Брюксел посочи основните проблеми в съдебната система у нас

Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последствия върху съдебната независимост и обществената увереност, но предизвикателствата остават. Това се посочва във втория доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в частта му за България. Сред проблемите, които Брюксел вижда у нас, са отчетността на главния прокурор и неговата наказателна отговорност, структурата и функционалността на ВСС, нисък брой присъди за корупция на високо ниво,
липса на прозрачност на медийните собственици.

В него се посочва, че основният проблем пред страната ни е свързан с отчетността на главния прокурор и неговата наказателна отговорност. Остава още и въпросът със структурата и функционалността на Висшия съдебен съвет. В доклада се посочва, че у нас е влязъл в сила нов закон за главния прокурор и неговите/нейните заместници, но същият е бил оспорван пред Конституционния съд, който го обяви за противоконституционен.

Процесът на издигането в ранг на магистратите все още буди притеснение според доклада. В него се посочва, че обикновено магистратите биват повишавани след като преминат през конкурс. Въпреки това, на практика няма никакъв конкурсен процес за издигането на съдии, който да е бил извършван вече повече от три години. В допълнение с регулярния процес чрез конкурс, има и повишаване на членовете на ВСС в края на на непрофесионални (избрани от НС) членове на ВСС в края на мандата им. Пленумът на Върховния касационен съд оспори конституционността на новия закон пред Конституционния съд, с опасението, че е случай на автоматично повишение. На 11 май 2021 г. Конституционният съд постанови, че осигуряването на издигането на непрофесионални членове на ВСС в края на техния мандат е конституционно, защото ВСС взима решението. Липсата на състезатели и конкурсна процедура води до увеличение на броя и продължителността на командировките – понякога до 90-100 месеца или повече, за да бъдат назначени на по-високи позиции. Според европейските стандарти повишението е въз основа на заслуги и командироване, което се извършва със съгласие и временно основание, използвано само при изключителни обстоятелства. Случаите, в които няма регулярни повишения въз основа на заслуги, могат да повлияят на независимостта на съдебната власт. Опасенията също бяха повдигнати в контекста на предвидената реформа на съдебната пътна карта, при която съдии от окръжните съдилища, които ще станат част от регионалните съдилища, ще бъдат автоматично повишени до висши позиции. Тъй като дискусиите са на ранен етап, има възможност да има широк консултация относно реформата на съдебната администрация. Освен това е важно всяка реформа на съдебната карта се основава на възможните ефекти и запазването на съдебната независимост и достъп до правосъдие, посочват още в доклада.

"Реформите в България в области, включително правосъдие и корупция, бяха последвани за първи път от
Комисията чрез Механизма за сътрудничество и проверка (CVM) и в момента са последвани от Механизма за върховенство на закона. В отговор на доклада за върховенството на закона за 2020 г., българските власти приеха специален План за действие, обхващащ въпроси във всичките четири стълба", отбелязват като позитивна промяна в доклада.

В документа се посочва още, че ефективността на системата на административното правосъдие показва значителен напредък. Прилагането на институционалните реформи за борба с корупцията е подсилено с нова стратегия за борба с корупцията за периода 2021-2027 г. Посочва се, че той включва нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за борба с корупцията, увеличаване на отчетността на местни власти и създаване на среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно.

Въпреки това обаче, от Европейската комисия отправят критика по отношение на ефективността на мерките, свързани с администрацията, лобирането и защитата при подаването на сигнали за това престъпление. Макар разследващата дейност да е засилена, окончателните присъди за корупция на високо ниво остават малко на брой, пишат в документа.

Що се отнася до плурализма на медиите, българската правна рамка се основава на Конституцията и законодателни мерки. Отбелязва се, че у нас е прието ново законодателство за транспониране на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която има за цел да засили независимостта на медийния регулатор - Съветът за електронни медии. В доклада заявяват, че липсата на прозрачност на медийната собственост остава сериозен проблем.

Като друг проблем у нас е посочена липсата на подобрение на работната среда и безопасността на журналистите като цяло и по време на пандемията от COVID-19. Тя е засегнала множество медии икономически, като най-тежко се е отразила върху регионални, но не са въведени конкретни мерки за подкрепата им, отбелязват в документа.

Правосъдният еврокомисар Дидие Рейндерс коментира най-важните акценти от доклада на пресконференция. Според него най-важната крачка към въвеждането на позитивни промени в българското правосъдие е съставянето на план за реализирането на препоръките, отправени с първия доклад на ЕК за върховенството на правото. Той отбеляза, макар и важни, приемането на стратегии за борба с корупцията не са достатъчно ефективни и е необходимо органите, упълномощени да се борят с корупцията, да бъдат и финансирани, за да бъдат постигнати резултати.

Докладът е централен за механизма за върховенството на закона. Механизмът е ежегоден цикъл за насърчаване на върховенството на закона и за предотвратяване на появата на нови или задълбочаването на съществуващи проблеми в тази област. Целта е да се постави акцент върху подобряването на разбирането и осведомеността по въпроси и значими събития, както и да бъдат установени предизвикателствата в областта на върховенството на закона и да се помогне на държавите членки да намерят решения със сътрудничеството на Комисията и другите държави членки. Той също така позволява на държавите членки да обменят най-добри практики, да обсъждат помежду си и да се учат една от друга.

Целта на механизма е превантивна. Той е различен от другите елементи от инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона и допълва, но не заменя основаните на Договорите механизми, чрез които ЕС реагира на по-сериозни проблеми, свързани с върховенството на закона в държавите членки, обясняват от Европейската комисия.

Подобни статии