Божий гълъб донесъл Светата стъкленица (СНИМКИ)

Революционери чупят реликвата, но кюрета крият частици от нея

Снимка: Уикипедия Светата стъкленица в оригиналното си ковчеже

И френската история, като всяка друга, се крепи на митове, в които фактите се смесват с легендарни предания, Божии чудеса и свети реликви. Такава е и историята на Светата стъкленица, или Светата ампула от Реймс – една от най-големите религиозни реликви на западния свят.

Счита се, че гълъб, пратен от Бога, я е донесъл на хората от небесата. В нея се е съхранявал свещеният елей, използван още през 486 г при кръщението на франкския крал Хлодвиг (Кловис).

Самият свещен съд първоначално е бил флакон (предполага се изработен от подобно на древноримско стъкло материал), висок около 3,8 см. Капка от неговото съдържание се смесвало с мирото, използвано в църковните обреди при помазването на френските крале като част от церемонията на тяхната коронация. Първото документално отразено помазване с използването на тази реликва е коронацията през 1131 г. на Луи VII от папа Инокентий II.

Любопитно е, че до 865 г. никой от църковните писатели във Франция не е споменавал за този чуден съд - нито свети Григорий от Тур в своите хроники, нито Авит Виенски, описващ кръщенето на Хлодвиг. Знае се още, че в тази епоха архиепископът на Реймс - Гинкмар (806-882) – се стремял да закрепи за своята епархия и нейната катедрална църква правото да помазват кралете. И той написал история, заимствана по неговите думи от старинен ръкопис за това как светата ампула била донесена от бял гълъб в момента на кръщението на Хлодвиг. Тогава абатът свети Ремигий (който кръстил крал Хлодвиг - б.а.) изпаднал в затруднение, защото прислужникът, държащ съда с мирото, го изтървал, притиснат от любопитната тълпа. Именно тогава от небето се появила птицата, символ на Светия Дух, и донесла чуден стъклен съд с миро в знак на божията подкрепа и закрила. Разказът за този случай започва да се преписва от различни автори. През X век Емоен дьо Фльори също твърдял, че ампулата е донесена от Светия Дух в образа на гълъб. През XIII век Гийом Бретонски описва как дяволът искал да погуби душата на Хлодвиг с греха на нетърпението, но Бог поръчал на ангела да донесе ампулата. За обреда на коронацията на френските крале Католическата църква съчинила и специална молитва и химн, посветени на това чудно събитие, а реймското духовенство си запазило правото да съхранява светинята.

Първият крал на Франция, миропомазан в Реймс, е Луи I Благочестиви през 816 г., а последният е Шарл X през 1825 г. - общо 30. Изключенията са три - Луи VI е коронован в Орлеан, Анри IV в Шартр, а Луи XVIII въобще не е коронясван.

Старото ковчеже, в което се пазела Светата Стъкленица, е напускало стените на абатството „Свети Ремигий“ в Реймс само за коронацията на поредния френски монарх. Единственото изключение е било направено за Луи XI. Той пожелал реликвата да стои до него, когато бил на смъртния одър.

След това съдбата на Светата стъкленица не е никак радостна. Великата френска революция обявява война и на църквата, унищожавайки много християнски реликви. За жалост това не подминава и Небесната ампула. Тя е била разбита на 7 октомври 1793 г. по време на якобинската диктатура от члена на Националния конвент Филип Рюл. Той извършва светотатството пред множеството, събрало се на площад „Роял“ в Реймс на мястото, където в миналото се е намирала статуята на крал Луи XV. Тя вече е била демонтирана и изпратена за претопяване и отливане на оръдия. Именно в пиедестала на тази статуя революционерите разбили Стъкленицата, а парченцата като веществено доказателство за извършеното били изпратени в Париж. Тогава всички виждат, че вътре има кафеникаво засъхнало масло, но на никой не му минало и през ума да го подложи на някакъв химически анализ.  Или да бъде съхранена частица за бъдещи изследвания. Само това е можело да докаже евентуален божествен произход на реликвата. Поклонници коментират, че вътре е имало елей от богово вещество, непознато за науката и човечеството.

Има обаче и друга легенда, датираща от 1825 г. Според нея в навечерието на 7 октомври 1793 г. кюрето Жюл-Арман Серен заедно с общинския служител Филип Орел източили и скрили по-голямата част от съдържанието на стъкленицата. Една част била след това предадена на отец Буре - кюрето на Бери-о-Бак, и на съдията от Реймс Леконт. Освен това при унищожаването на реликвата някои си Луи Превото успял в суматохата да спаси две стъклени парченца от съда, върху който са оцелели засъхнали капки от елея. Парченцата били признати от църквата за достоверни и покрити със злато и диаманти като част от дъното на новата ампула, в която засъхналата капка спасен елей е била разтворена в бадемово масло.

На 22 май 1825 г. - няколко дни преди коронацията на Шарл X, Реймският архиепископ събрал остатъците от спасения елей и го налива в новия съд, който след коронацията е предаден на абатството „Свети Ремигий“.

Правото да носи Светата Стъкленица в хода на церемонията при коронясването на краля на Франция принадлежало на епископа на Лан, херцог и пер на кралството. Жителите на градчето, което в наши дни се казва Льо Шен, имали привилегията да съпровождат Светата Стъкленица по време церемонията. Това право получили, тъй като според архивите в стари времена са били васали на свети Ремигий, а според други предания успели да спасят реликвата от англичаните по време на Стогодишната война. Ключът за вратата, която води до гробницата на свети Ремигий, където се съхранява стъкленицата, се намира в килията на абата и само той е отключвал и заключвал този вход. Иначе от 1906 г. запазеното съдържание на Светата ампула се съхранява в архиепископията на Реймс.

 

Рицарски орден охранявал светинята

За церемонията, свързана със Светата стъкленица, е бил създаден специален рицарски орден - Барони на Светата Стъкленица. По време на коронацията тяхната роля била да носят сребърната носилка с балдахин, в която абатът на „Свети Ремегий“ държал в ръцете си реликвата от абатството до катедралата на Реймс. Рицарите били препасани с черна лента със златен кръст и четири лилии, към която било пришито изображение на гълъб с малка бутилчица в човката. Четиримата рицари на този орден, за да получат тази чест, трябвало да владеят съответно абатствата Терие, Белестр, Сонастр и Лувери, които на свой ред били подчинени на абатството в Реймс.

Рицарите били придружавани от т.нар. заложници на Светата Стъкленица.Това били също така четирима на брой благородници, упълномощени да съпровождат стъкленицата по пътя от базиликата на свети Ремигий до катедралата. Тяхната  мисия била да защитават свещената реликва от посегателство дори с цената на живота си.

Съгласно церемониалния ритуал четимата заложници, ескортирали балдахина на коне. В катедралата те заставали по четирите му ъгъла. След това цялата тази група се отправяла към олтара, където абатът връчвал Светата Стъкленица на архиепископа. След това пазителите на Светата Стъкленица сядали на четирите най-близки кресла и изчаквали церемонията по коронацията, за да охраняват реликвата после по обратния път към абатството.

Подобни статии