Бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров: Мандат може да се откаже още в разговора с президента

Мандат за съставяне на правителство може да се върне още в разговора с президента, на който той го връчва. Това заяви бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров, който сега е член на КЗК. По думите му е възможно да се сформира правителство дори при толкова шарен парламент.

„ЦИК трябва да обяви в „Държавен вестник“ избраните 240 народни представители. Когато това стане факт, президентът има технологично време да определи датата на първото заседание. Това трябва да се случи в едномесечен срок след датата на изборите”, обясни проф. Киров пред Нова тв.

От ЦИК обявиха вчера и резултата от вота при 100% обработени протоколи, което променя малко картината в броя на депутатите. Например „Демократична България“ ще има 27 депутати в новото Народно събрание, а ДПС - 30, при положение че преди ден те бяха само с един мандат разлика. От ЦИК обявиха, че ГЕРБ е първа политическа сила с 26,18% и е получила 837 671 гласа. Втори е Слави Трифонов с „Има такъв народ”, спечелила 17,66%. На трето място е БСП с 15,01%, след тях са ДПС с 10,49% и „Демократична България” с 9,45%. Последни с най-малък брой депутати са „Изправи се! Мутри вън!”с 4,72%. Имената на депутатите, които влизат в парламента, ще станат ясни в събота. Данните сочат, че най-висок и категоричен резултат има в Кърджали, където 63,05% от вота е отишъл за ДПС. Междувременно стана ясно, че е възможно Манолова да вземе един мандат на ДПС в Кърджали и депутат да стане режисьорът Максим Генчев. До редакционното приключване на броя обаче нямаше официално потвърждение от ЦИК.

Проф. Киров коментира още, че на първото заседание на Народното събрание се конституират и парламентарните групи. „Тогава Министерският съвет подава оставка и министрите излизат в оставка, но продължават да изпълняват функциите си”, а по повод връчването на мандата допълни: „Буквално в разговор с президента се връща мандатът и се преминава към следващата по численост група. В рамките на седем дни лицето трябва да предложи състав и структура на Министерския съвет”, допълни професорът. Киров посочи още, че конституцията се изменя трудно при толкова шарен парламент. „Трябва да се стигне до някакъв консенсус. Когато се променя основният закон, въпросът с мнозинствата стои доста сложно”, каза бившият конституционен съдия. До 4 май президентът трябва да насрочи първото заседание на 45-ия парламент. Имената на депутатите, които ще седнат на банките, трябва да станат ясни до 11 април. След като се проведе първото заседание на парламента, започват консултациите. Първи е победителят на изборите – ГЕРБ.

„Ако е готов да състави правителство, президентът представя кандидата за министър-председател пред парламента. И той с две гласувания – първо за министър-председател и второто за състава на министрите, формира правителство”, посочи проф. Киров. В случай на неуспех мандатът отива във втората политическа сила. Ако и тя не състави правителство, на ход отново е президентът. „Може на третата, може и на шестата да възложи проучвателен мандат”, добавя той. При трети връчен, но върнат мандат, държавният глава разпуска Народното събрание, насрочва дата за нов вот и назначава служебен кабинет. Това е вариант, който експертите не изключват. Междувременно лидерката на БСП Корнелия Нинова призова останалите четири партии за общ фронт срещу ГЕРБ. От ИТН обявиха, че няма да подкрепят кабинет нито на ГЕРБ, нито на ДПС, нито на БСП.

Звънецът на първото заседание ще удари най-възрастният депутат. Това е 79-годишната Мика Зайкова, която е икономически експерт от партията на Слави Трифонов. Досега традицията са спазили Тома Томов, Стефан Данаилов, проф. Андрей Пантев, Коста Цонев, Светослав Лучников и др.

 

4 формации под чертата с държавна субсидия

ЦИК обяви, че четири формации, които са останали под бариерата от 4% и не са влезли в НС, имат право на държавна субсидия. Това са ВМРО, която получи 3.64% от вота, БНО с 94 447 гласа или 2,95%, „Възраждане“ - със 78 395 гласа и 2,45% и „Републиканци за България“- с 42 052 гласа и 1,31%.

Тъй като прагът за коалициите за получаване на субсидия е не 1%, а цели 4%, съюзът между „Воля“ и НФСБ, който събра 75 921 гласа, или 2,37% от общия вот, няма да може да се възползва от държавните екстри. Четирите формации ще взимат по 8 лв. на спечелен глас.

 

ДБ в лют спор със „Спаси София“

„Демократична България“ в лицето на Методи Лалов, който е общински съветник от партията и бивш съдия, скастри вчера през Фейсбук Борис Бонев от „Спаси София“ заради подкрепата на формацията не към ДБ, а към Мая Манолова на вота. „Когато ни упреквате, че на местните избори не сме се обединили с Борис Бонев и Андрей Зографски от "Спаси София" са били упълномощени представители на "Изправи се! Мутри вън!" на Мая Манолова за парламентарните избори на 4 април. Бонев има право на своите решения и аз ги уважавам, макар не винаги да ги приемам. Например уважавам избора му да не участва на местните избори през 2019 г. заедно с "Демократична България".

Уважавам и решението му да се кандидатира за общински съветник без листа с кандидати, което доведе до това, че десетки хиляди гласове в подкрепа на хората от "Спаси София", които уважавам изключително много, бяха погубени и на практика това осигури на ГЕРБ/СДС, ВМРО и „Атака“ да имат мнозинство в СОС“, пише Лалов. Допълва още, че уважава „борбата му да получава над 4000 лева месечно от парите на столичани за няма и един час работа в СОПФ, които бяха намалени на "нищожните" 2000 лева за този "изнурителен" час труд благодарение на личните ми усилия“.

 

 

 

Подобни статии