Братът на Васил Левски продължава завета му

Петър и Христо Кунчеви умират млади от туберкулоза, без да оставят поколение

Петър Кунчев

Апостолът на българската свобода Васил Левски има двама братя и две сестри: Христо, Петър, Яна и Марийка. В следващите редове ще си спомним за братята на Дякона, които достойно отстояват неговото героично име, продължават делото му и следват завета му да работят за освобождението на милото отечество.

Уви, съдбата се оказва безкрайно жестока и към двамата и те завършват живота си болни и без да са получили полагащото им се по достойнство уважение и почит от ръководителите на новоосвободената българска държава.
Най-малкият от братята - Петър Кунчев, сдобил се по-късно с прозвището на брат си - Петър Левски, е роден през 1844 г. в Карлово, като точната рождена дата не е известна. Учи първо в Карловското взаимно училище. През 1868 г. се мести в Пловдив, където прекарва няколко години. През този период за живота му няма много информация с какво се е занимавал той в Града под тепетата. Очевидно обаче още като младеж той се отличава с буен нрав и милее за освобождението на българските земи. Когато е повикан да си плати задължителния военен данък, Петър дръзко отговаря на османските чиновници: „От мене данък ще да вземе онази държава, която ще израсне върху избитите пашови прислужници.”
След като брат му Васил е заловен, осъден на смърт и обесен в края на 1872 и началото на 1873 г., Петър научава от останалите комитетски дейци, че брат му е предаден от ловчанския свещеник поп Кръстю Никифоров, и се заканва да го убие, за да отмъсти за предателството над брат си. Той пристига в Ловеч, въоръжен с кама и револвер, но скоро след това напуска града, без да изпълни заканата си, като оставя свещеника жив. Каква е причината за това? Тук съществуват няколко версии. Според едната от тях местните комитетски дейци успяват да го разубедят да не пролива кръвта на попа, за да не им навлече нови неприятности от страна на турците, които ще тръгнат да търсят убиеца и ще извършат нови арести. Като се има предвид, че почти всички ловчански комитетски дейци смятат поп Кръстю за предател и искат да го видят мъртъв обаче, а Петър Левски като отмъстител им идва наготово, тази версия като че ли не издържа и не звучи много достоверно. Според втората версия при посещението си в Ловеч братът на Васил Левски успява да се види на четири очи със самия поп Кръстю, който успява да го убеди, че не е предател и няма никаква вина за залавянето на Апостола. Според тази версия, преди да напусне Ловеч, Петър Кунчев се среща с комитетските дейци, на които казва: „Не закачайте попа. Той няма вина за смъртта на брат ми.” Коя от двете версии е вярна, днес е невъзможно да се установи.
През 1874 г., малко след като се отказва да убие ловчанския свещеник, Петър Кунчев е снабден с руски паспорт от консула Найден Геров. С този паспорт той минава Дунав и се установява да живее във Влашко. Първо е в Браила, а след това се мести в Букурещ.
Там, след като не успява да си намери работа и препитание, за да не умре от глад, той е принуден да моли за помощ единия от двамата богати братя българи - Евлоги Георгиев.
Според спомените на съвременници, познавали в онзи момент Петър Кунчев, обаче Евлоги Георгиев отказва да му даде пари, защото го смята за твърде неблагонадежден.
През 1876 г., след избухването на Априлското въстание, Петър Кунчев се записва в четата на Христо Ботев, която трябва да премине Дунава и да се притече на помощ на вдигналите се на оръжие българи. Уви, Ботев и останалите са заблудени и не знаят, че в този момент османлиите зверски вече са потушили въстаналите селища. И изпращането на една такава чета би било равносилно на безсмислена гибелна саможертва. Което се и случва в действителност. След все още неизяснената смърт на войводата Ботев четата се разделя и разпръсква. Петър Кунчев се присъединява към групата, обединена около Никола Войновски. След това с друг от четниците - Костадин Димитров от Сливен, успяват да стигнат до София. Там братът на Апостола в продължение на три месеца се укрива в къщата на Стояна Цокова. При едно от излизанията на улицата е заловен от турските заптиета, но по пътя към конака успява да им се изплъзне и да избяга. По време на Сръбско-турската война от 1876 г. Петър Кунчев се записва в четата на Филип Тотю.
След обявената от султана амнистия за всички участници в „комитаджийските работи” Петър среща своя другар от Ботевата чета Илин Видолов, който притежава билет за свободно придвижване. С неговия билет Петър Левски успява да напусне българските земи и да достигне до Цариград, а оттам се отправя към Кишинев. След обявяването на Руско-турската освободителна война през 1877 г. братът на Васил Левски веднага се записва като доброволец в създаденото Българско опълчение.

Заедно с руските войски се връща отново в родината си и участва в епичните боеве при Шипка и Стара Загора. Ранен е в крака и се налага да напусне полесражението. Откаран е първо в Търново, а оттам на лечение чак в Харков. Въпреки лечението обаче до края на живота си Петър Кунчев има проблеми и накуцва с ранения крак. Заради проявената храброст братът на Апостола е награден с Георгиевски кръст и военен орден.
След подписването на Санстефанския мирен договор той отново се завръща в родното си Карлово, където с болка научава, че майка му Гина е починала. В Карлово братът на Апостола на българската свобода и сам той поборник и участник в освободителното движение не може да си намери работа и препитание. Няма и къде да се подслони да живее. Ръководството на местната община го настанява първо в къщата на избягал турчин. По-късно е приютен от сестра си Ана. В самия край на живота си най-после е назначен да работи като старши стражар. Тежките и неблагоприятни условия на живот обаче оказват пагубно влияние върху здравето на Петър Кунчев. В края на 70-те години той се разболява от туберкулоза, лечението на която по това време в България е невъзможно. Болестта се развива бързо и през есента на 1881 г. Петър Иванов Кунчев умира на 37-годишна възраст, без да създаде семейство и да остави потомство.

Подобна е съдбата и на другия брат на Апостола - Христо Кунчев. Очевидно на него учението твърде много не му се удава и той е даден отрано да се учи на занаят в Сопот. Подобно на брат си Петър, и той е с буйна средногорска кръв и ненавижда османлиите. При един от случаите Христо се спречква с пиян турчин в хана на вуйчо си. Турчинът отказва да заплати питието си, а младият българин се нахвърля върху него с вдигнати юмруци и го натупва. След което е принуден да си стегне бохчичката и да напусне родното Карлово. Заедно с брат си Васил заминава за Цариград, откъдето с фалшив паспорт достига до Влашко. Там не се задържа дълго на едно място и живее в Браила, Галац и Букурещ. При създаването на Втората българска легия Христо Кунчев върви пеш от Букурещ до Белград, за да се запише в нея, но не е приет заради хернията, която има. Междувременно по това време брат му Васил се разболява и се налага да му бъде направена операция. А Христо се превръща за известно време в негов болногледач. По това време той е сред основателите и дарителите на Българското книжовно дружество.
Жълтата гостенка - туберкулозата, обаче спохожда и Христо Кунчев. Болестта и при него се развива бързо и на 9 април 1870 г. той умира на едва 20-годишна възраст, също без да има възможност и време да създаде семейство и да остави поколение на славния род Кунчеви, дало на България Апостола на свободата Васил Левски и неговите братя.
Всъщност от петте деца на Иван Кунчев и Гина Караиванова единствено дъщерята Яна се омъжва и има четири деца: син Начо и дъщери Гина, Мария, София и Елена.

Подобни статии