Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“: Пробутват ни снежанка без мляко

"През годините сме правили много изследвания, които са доказвали, не само че се влагат технологични добавки за по-добър вкус, но и дори се заменят основни съставки, от които се състои даден хранителен продукт. Например майонеза, в която няма яйца. Дори няма яйчен прах, който често се използва за заместител при сосове и в тестени продукти. Има технологична добавка, сос, който обаче няма нищо общо с яйца. Друг пример е със салата „Снежанка“, в която вместо кисело мляко се влага смесица от технологични добавки начело с нишесте и сгъстители и така нататък", казва Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“.

- Г-н Николов, какви заместители на скъпите суровини ползват производителите, за да не надуват цените заради поскъпването на тока и горивата?
- Тази картина, която се очертава, не е никак добра. Защото ние се борим с тази тенденция от много години. Винаги има желаещи, дори да няма толкова голяма инфлация да влагат евтини съставки вместо скъпи. Това, което ги възпира, е единствено ефективният контрол, когато го има. Но когато той не е налице, се стига до неприятни тенденции като това, което видяхме със сиренето, с което се борим повече от 10 години, и с палмовата мазнина, която се ползваше за заместител. Сега ситуацията е много удобна за развитие на такива лоши практики, защото алибито и претекстът, че това е някакъв вид борба с инфлация, всъщност ще ни донесе по-лошо качество. Ние няма да преборим инфлация, а ще влошим качеството на продуктите. Не може да се приеме такъв подход, че заради инфлацията качеството на продуктите трябва да се влоши, защото това е сигурно, когато се търсят евтините съставки, се влошава и качеството на хранителните стоки. Не това е решението и за това силно се надявам, въпреки че няма парламент и редовно правителство, институциите да го чуят внимателно, защото ние на тях се уповаваме. Защото, ако те сега си затварят очите, тази тенденция ще стане факт. Ние като потребители трудно може да се противопоставим на това желание на някои производители.
- Какви практики прилагат производителите, с които да намалят себестойността на храните?
- Логиката е много проста. Когато има технологично възможна алтернатива на някой традиционен метод, винаги се намира кой да я прилага. Припомням, че през годините сме правили много изследвания, които са доказвали, не само че се влагат технологични добавки за по-добър вкус, но и дори се заменят основни съставки, от които се състои даден хранителен продукт. Например майонеза, в която няма яйца. Дори няма яйчен прах, който често се използва за заместител при сосове и в тестени продукти. Има технологична добавка, сос, който обаче няма нищо общо с яйца. Друг пример е със салата „Снежанка“, в която вместо кисело мляко се влага смесица от технологични добавки начело с нишесте и сгъстители и така нататък. При сиренето пък първо беше палмовата мазнина, която се влагаше в продукти, направени от сухо мляко. След това водата смени палмата като, за да тежи повече, пълниха сиренето с вода, което предполага развитие на микроорганизми и може да има последствия за здравето на тези, които го консумират. В месните продукти също се набляга на водното съдържание, като се ползват различни добавки, а и сгъстителят се увеличава. Още преди 150 години класическата литература на България е описала това явление под формата на кръчмаря, който разрежда виното с вода. Въпросът е, че сега технологиите позволяват то да става по такъв начин, че да бъде трудно доловим за потребителя. Защото никой от нас не може да различи със сетивата си тези съставки или поне повечето от нас. И така става измама, защото ако попитате хората на улицата какво има в салата „Снежанка“, те ще отговорят кисело мляко, краставица, евентуално орех, чесън и подправки. Да, но реално съставките са много повече, а кисело мляко може и да няма.
- Как може да се противодейства на тези практики, защото потребителят не може да се откаже да купува?
- Ясно е, че хората няма как да спрат да консумират. Но трябва да сме по-взискателни. Защото когато всичко е описано, няма измама. След като на етикета пише, че няма кисело мляко, а технологични добавки, отговорността си остава наша. Щом като купуваме този технологичен бъркоч, ние сме съгласни с това. Големият проблем обаче е, когато става измама. Ние постоянно разкриваме случаи за използване на заместители на основните съставки, но технолозите стават все по-изобретателни. И тук се сещам веднага и за зехтина, който в световен мащаб е най-фалшифицираната стока, не само в България. Виждали сме много често екземпляри в магазините, които се предлагат за 5, 6, 7, 8 лева за литър екстра върджин, но това е невъзможно. Не е нужно да имам лаборатория, за да се сетя, че вътре има слънчогледово олио.
- То сега и олиото е скъпо.
- По същия начин е и при олиото. При предишната криза преди повече от 10 години производителите на слънчогледовата мазнина масово започнаха да влагат рапично олио в слънчогледовото. Това обаче се разпознава, защото при пържене рапичното олио има по-специфична миризма. Но в много случаи тези добавки са недоловими за потребителите и трудно могат да се разкриват. Така че не това е пътят за решаване на проблема с инфлацията, тоест решението не е в производителите, а във властите. Когато има такива ситуации, властите трябва да борят инфлацията чрез финансови инструменти. Например по-ниски данъци за някои специфични стоки и продукти или разнообразяване на доставките, тоест отваряне на доставките, където е възможно, или субсидиране, за да може себестойността на продукта да не се вдига.
- Какъв би бил ефектът от намаляване на ДДС за хранителните стоки, каквито предложения има от бизнеса?
