Биг Брадър в училище

Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Това гласи чл. 32 (2) от Конституцията на Република България. Всяко правило си има изключение. По време на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) държавата превръща родните училища в истински Биг Брадър. Няма не искаш! Щом държавата е преценила, че трябва да е така, какво тук значи някаква си Конституция.

4049 камери бяха подсигурени за първата матура. За втората се увеличиха на 4147. 13 500 квестори дишаха във вратовете на учениците на изпита по български език и литература. За втората матура квесторите бяха 13 000 - по двама в изпитна зала, по двама в коридорите, както и няколко на входа на училището.
Всички тези крути мерки постигнаха грандиозния резултат от 9 заловени преписвачи в Симитли, Благоевград, Крумовград, Дупница и Сърница. По двама преписвачи са заловени в гимназии в Казанлък и Елхово, похвалиха се от просветното ведомство. Двама зрелостника в Свищов и Видин изгърмяха заради мобилни телефони, намерени у тях. Общо анулираните работи на първия изпит са 11, а на втория - 5. На националното външно оценяване в седми клас не са констатирани случаи на преписване. Това е статистика не от едно-единствено училище, както би предположил непредубеденият читател. Статистиката  е за цялата страна!
Проблемът с преписването на матурите не е от вчера, но нищожната бройка на заловените тарикати показва, че ситуацията доста се преекспонира. Стигна се дотам тази година, че в седмиците преди зрелостните изпити медиите се надпреварваха да обясняват как ще бъдат следени и заловени „престъпниците”. Правилото, че всеки е невинен до доказване на противното грубо бе игнорирано. Всички деца бяха подведени под общ показател, което е обидно и грозно.
Какъв беше смисълът от цялото това упражнение и не можеше ли въпросните камери да бъдат употребени за нещо по-смислено? Не можеше ли да послужат за превенция в подлезите и особено тези, които са разположени срещу пощенски клонове. Всеки знае, че в дните, когато се получават пенсиите, там се навъртат подозрителни субекти. Не можеше ли да бъдат монтирани за външно наблюдение на детски градини и ясли, където привечер и в почивните дни никой не забелязва набезите? Кому бе нужно пилеенето на такъв човешки и финансов ресурс?
Анализите на МОН вероятно ще ни уверят, че усилията са си стрували. Напук на това, че обществото изисква от държавата да направи така, че учителската професия да е по-привлекателна, а учениците да излизат по-грамотни и знаещи, вместо да ги третираме като бандити. Дори констатацията „заловени преписвачи” показва, че отношението към учениците е точно такова. И тук вече навлизаме в тънкостите, че сами по себе си камерите не означават нищо. Всеки юрист е наясно, че в съдебния процес записите не се смятат за доказателство, което може да доведе до присъда.
От Министерството на образованието обясниха, че системата за наблюдение на тазгодишните матури е позволявала индивидуален мониторинг на всяко едно от местата, на които седи ученик.
Това позволява компютърен анализ при съмнение за преписване, информира пресцентърът на ведомството. За целта всяко място в класните стаи е било номерирано и за всеки ученик е било определено конкретно място. ”Видеонаблюдението е един от основните моменти в мерките за сигурност и ще бъде в реално време. Във всяко училище ще има човек за следене на видеонаблюдението в залите. Ще има и мобилни групи от МОН, които ще следят това, което се случва в училищата. Това, че матурата е разделена на три модула, също е част от мерките за сигурност. Вътре в залата ще има двама квестори и учениците, които полагат изпита”, поясни още преди матурите зам.-министърът на образованието и науката инж. Таня Михайлова.
Дотук добре! Какво се случва, ако заловеният преписвач или по-точно родителите му оспорят въпросното доказателство? Ще има разпити на свидетели? Ако това са квесторите, не са ли те вече страна? И кой изобщо преценява, че квесторите имат компетенциите на служители по сигурността, следователи, дознатели или каквото там им е вменено като задължение.
Грешката в теста по математика, която „заловиха” бдителни родители не е единствената. В монтирането на камерите също имаше дребна уловка,  свързана с неспазване на разпоредбите. Дори от МОН да си бяха направили труда да налепят навсякъде табели, че „обектът е под постоянно видеонаблюдение”, което предполага информирано мълчаливо съгласие от страна на учениците и квесторите да бъдат снимани, то моментът с пребъркването на джобовете за мобилни устройства вече е уязвим, защото само оторизирани лица могат да извършват такива обиски. А тук така и не стана ясно как точно се е процедирало. Със сигурност не е имало раздадени декларации на всички присъстващи, в които да се разпишат, че са уведомени за наличието на камерите и нямат нищо против.
Логика в тези действия все пак има и тя може да бъде проследена в дискусия между експерти в сайта teacher.bg. Ето едно от мненията (на потребител с никнейм vedar), което детайлно проследява етапите и посочва необходимостта от камерите в учебните заведения:
