Белчо Горанов: Япония проведе игрите с дисциплина и много пари

Безсънните нощи за екипа на БОК в Токио бяха по-скоро норма, отколкото изключение, сподели генералният секретар

Снимка: Личен архив Белчо Горанов

Белчо Горанов е бивш състезател по борба и самбо от националните отбори. Състезавал се е за Торпедо (Карлово) и Левски - Спартак. По-късно завършва право и специализира спортно право. Той е кандидат на педагогическите науки на университета „П.Ф. Лесгафт“ в Санкт Петербург (Русия), както и доктор от НСА. От 1995 до 2001 г. е председател на контролния съвет на Българската федерация борба. Началник на кабинета на президента на Българския футболен съюз (2002-2004). Избран е за генерален секретар на БОК през ноември 2005 г. Горанов е председател на юридическата и етичната комисия на UWW. Член е на комисията по маркетинг на ЕОК от 2018. Зам. - ръководител на българските олимпийски делегации на игрите в Пекин (2008) и Лондон (2012) и на Зимните олимпийски игри в Торино (2006), във Ванкувър (2010), в Сочи (2014), в Рио де Жанейро (2016) и в Пьонг Чанг (2018). Ръководител на делегацията на игрите в Токио 2020.

- Господин Горанов, измина достатъчно време от края на олимпийските игри в Токио 2020, за да погледнем към тях и от известна дистанция. Какво виждате вие, обръщайки се назад?

- С навлизането на човечеството в поредната COVID вълна все повече се възхищавам на японците за начина, по който се справиха с провеждането на олимпийските игри - с удивителна мобилизация, с пословичната за тях дисциплина и с много средства. От друга страна, с огромно удоволствие отбелязваме изключително успешните за българските спортисти олимпийски игри. На всички ни се искаше да има публика. След решението на японското правителство да не допусне и зрители от страната, олимпийските трибуни за жалост останаха празни. Трябва да отбележа, че в олимпийското село въпреки всички допълнителни мерки: маски навсякъде, включително и на открито, всекидневните тестове, задължителната дистанция, олимпийският дух се усещаше дори и по-силно, и това е едно от най-ценните постижения на тези игри. Вече повече от година живеем в тези условия и не вярвам някой да е бил изненадан от строгите мерки. Трябва да сме наясно, че тази организация беше единственият начин олимпийските игри да се проведат изобщо.

- Усети ли се негативното отношение на японския народ към провеждането на игрите?

- Преди началото на игрите около олимпийския стадион и някои от спортните съоръжения се виждаха протестиращи с плакати. Не бяха многолюдни тези протести, но ги имаше. В същото време от другата страна - там, където спираха автобусите на участниците, имаше групи, приветстващи спортистите. Интересното е, че по време на самите игри протестите изчезнаха, а хората, които възторжено посрещаха своите любимци, ставаха все повече. Моето усещане е, че домакините проявяваха разбиране към това, което се случва, и искрено се радваха.

- Българската делегация беше една от най-малобройните от десетилетия, но пък и една от най-успешните в най-новата ни история. Очаквахте ли тези успехи?

- Аз съм оптимист по природа. Надявах се, че ще имаме златен медал. Вярвах, че ще имаме повече медали от последните две издания на олимпийските игри - в Лондон и в Рио де Жанейро, но очакванията ми бяха надхвърлени. И това е чудесно. Не ме притесняваше, че спортистите ни са само 42-ма, защото знаех, че имаме такива, които са готови да влязат в битка за златните медали. Наистина се гордея, че българските спортисти проявиха шампионски дух. Ентусиазмът и очакването за нещо голямо ги държаха в трудните месеци, когато бяхме затворени. През цялото това време поддържахме връзка с тях, с федерациите, следяхме какво се случва, наблюдавахме подготовката им. Следяхме внимателно информацията и процеса на квалификациите, защото беше прекъснат. И знам, че нашите състезатели бяха изключително отдадени на голямата цел. Сякаш, че тръгваме с най-малката делегация, някак допълнително ги мобилизира и амбицира. В Токио те създадоха една сплотена група, която непрекъснато се подкрепяше. Беше впечатляващ духът, който проявиха, и това невероятно чувство за олимпийска съпричастност.

- Кой е вашият личен паметен момент от тези игри?

