Бенедиктинки помагат на бедните в Царев брод

Сънародници на княз Фердинанд се заселват в Шуменско през XIX век

Снимка: shumenski-krai.com През 2014 г. манастирът „Пресвето сърце Исусово“ отбеляза 100 г. от основаването си.

Шуменското село Царев брод напомня центъра на София. Защото редом с православния храм „Свети Димитър“ и джамията се извисява и камбанарията на католическия манастир „Св. Бенедикт“ на сестрите бенедиктинки. Обителта е известна още и като „Пресвето сърце Исусово“.

Началото на католическата мисия, предшестваща възникването на манастира, е свързано със заселването на Енидже. Така се е казвало тогава селото, в което на мястото на изселващи се турци пристигнали немски колонисти. За това съдейства през XIX-XX век княз Фердинанд, който помага за заселването по българските земи на свои (вече бивши) немски сънародници. През 1900 г. отец Франц Крингс (монах от Пасионисткия орден), дошъл от Рейнската област, започва да строи църква, завършена през 1910 г. По негова инициатива тогавашният католически епископ на Никополска епархия - Леонард фон Баумбах, през 1913 г. моли да бъдат изпратени сестри бенедиктинки с цел обучаване на немските деца в Енидже.

Така през 1914 г. в селото от Германия, пристигат четири монахини - една учителка, една земеделка, една медицинска сестра и една шивачка. С това официално е поставено началото на манастира, който през 2014 г. чества своята 100-годишнина.

Още през 1914 г. към храма е открито немско основно училище „Св. Йосиф“. В него учат не само немски, но и  български и арменски деца, които усвояват езика на Гьоте. От самото начало манастирът се грижи и за деца сираци. През годините под покрива му функционирала и болногледачна служба, която особено се е грижела за болните от петнист тиф. Сестрите оказвали помощ на пристигалите тук болни от цялото Лудогорие, а оздравелите обикновено поднасяли дарове.

През 1942 г. немската общност се изселва от Царев брод, а на 3 септември 1944 г. повечето монахини напускат манастира - броени дни преди идването на съветските войски. Само две сестри - Евариста Бухер и Буркарда Бец, остават в Царев брод и след войната. Те продължават да работят с приетите вече в манастира български монахини.

След идването на комунистите на власт за сестрите бенедиктинки настъпват тежки години на изпитание. Социалната дейност на обителта е прекратена, а през 1953 г. цялото й движимо и недвижимо имущество е национализирано.

След 1989 г. одържавените имоти, принадлежали на Католическата църква, са върнати. И манастирът „Пресвето сърце Исусово“ възкръсва за нов живот.

Започват редовни духовни занимания, направен е основен ремонт на върнатите сгради. През последните години наред с духовната дейност сестрите проявяват голяма активност и в социални инициативи. Монахините работят интензивно с младите хора както от с. Царев брод, така и от Шумен – успяват да създават работа за безработни жени, организират множество културни изяви. В манастира работи и кухня за социално слаби и нуждаещи се хора.

Днес той е обитаван от 5 монахини – сестра Каролина от Полша, сестра Мария-Агнес от Филипините, сестра Мери-Клеменс от Намибия, сестра Текла от Кения и сестра Надя от България.

Вълшебен мехлем лекува кожни заболявания

Голямата си слава манастирът дължи и на вълшебния мехлем, който се изготвя тук от основаването на обителта. Неговата рецепта е донесена някога от сестра Бригита и е строго пазена тайна. Днес лекарството се приготвя от сестра Мери-Клеманс. Знае се само, че основни негови съставки са невенът и белият крем, които се отглеждат в голямата цветна градина на манастира. Мазилото прави истински чудеса със страдащите от всички видове кожни болести - псориазис, екземи, изгаряния, трудно заздравяващи рани, след лъче- и химиотерапия.

Подобни статии