Контролът чрез камери по време на провеждане на ДЗИ е необходим, защото те са едно от средствата, чрез които държавата си гарантира, че индивидуалните качества, които са отразени в отговорите на зрелостниците съответстват на реално овладените знания, умения и компетенции. Камерите не позволяват на квесторите да помагат на учениците, а учениците не могат да представят чуждите отговори за свои (чрез преписване). ДЗИ не са елемент от учебновъзпитателната дейността на училището, а дейност на държавата за проверка на готовността на младия човек да придобие (или не) права и възможности за определена жизнена реализация в бъдеще. Общественият интерес не позволява на държавата да допуска измама относно реалното измерение на качествата на младия човек, защото ще се наруши принципът на справедливост и равнопоставеност. Камерите са един от механизмите, които обективно предотвратяват волната или неволната измама, а изкушението да бъде измамена държавата е присъщо на всички общества, защото държавата е отчужденото битие на волята на хората.
Камери в коридорите - ДА!!!
Взаимодействието на учениците в периодите преди/след учебни часове и в междучасията е друго социално битие, различно от това в часовете. Съществува възможност, твърде често ставаща действителност, при която ученикът да не намери вярната мяра на нормалното и не-нормалното, на общоприетата норма и субективното желание за изява, правилното поведение и импулсивната емоционална реакция, да пренебрегне нормата за психическа и физическа неприкосновеност на другия ученик и да стигне до психическо и/или физическо насилие. Общуването в коридора с другите е личен избор и не е под прякото наблюдение на учителя. Дежурният учител не е в състояние да констатира всеки поведенчески акт на всеки ученик. Налице е и субективизъм в тълкуването на една или друга изява, както от страна на ученика, така и от страна на дежурния учител. Без наличието на камери е трудно установяването на фактическата истинност. Камерата не притежава субективност. Затова тя е най-добрият помощник на дежурния учител за установяване на виновно поведение. Мотивацията на принуденото поведение: ученикът познава общоприетата норма и измеренията на нейното нарушение, има представа за неприятните изживявания след установяване на виновно поведение за неизпълнение на тази норма - знае, че в коридора има камера, която записва и това го принуждава да търси идентичност на общоприетата норма и личното си поведение
Камери в класните стаи - НЕ !!!
Камерата фиксира факти. Главният тълкувател на тези факти е директорът. Йерархизираната зависимост в училище поставя учениците и учителите в пряка зависимост от неговото духовно богатство. Гносеологическите, аксиологическите, нравствените, естетическите, дидактическите, педагогическите и психологическите особености в схващанията на директора стават императивна норма за поведението на социални субекти в специфичната сфера на духовното взаимодействие между учителя и ученика. В по-голяма част от учебните предмети той не би могъл да бъде специалист, за да е критерий за спецификата на преподавателската работа. Камерите в учебния час са много повече от административен контрол. Те стават възпитатели на социални имитатори. Имитацията на поведение на учителите и учениците спрямо критериите на директора унищожава изконните за българското образование изисквания за индивидуален подход и творчество в работата на учителя, унищожава магията на непринуденото, свободно общуване в класната стая. Камерите в класните стаи в периода на учебни часове поставят (в определени случаи) директора в ролята на нещо повече от бог. Дори и бог е дал правото на човека да бъде сам себе си, да съгрешава, да му се прощава и да се поправя, а някои директори са пропуснали да овладеят тази мъдрост. Камерите в учебните стаи са подходящи за тоталитарното общество, но то пропусна тази възможност (може би по технически причини). Реминисценциите в мисленето от „татово” време са твърде активни в главите на някои директори, а може би и на някои началници от МОМН. Ако българското образование има за цел да създава фалшиви, а не живи, свободни и духовно богати хора трябва да въведе камерите навсякъде и по всяко време в училището, за да няма грешно поведение.
 Миниматури в забавачките
Казусът с камерите по време на ДЗИ бе предшестван от подобна дискусия за и против записите в детските заведения. Там обаче ролите са обърнати. Родители третират учителите и възпитателите като потенциални насилници и настояват за онлайн излъчване на всичко, което се случва в яслите и градините. Това предполага камери на всеки сантиметър, които да дебнат зорко за евентуални прояви на насилие от страна на педагогическия персонал. В медиите се прокраднаха мнения за превръщането на отрочетата в тайни агенти, оборудвани с шпионски джаджи. Някои толкова се вживяха в ролята на детективи, че действително опасаха играчките на децата си със записващи устройства. Не е ли това първата стъпка към използването на модерните технологии в помощ на учениците? Няма ли същите тези „грижовни” родители да улеснят децата си с такива джаджи и по време на външното оценяване след 4-и клас, да не би някой от квесторите да си позволи поведение, което не отговаря на очакванията им? А там, където са четвъртокласниците, са и седмокласниците, а после и зрелостниците. Да живее Биг Брадър! Никой няма право да бъде следен и записван, освен ако обстоятелствата не го налагат. А обстоятелствата са променлива величина.

Подобни статии