Бяха ли вързани ръцете на Байдън за Афганистан от споразумението на Тръмп с талибаните в Доха?

След като тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп подписа мирно споразумение с талибаните през февруари 2020 г., той оптимистично обяви: "мислим, че накрая ще постигнем успех". Неговият държавен секретар Майк Помпейо пък твърдеше, че администрацията "улавя най-добрата възможност за мир в рамките на едно поколение".

Осемнайсет месеца по-късно, сегашният президент на САЩ Джо Байдън посочва споразумението, подписано в катарската столица Доха, в опит да отклони вината за превземането на Афганистан от талибаните със светкавична офанзива. Той казва, че сделката го е задължила да изтегли американските войски, което подготви сцената за хаоса, който обхваща страната.

На този етап Байдън обаче може да стигне само дотам да отправя обвинението, че споразумението го е ограничило. То обаче съдържа клауза спасителна клауза: САЩ можеше да се оттеглят от споразумението при провал на афганистанските мирни преговори. А те се провалиха, но Байдън предпочете да се придържа към сделката, въпреки че отложи пълното изтегляне от май за септември.

Изпълняващият длъжността министър на отбраната на САЩ през последните месеци от управлението на Тръмп Крис Милър отхвърли ядосано идеята, че ръцете на Байдън са били вързани от споразумението.

"Ако е смятал, че сделката е лоша, той можеше да я предоговори. Имаше изобилие от възможности да го направи, ако искаше", каза в интервю Милър, който е бил високопоставен представител на Пентагона за борбата с тероризма по времето, по което беше подписано споразумението в Доха.

Предоговарянето обаче щеше да е трудно. Байдън нямаше да разполага с кой знае колко лостове за влияние. Той, също като Тръмп, искаше американските въоръжени сили да напуснат Афганистан. Оттеглянето от споразумението можеше да го принуди да изпрати обратно в тази страна с хиляди хора по-голям военен контингент.

Байдън излезе с този аргумент миналия понеделник, като каза в телевизионно обръщение от Белия дом, че няма да се ангажира с изпращането на още американски войници да се бият за бъдещето на Афганистан, като също така припомни за сделката на Тръмп, навеждайки на мисълта, че пътят за изтеглянето е бил предопределен от неговия предшественик на поста.

"Изборът, който трябваше да направя, като ваш президент, беше или да изпълня това споразумение, или да бъда готов да се върна в битката срещу талибаните в разгара на пролетните боеве", заяви той.

Превземането на Афганистан от талибаните, далеч по-бързо, отколкото предвиждаха служителите на администрациите и на двамата американски президенти, повдигна въпроси дори от страна на някои държавни служители от ерата на Тръмп за това дали сроковете и условията на сделката, както и решенията, които последваха след нея, са направили достатъчно, за да защитят Афганистан след изтеглянето на американските военни.

Процесът на договаряне на историческата сделка през цялото време бе сложно дипломатическо усилие, изискващо известна степен на доверие в талибаните като потенциален мирен партньор. Тя бе сключена въпреки скептицизма от страна на уморените от войната афганистанци, които се страхуваха да не загубят контрола над страната си при едно споразумение за подялба на властта.

"Споразумението от Доха беше много слабо и САЩ трябваше да са издействали повече отстъпки от талибаните", каза Лиза Къртис - експерт по въпросите на Афганистан, която при времето на Тръмп бе старши директор по въпросите на Южна и Централна Азия в Съвета по национална сигурност на САЩ.

Тя нарече "самозалъгване" схващането, че талибаните може да проявят интерес към постигането на траен мир. Последвалото споразумение, заяви Къртис, бе твърде много в полза на талибаните, допринесе за подкопаването на позицията на афганистанския президент Ашраф Гани, който избяга от Афганистан в деня, когато ислямистките бунтовници влязоха в Кабул, и улесни освобождаването на 5000 затворници, без да има пропорционална отстъпка от страна на талибаните.

"(Талибаните) искаха силите на САЩ да си тръгнат от страната, а те да я превземат с военна сила, и смятаха, че са способни на това", каза Къртис. "Това просто беше кристално ясно."

Споразумението предвиждаше САЩ да намалят числеността на контингента си до 8600 от 13 000 военни за период от 3 до 4 месеца, а оставащите американски войски да се изтеглят до 14 месеца, или до 1 май.

То включваше ангажименти като този, че се очаква от талибаните да противодействат на тероризма, както и някои специфични задължения като това да се отрекат от Ал Каида и да предотвратят използването на територията на Афганистан от тази или други групировки за организиране на нападения срещу САЩ или техните съюзници. Въпреки че споразумението задължи талибаните да спрат всички атаки срещу Съединените щати и коалиционните сили, нещо важно, то не съдържаше изрична клауза талибаните да изгонят Ал Каида или да прекратят атаките срещу афганистанските военни или пък офанзивите за превземане на градове и други населени райони в Афганистан.

Сделката осигури значителна легитимност на талибаните, чиито лидери се срещнаха с Майк Помпейо - първата по рода си среща с държавен секретар на САЩ. Обсъдено бе и това те да посетят Съединените щати и да се срещнат със самия президент.

Тръмп обаче говореше предпазливо за перспективите за успех на споразумението и заплаши с военна огнева мощ, ако "се случат лоши неща". Помпейо каза в подобен дух, че САЩ са "реалистично настроени" и "сдържани", решени да избегнат безкрайни войни.

Представители на американското правителство дадоха да се разбере по това време, че сделката е обвързана с условия и че евентуалният провал на вътрешноафганистанските мирни преговори за постигане на договорено споразумение би анулирал задължението за изтегляне.

Един ден преди да бъде сключена сделката в Доха, високопоставен сътрудник на американския главен преговарящ Залмай Халилзад каза, че сделката не е необратима и "не задължава Съединените щати да изтеглят (своите) войски, ако страните в афганистанския (конфликт) не могат да постигнат споразумение или ако талибаните проявят недобросъвестност в хода на тези преговори".

Предвидено бе тези преговори да започнат до един месец след сключването на сделката между САЩ и талибаните, но те бяха забавени на фона на споровете между талибаните и афганистанското правителство по въпроса за освобождаването на затворници. След множество обрати преговорите не постигнаха никакъв резултат до момента, когато Байдън обяви през април решението си за изтегляне. Резултат няма и до днес.

Милър каза, че това е бил "правилният подход" и е било необходимо, за да бъде принуден Гани да участва в преговори. Споразумението в Доха винаги беше смятано за "първия етап" от процеса, като следващата фаза трябваше да е САЩ да използват влиянието си върху Гани, за да накарат да преговаря с талибаните за подялба на властта, обясни той.

"Очевидно (Гани) не беше очарован от това, но щеше да го направи или да бъде отстранен. Ние щяхме да окажем сериозен натиск върху него, за да го накараме да сключи сделка с талибаните", каза Милър.

Поглеждайки обаче назад, заяви Къртис, Съединените щати не трябваше да се включват в преговорите в Доха, "освен ако не бяхме подготвени да представляваме интересите на афганистанското правителство. Това бяха нечестни преговори, защото никой не го беше грижа за интересите на афганистанското правителство."

Подобни статии