Британски журналист запазва Видин и Белоградчик

Лойд Джордж натоварва Хенри Берлайн да провери има ли сърби в тях

Photo: Архив Международната комисия. Берлайн е с чадъра в средата.

На британски журналист трябва да благодари България за това, че Видин и Белоградчик остават в пределите на родината.

 На британски журналист трябва да благодари България за това, че Видин и Белоградчик остават в пределите на родината.
През 1919 г. съдбата на страната ни виси в ръцете на победителите в Първата световна война Англия и Франция и техните местни съюзници Гърция и Югославия. Териториалните претенции на съседите са огромни и започват да усъмняват дори и западните им защитници. Самият премиер на Великобритания Дейвид Лойд Джордж изразява колебание относно мерака на Югославия
да присъедини Видинска област
 Аргументите на Белград са, че населението там е сръбско. В същото време причината за желанията им е чисто военностратегическа - Видин би укрепил защитната линия на столицата от Неготин до Крагуевац срещу евентуална бъдеща българска агресия. И така един достоен мъж на име Хенри Берлайн е натоварен лично от министър-председателя Лойд Джордж да провери сръбските твърдения.
В спомените си, съхранявани във Видинския държавен архив, д-р Асен Цанов от Видин описва мисията на английския журналист, фолклорист и писател. Спомените на д-р Цанов пресъздават драмата при подписването на Ньойския договор, който трябва да откъсне живи територии от България сред края на Голямата война. Създадена e международна комисия,  която трябва да следи за изпълнението на трасирането на западната ни държавна граница. Берлайн има четири дни, за да установи на място във Видинско и докладва за основателността на сръбските искания. Той е посрещнат тържествено от видинската общественост и настанен в най-представителната къща в града. Още с пристигането си журналистът  се заема да събира материали и документи, които да ползва при съставянето на своите доклади.
Тази своя проучвателна работа той извършва сам, единствено подпомогнат от неговия преводач Йосиф Кенерджи. Заминава за Белоградчик и селата, посещава с. Негованци, където подробно и картинно добива представа и събира факти относно
етнографските особености и бит на българите
и тяхната душевност. Прагматично облягайки се на фолклорните разлики, разпознавайки населението като етнически хомогенно, българско, Берлайн защитава тезата си противно на официалните сръбски твърдения. Етнографските познания на Хенри Берлайн идват в решителния момент за Северозападния край. Неговата компетентност не е случайна, тя е формирана в работата му на фолклорист над двутомното издание „Раждането на Югославия”, както и от издаването ”Сянката на Балкана” от Пенчо Славейков в Англия през 1904 г.
Докладите му повлияват на решението за промяна на граничната линия, с което се намалява ефектът на катастрофата и се предпазва държавата ни от поредица от масови изселвания към вътрешността на страната. Новата гранична линия между Сърбия и България изпълва с напрежение и възмущение обществеността ни, особено след като стават ясни договорите, които
България е принудена да подпише
 Претенциите на Сърбия стават скандално известни с това, че сръбската страна претендира за територия от около 12 хиляди квадратни километра с население от около 600 хиляди жители, което е представяно като сръбско, като в това се включва и искането за отнемането на няколко големи града в северозападната част - Видин, Кула и Белоградчик. Тогава своята позиция Сърбия представя като скромна в сравнение с италианското искане към границите на Австрия и Унгария.
Доказателството, което Хенри Берлайн представя за това, че населението, което живее в Северозападния край, е българско, е в ясните фолклорни разлики. Дори и по начина, по който жените поддържат косите си и се носят. Към доказателствата биват включени и исторически данни, които категорично посочват, че тази част е била винаги българска и че с тези претенции и действия тя ще бъде отнета насилствено. Предвид всички тези основания, част от поисканата територия остава на България. Хенри Берлайн отпътува,
изпратен с хоругви, цветя и шпалир от признателни граждани.
За този интересен случай през 1919 г. разказва и една уникална снимка, която се пази във видинския регионален исторически музей. Това е снимка на международната комисия, която трябва да очертае границата между България и Сърбия, съгласно Ньойския договор. На снимката са всички членове на комисията - военни и цивилни лица, сред които историци, изследователи откриват не една и две известни личности от Видин и Белоградчик. Снимката, запазена и до днес, е уникална с това, че на нея са записани имената на всички участници в международната комисия.
Берлайн остава завинаги в историята и с думите си за паметника на „Скърбящия воин” във Видин, дело на известния български скулптор Андрей Николов и италианеца Арналдо Цоки, посветен на Сръбско - българската война. Хенри Берлайн, виждайки паметника, възкликва: „Аз ще кажа на нашите министри и на Пашич (югославския премиер), че в България, която смятат за причина за войната, има един паметник, какъвто в цяла просветена Европа няма... На него войникът е паднал на колене, свел е глава и плаче за загиналите си другари и врагове в една братоубийствена война”.

Подобни статии