България и Смарайда остават в сърцето на Буров

На 9 септември прочутият финансист и политик избира затвора пред бягството в чужбина

Атанас Буров.

От 21 март за първи път в историята на Европейския съюз част от сградата на Европейския парламент в Брюксел носи името на българска историческа личност – Атанас Буров. Банкер, крупен индустриалец, политик, дипломат, но преди всичко държавник. Архивите показват, че данни за рода Бурови има от преди три века. Фамилията се е преселила в България от Бесарабия. Различните поколения са живели в Балчик, Елена, Лясковец и Горна Оряховица.

От 21 март за първи път в историята на Европейския съюз част от сградата на Европейския парламент в Брюксел носи името на българска историческа личност – Атанас Буров. Банкер, крупен индустриалец, политик, дипломат, но преди всичко държавник.  
Архивите показват, че данни за рода Бурови има от преди три века. Фамилията се е преселила в България от Бесарабия. Различните поколения са живели в Балчик, Елена, Лясковец и Горна Оряховица. Капиталът на Бурови идва от производство на коприна, фабрики за спиртни напитки, кланици за животни и от банкерството. Търговската банка на Бурови е основана 

през 1862 година в Горна Оряховица 

с клонове в Русе, София, Велико Търново и Свищов, но не Атанас Буров е бил банкерът в семейството, а брат му Иван, който 20 години е управлявал клона в Русе. Във всички градове, в които фамилията е отворила банки, е имало и техни магазини и къщи. Бурови са инвестирали средства във възстановяването на манастира "Св. Илия" в Горна Оряховица и в изграждането на жп линията Горна Оряховица - Русе.
Атанас Буров е роден на 31 януари 1875 година в Горна Оряховица. Завършва Габровската Априловска гимназия, а след това правни и икономически науки в Парижката Сорбона, най-престижното висше училище във Франция. Едва 36-годишен той вече е заместник-председател на Народното събрание след изборите през 1911 г. Наближава Първата Балканска война и Атанас Буров завършва ускорено Школата за запасни офицери и е единственият депутат, 

който през 1912 г. заминава доброволец на фронта

 Участва в боевете при Чаталджа, като е отличен с орден „За храброст“. При атаката „на нож“ е ранен и едва не намира смъртта си.
В края на Първата световна война, когато се подписва Лондонският мирен договор, а в България започва голямата вътрешнополитическа криза, Буров прави своята втора крачка в политиката и става министър в един много печален кабинет - този на министър-председателя Стоян Данев, който управлява само 40 дни. През 1919 година Буров влиза в състава на коалиционното правителство на Александър Стамболийски като министър на търговията и като представител на Народната партия. След Ньой е даден под съд, като управлявал между 1912 г. и 1918 г. През 1922 г. пък оранжевите гвардии на Александър Стамболийски 

го подгонват от България и той бяга в Париж

Връща се след преврата на 9 юни 1923 г. и от 1926 г. до 1931 година е външен министър на България. Това е най-успешният период в неговата политическа кариера. В своята външнополитическа дейност той е разчитал на гаранциите на Обществото на народите, така той успява да "вкара България отново в политическия оборот". Тогава страната тегли два големи международни заема, които са били нужни, за да бъде решен въпросът с идващите в България 200 хиляди бежанци от Беломорска и Одринска Тракия. Благодарение на дипломатическите си умения Буров съдейства за опрощаването на 1,7 млн. златни франка от окупационния дълг на България през 1930 г.
Атанас Буров 

се запознава с голямата си любов

 Смарайда Салабашева на прием в двореца по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника Борис III през 1914 г. Тогава Смарайда, или както всички са я наричали – Майда, е на 17 години и за първи път я представят на обществото. Атанас Буров е с 20 години по-възрастен от нея. Двамата се женят в края на април 1913 година и започва техният интересен съвместен живот, пълен с превратности. Красотата и доброто възпитание на Смарайда са оценени не само от чуждите посланици, които посещават дома им, но и при пътуванията им в чужбина. Атанас Буров и Смарайда имат две деца – Стефан и Недялка, като по-буйният от двамата и истинското момче в дома е дъщерята. Топлотата на чувствата, които откриваме в писмата му до Смарайда, писани в началото на техния съвместен живот: 
„Мисля за България, мечтая за теб. 

Ти и България сте ми двете любовници

 едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си“.
На 2 септември 1944 година Буров е определен за вицепремиер в правителството на Константин Муравиев. За няколко дни от своето управление кабинетът възстановява отменената конституция и обявява амнистия. След 9 септември 1944 г. царският министър е идеологически враг, независимо че е бил на поста по-малко от седмица. Започва живота му на политически затворник. В началото Буров е интерниран в Дряново. Съпругата му Смарайда самоотвержено споделя с мъжа си изгнанието и национализирането на цялото им имущество. Тя се грижи за разклатеното здраве на съпруга си, който трябва сутрин и вечер 

да се разписва в милиционерския участък

 За да се издържат, тя прави кукли. Видният български държавник приключва жизнения си път по тъжен и несправедлив начин. През 1952 г. Народният съд постановява за Атанас Буров 20 г. строг тъмничен затвор. Практически е доживотен - той е на 76 години. Първоначално е в Шуменския затвор, а после в Пазарджишкия. През пролетта на 1954 г. здравословното му състояние се влошава. На 20 март изпраща последното писмо до жена си: „Искам да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи минути. Обичам те с цялото си сърце и душа. Твой Атанас.“ Според смъртния акт Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст.
Жена му Смарайда и дъщеря му Недялка дълго разпитват в пазарджишките гробища, докато разберат, че 

в края на арменския парцел са погребани и затворници

 Откриват пресен гроб. Възрастен свещеник се трогва от риданията им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. Слагат кръст с името му и цветя. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата - с единствения мъж, когото е обичала цял живот, а дъщерята - с баща си. Но мястото е изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя. Дори в смъртта си Буров не намира покой. Покрусените жени нямат сили да заплачат.
Буров е могъл да избяга от България преди 9 септември 1944 г., поканват го Никола Гешев, началникът на разузнаването Андрей Праматаров и шефът на криминалната полиция, които вече са тръгнали да бягат. Те го канят да избяга с тях. Буров ги пита “Вие къде отивате?“ „Ние отиваме в джендема (Балкана) и ще минем в Гърция или Турция и оттам в Западна Европа ще съставим емигрантско правителство, а вие ще бъдете министър-председател.“ Буров обаче е казал, “Не, не. Аз съм роден в България, да става каквото ще, аз оставам тук”.

Подобни статии