- Ние години наред сме поддържали позицията за по-ниско ДДС на основните храни, но миналата година се случи нещо много демотивиращо. А именно заради ковид кризата намалиха ДДС-то за ресторантите на 9%. Оказа се обаче, че крайният потребител не усети абсолютно нищо. И разликата между 20-те процента от доставчика и 9-те процента, които трябва да начисли ресторантът, остана в джоба на ресторантьора. Така че вече не съм толкова оптимистично настроен за ефекта от тази мярка, защото ако това не се предаде върху крайната цена за потребителя, това ще е един вид субсидия, и то най-вероятно за търговеца, а не за производителя. Защото, за да има смисъл това нещо, трябва да има по-ниска ставка по цялата верига на снабдяването на храните, а не само в крайната цена. Защото няма смисъл, ако на производителя се начислява 20%, а след това в магазина тази ставка е 9%, тогава разликата ще остане в супермаркета. Ако се пренесе надолу по цялата верига, трябва да си отговорим на въпроса от къде започва веригата? Трябва ли например нафтата за трактора да бъде с 9% ДДС? Или семената, които се внасят от някъде? Не е ясно докъде стига тази верига, но има фискални специалисти, които ги знаят тези неща. В крайна сметка, ако това не се отрази върху цената за потребителя, ще бъде една голяма злоупотреба с доверието и очакването на хората, както стана с ресторантите. Ние изобщо не сме доволни от ефекта, който видяхме. Потребителят не го е усетил с нито една стотинка надолу.
- От бранша тогава обясниха, че идеята на по-ниската ставка е, за да бъдат подкрепени заради пандемията.
- Добре, за колко време ще е тази помощ. Ако е антикризисна мярка, може ли да остане постоянно? В крайна сметка от потребителска гледна точка това изобщо не се отрази върху цените.
- Как биха могли да се разнообразят доставките като възможност за справяне с инфлацията?
- Не мога да вляза в детайли, защото не познавам митническите тарифи в прецизност, но има компоненти, които да окажат влияние. Например намаляване на митата, за да падне себестойността. Това могат да го кажат браншовите организации. Но трябва да е ясно, че има финансови механизми, с които може да се търси намаляване на този инфлационен натиск. Със сигурност лекарството не е печатането на пари. Защото първото, което винаги изплува като възможност, когато растат цените, е да се вдигнат доходите, но точно след месец-два инфлацията отново ги изяжда, тоест ние наливаме масло в огъня. Трябва да се пресекат причините за инфлацията, за да се спре поскъпването, това е основната задача.
- Каква е причината и кой е виновен за ръста на цените на тока и газа, които оказват съществено влияние върху инфлацията?
- Резки колебания при цените на енергийните ресурси е имало много пъти в последните десетилетия и те се овладяват с политически решения. Надявам се големите играчи в световната политика да вземат мерки за увеличаване на предлагането. За да се спре този източник на инфлация. Но аз мисля, че това не е основната причина за инфлацията. Основният фактор за поскъпването са лесните пари, които се печатат вече няколко години и в ковид кризата навсякъде правителствата напечатаха и раздадоха пари, зад които няма покритие. В по-късен етап хората ще ги платят под една или друга форма. Дали ще е през инфлация или нещо друго. Решението е икономиката да навакса това, което беше загубено в периода на пандемията вследствие на неработещите вериги по цял свят, не само в България.
Защото тези пари не са изработени, но влизат на пазара. И ефектът е, че има пари, но няма стоки. Сега трябва да навакса предлагането, тоест самите вериги бяха прекъснати заради локдауните, затворените фабрики и така нататък. Сега всеки производител ще каже, че страда от липса на компоненти, на резервни части и на суровини и материали, защото някъде по веригата нещата се бавят. Създава се дефицит на пазара, а търсене има, защото пари има и се вдигат цените. И това не е само в България, но въпросът е колко ще продължи, дали ще спре относително бързо. Правителствата трябва да обмислят компенсаторни мерки за най-уязвимите, които най-много могат да пострадат от това.
- Бяхте на икономически съвет в Брюксел, какви теми се обсъждат там?
- Много въпроси бяха поставени, но най-значимите според мен си остават зелените политики, които са амбициозна цел на Европа. В момента се обсъжда нов пакет, който предвижда намаляване на вредните емисии с 55% до 2030 година. Това е изключително амбициозна задача за България. Защото, ако бъде приет следващата година или 2023 г., ние за седем години трябва да постигнем огромни резултати. Така че предстои трансформация на цялата ни индустрия, така че да стане по-зелена. Това е шанс за по-неразвитите икономики, защото се отварят огромни възможности за нови по-чисти екологични производства, които много по-лесно се настаняват в неразвити икономики.

Подобни статии

  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    98
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    146
  • Истеризираното общество е неконтролируемо

    Истеризираното общество е неконтролируемо

    Дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна в мисия невъзможна

    "Истеризираното общество е поляризирано и радикализирано общество. Общество, белязано от известно насилие на социалните отношения, без чувство за мярка, без оттенък; обхванато от някаква лудост и екзалтация, които го карат да си загуби ума. Общество, белязано от блудкавост и деградация на публичния дебат. Общество, белязано от банализиране на насилието във всекидневието, от все по-рязко говорене, от известна радикализация онлайн в социалните мрежи. Общество, белязано от диктата на мнението, в което противникът се превръща във враг: трябва да имате мнение за всичко, веднага; това мнение дори се превръща в идентичност (нападат мен, ако го оспорват); дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна почти в мисия невъзможна".

    123