Без Белмондо нямаше да има ПСЖ

В понеделник ни напусна великият Жан-Пол Белмондо. Освен велик актьор той изиграва и съществена роля в историята на френския футбол като един от хората, на които ПСЖ дължи съществуването си.

Ако си мислите, че обединения, преливания, припознавания и клубове, създадени с административни укази, има само в България, допускате груба грешка. Историята на ПСЖ прелива от всичко това. Номинално рожденият му ден е 12 август 1970 г., но реално всичко започва на 13 декември 1969 г., когато Френската футболна федерация регистрира "Париж" ФК. Това е изцяло кабинетен проект, лансиран от федерацията, която иска френската столица на всяка цена да си има футболен отбор, след като местните традиционни клубове "Расинг" и "Стад Франсе" са се сгромолясали при аматьорите след фалит. Тя дори стига дотам да организира референдум за това сред феновете с бюлетини, напечатани във вестниците.

Да регистрираш клуб, обаче не е като да развиваш дейност. Така се оказва, че няколко седмици преди старта на следващия сезон 1970-71 "Париж" ФК е изцяло виртуален клуб, без футболисти, без треньор и без персонал. Учредителите от федерацията обаче вече са събрали дарения от 17 000 души в размер на 1 милион франка и ако не започнат да развиват дейност, парите трябва да се връщат. В тази ситуация единственият спасителен изход е сливане с друг клуб. В миналото подобни упражнения са правени редовно, но този път номерът не минава. В Лига 1 има само един отбор, който е що-годе близо в географски аспект – "Седан", но той отказва, а и самата Професионална лига не е склонна да вкара нов тим, дошъл от нищото, директно в елита. Така учредителите на "Париж" ФК се обръщат към скромния "Стад Сен Жермен" от Сен-Жермен-ен-Лайе - градче от предградията, възникнало около едноименния местен замък, където са резидирали френските крале, преди Луи XIV да премести двора във Версай. "Стад Сен Жермен" има дълга история (основан е през 1904 г.), но за сметка на това не може да се похвали с кой знае какви успехи. Той обаче току-що е спечелил промоция за Лига 2 и за момента това е най-важното. Двата клуба се обединяват и така възниква ПСЖ. От самото начало под основите му обаче е заложена мина, тъй като управлението е поделено между двамата вицепрезиденти Ги Кресан (от "Париж" ФК), който отговаря за финансирането, и Анри Патрел (от "Стад Сен Жермен"), в чиито ръце е спортно-техническата власт. Новият клуб прави сериозна селекция и моментално печели промоция в елита.

Идилията продължава само една година. Основният препъникамък е фактът, че Парижката община, която е собственик на „Парк де Пренс“ и осигурява съществена част от бюджета, не иска да инвестира в отбор от предградията, за какъвто минава ПСЖ. Окончателният разрив става факт през 1972 г. От общината поставят ултиматум отборът да се прекръсти на "Париж" ФК, ако иска да разчита на финансиране. На събранието на клубните членове този проект обаче е бламиран, тъй като надделяват хората от "Стад Сен Жермен". Обидени, учредителите от "Париж" ФК си тръгват. Фактически клубът се цепи на две. "Париж" ФК се отделя (вече под собственото си име), като взема професионалния отбор и остава в Лига 1 с общината зад гърба си. За ПСЖ остава дублиращият тим, който по онова време играе в Трета дивизия. Шампионът й "Кевили" обаче няма пари, за да играе в по-горното ниво на френската футболна пирамида, и парижани получават шанс да заемат мястото му. За да стане това обаче, Патрел трябва да намери нови инвеститори. В търсенето им той стига до Даниел Ештер - нашумял моделиер, който се съгласява да участва в проекта с лични средства, възлизащи на около 40 000 евро днешни пари, с уговорката, че по онова време реалната им покупателна стойност е минимум три до четири пъти по-висока съобразно цените. Ештер и Патрел подписват договор, за да се избегнат предишните циркове с "Париж" ФК. Средствата на Ештер обаче не стигат за осигуряването на бюджета и той е принуден да опре до приятелите си от артистичните среди. Един от тях е Жан-Пол Белмондо, който дори става вицепрезидент на клуба. „Вкарах много пари в ПСЖ. Идеята ми се стори интересна, но след време бях принуден да се оттегля от клуба, защото не можех да съчетавам този ангажимент със снимачния си график. И досега съжалявам, че не запазих процент“, спомня си след години легендарният актьор.

Междувременно само година след разцеплението, докато Белмондо още е в клуба, ПСЖ се връща в Лига 1, а "Париж" ФК изпада. Пътищата им завинаги се разделят, а общината е принудена да припознае досадниците от предградията като автентичния клуб на Париж.

ПЛАМЕН ПИНДРАКОВ, "Мач Телеграф"

Подобни статии