Безопасността на играчките няма цена

По Коледа и Нова година не стават само чудеса, но идва и времето да се внимава, и то много повече от друг път.

Родителите на малките деца тогава са обхванати от еуфорията каква играчка да им купят за празниците. Просто те на това най-много се радват. Друг е въпросът доколко и колко от бащите и майките на малчуганите имат възможността да си позволят да купят хубава играчка на наследниците си. Точно от това се възползват и цяла тайфа от търговците по цялата верига. От години на пазара се предлагат всякакви, откровено казано, боклуци, наричани играчки. Публична тайна е, че те се произвеждат в най-многолюдната комунистическа държава. Няма нищо изненадващо в това, защото там се правят почти 100% от тези изделия.

Въпросът в случая не е в китайския монополизъм, а в това какво търговците купуват с надписа Made in China. Със сигурност там не се произвеждат само опасни играчки, а и отговарящи на стандартите за безопасност на ЕС. Колкото и да е евтина работната ръка в най-многолюдната държава в света, все пак качеството струва пари. Та затова и родните търговци не могат да си позволят големи доставки на играчки, за които има риск да останат непродадени по сергиите и в магазините им.

При това положение отново се връщаме на проблема с отговорността на родителите, бабите и дядовците. Когато отиваме на сергията или в магазина, трябва да си отваряме очите не на четири, на много пъти по толкова. Все пак да не забравяме, че става дума за безопасността на децата. На 3-4-годишния мъник не можеш да му обясниш да не разглобява играчката. В 99% от случаите това има обратен ефект, защото децата обичат да разберат защо куклата или друга играчка се движи сама и издава различни звуци, че дори и говори. Затова според мен е добре да търсим някаква не толкова лъскава, но безопасна играчка, която и да ни е по джоба.

Производството на детски играчки у нас отдавна е в рамките на статистическата грешка, ако изобщо го има. Затова и другата част от проблема е в контрола на вноса. В условията на единен пазар в рамките на Евросъюза това е голямо предизвикателство. Отделно да не забравяме, че хората, заети у нас с тази задача, са прекалено малко. В същото време в други държавни учреждения е пълно с чиновници, които се чудят какво да правят и по цял ден с трепет чакат да им свърши работното време.

Време е всички да разберем, че безопасността на децата ни и в частност на играчките, на които те толкова се радват, нямат цена. Затова усилията и мерките, за да се намалят до минимум рисковете за малките, не бива да остават само записани в разни документи. Без наличието на достатъчно и подготвени хора, които да контролират изкъсо нещата, проблемите няма да се решат. Така доброто желание да няма опасни играчки на пазара потъва в тоновете хартия и мегабайтите информация в сървърите със записаните разни решения и стандарти.

Подобни статии