- Първият незабравим момент е медалът на Антоанета Бонева още във втория ден. Този медал беше невероятен стимул за всички. Напрежението в делегацията някак изчезна. В същото време даде увереност на останалите спортисти, че успехът е възможен. Самата Антоанета не спираше да окуражава нашите олимпийци. Мария Гроздева от позицията на впечатляващия си опит и успешна олимпийска кариера също много им помагаше. Това беше началото. След това проследих всички срещи на Стойка Кръстева. И още от първия момент бях сигурен, че тя ще стигне до медалите. След като мина четвъртфиналът, вече знаех, че ще бъде шампион. Начинът, по който водеха срещите, тандемът й с треньора Борислав Георгиев - това трябва да се види, за да разберете какво означава изумителен синхрон между състезател и треньор. Преди финалната среща на Стойка шефът на Международната федерация по гимнастика Моринари Ватанабе - вероятно знаете, че той има сантименти към България, защото е учил тук, дойде да ни пожелае успех. А след като прозвуча българският химн, доведе при нас президента на ФИФА Джани Инфантино, с когото успяхме да поговорим, разбира се, с уговорката, че няма да обсъждаме футбола. Интересуваше се колко голяма е българската делегация, имаме ли други титли и медали - с гордост отговорихме, че имаме. Стана интересен разговор. Другото, което много ме впечатли, е не просто историческият успех на българския ансамбъл, а това колко много хора, включително и от висшето ръководство на Международния олимпийския комитет, бяха запознати със силата на българките и с огромната им класа на тези игри. Когато започнаха квалификациите на ансамбъла, бяхме в залата с президента на Италианския олимпийски комитет Джовани Малаго, който е член на МОК, и с вицепрезидента на МОК Никол Хьоверц от Аруба. Госпожа Хьоверц каза, че следи внимателно този спорт и още преди началото на състезанието беше убедена, че българският отбор е фаворит за титлата. След това и двамата най-искрено ни поздравиха заради начина, по който се представиха момичетата на треньора Весела Димитрова. Това внимание и тази оценка, както и успехът на ансамбъла са другият момент от тези игри, който ще запомня.

- Как се промени работата за екипа на БОК в условията на пандемията в Токио?

- Отново бяхме с малък, но много качествен екип. Казвам го с гордост и огромна благодарност. Безсънните нощи за тях бяха по-скоро норма, отколкото изключение. Непрекъснато пристигаха и заминаваха спортисти заради изискването на организаторите никой да не се задържа твърде дълго в олимпийското село. Заради специалните мерки, свързани с COVID-19, всеки ден се правеха тестове. Имаше и две приложения в телефоните, които всекидневно трябваше да бъдат захранвани с информация за движението на българската делегация. Наложи се да ангажираме специален човек - отговорник за всички тези процедури. Имаше един на място и един тук, който координираше работата от София. Още преди игрите имахме много сериозна предварителна работа - срещи с федерациите, спортистите, с акредитираните журналисти, за да ги запознаем с всички тези изисквания. Така че искам да благодаря на целия екип на БОК, воден от шефа на мисията Камелия Игнатова, която за първи път беше на тази позиция. Благодарности за Християн Янков - нашия отговорник за протокола, Лили Пандурова и Дамян Диков - двамата с Лили бяха първите ни посланици на Младежки олимпийски игри, на Ива Танева, която отговаряше за COVID процедурите, както и на Елица Попова, която ни помагаше от София. Липсваше ни директорът на Международния отдел Руми Динева - дългогодишен шеф на мисии, която не можа да присъства. Макар и от дистанция, председателят на БОК Стефка Костадинова наблюдаваше работата ни всекидневно. Контузията, която тя получи часове преди да отпътува, ни разтревожи. Ако беше дошла в Токио, някои от нещата може би щяха да бъдат по-лесни. Но тя беше в непрекъснат контакт и с нас, и със спортистите. Чуваше се с тях, поздравяваше ги, даваше им кураж.

- Кой ви подкрепи в тази трудна ситуация?

- Изцяло зад нас през цялото време бе държавата в лицето на Министерството на младежта и спорта, за което искам да им благодаря от сърце. Специални благодарности искам да изкажа на Министерството на външните работи и на българския посланик в Токио г-жа Мариета Арабаджиева, която през цялото време на игрите, а и преди това решаваше с огромно желание и хъс всички въпроси, които й поставяхме. Без нейната подкрепа българската делегация, както и представителите на българските медии, които отразяваха игрите, нямаше да се чувстват комфортно в Токио.

- Накъде върви олимпийското движение и с поглед към зимните олимпийски игри в Пекин?

Тези 17 месеца, откакто живеем в условия на пандемия, бяха много трудни за всички ни. Всъщност смятам, че провеждането на игрите в Токио беше едно послание към света. Спортът, олимпийските игри бяха пример за всички нас. За това, че трудностите се преодоляват с общи усилия, с мобилизация и с дух. Така че съм оптимист за Пекин. Неизвестността продължава да я има, защото никой не знае как ще се развие пандемията. Сигурен съм обаче, че воля игрите да се проведат ще има, мерките в китайската столица ще бъдат много сериозни и съм убеден, че олимпийските игри отново ще бъдат демонстрация на човешката воля за победа.

Подобни статии