласовете от чужбина.

За ДБ пък ще е много трудно, почти невъзможно, да подобри резултата си от последните избори, като към момента губи значителен брой гласове. Партията, която може да се окаже категоричния губещ на предстоящите избори е ИБГНИ, която към момента трудно ще прескочи изборния праг с подкрепата на 2,9% от анкетираните. Голямата въпросителна на тези избори ще бъде дали ВМРО-Българско национално движение (3,7%) ще мобилизира собствения си твърд електрорат, който е достатъчен за влизане в парламента.

Съчетанието на избори 2 в 1 и появата на нови политически формации мобилизира до известна степен избирателите и има потенциал да повиши значително избирателната активност спрямо предсрочните парламентарни избори през юли. В началото на предизборната кампания 42,2% от респондентите заявяват категоричното си решение да гласуват за парламент, а още 10,8% макар и колебаещи се, са по-скоросклонни да отидат до урните. Изборите за президент генерират значително по-голям интерес сред избирателите спрямо предсрочните парламентарни, независимо, че голяма част от кандидатите бяха обявени в края на определения от закона срок. 54% от анкетираните категорично заявяват, че ще гласуват и вече са избрали своя кандидат. 7,5% се колебаят, но са по-склонни да го направят. Значително по-малък е делът и на тези, които със сигурност отказват да отидат до урните.

В началото на кампанията безспорен водещ за доверието на избирателите е настоящият президент Румен Радев. Все пак заявената за него подкрепа от анкетираните (44,8%) е малко вероятно да гарантира преизбирането му още на първи тур, така че го очаква продължителна битка.

На значително разстояние от него, което би могло да се намали при евентуален балотаж, е Анастас Герджиков, който макар и подкрепен от ГЕРБ за момента успява да мобилизира по-широк кръг избиратели от тези на партията (27,3), което показва потенциала му.

Мустафа Карадайъ, който беше един от последните обявени претенденти, остава тясно партиен кандидат и ще успее да привлече вота на избирателите на издигналата го партия ДПС – 11,2%.

Далеч назад с 6,8% остава Лозан Панов, на който градската десница от ДБ гласува много големи надежди. За момента той е подкрепен от твърдото ядро на ДБ, но все повече се възприема като крайно либерален, донякъде заради неговия кандидат за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе, а теми като Истанбулската конвенция, еднополовите бракове и забраната за играене на хоро на определени места открай време са крайно непопулярни по нашите географски ширини.

Интересен ще е двубоят между кандидатите на патриотичните формации. От едната страна ще е кандидатът на 130 годишната ВМРО – Милен Михов и от другата – Костадин Костадинов, който е преминал през всички националистически формации преди да създаде своята партия „Възраждане“. В началото на кампанията кандидатът на ВМРО води с 3,0% срещу 1,9% на Костадинов.

Подобни статии