Българката Антоанета Цочева, която има бизнес за 1 млн. паунда в Англия: В чужбина се успява с труд и упорство

Компания се разработва за минимум 2 г., но не трябва да се отказваш

Снимка: Личен архив Антоанета Цочева е родена в Карлово. Завършила е Руската гимназия в Пловдив. Учила е хранителни технологии в Пловдив, инженер технолог. На 14 декември 2000 г. пристига в Англия. Основава собствена компания през 2001 г. Има дъщеря Даяна Николова, която също се занимава с бизнес (онлайн маркетинг)

"Българите са отлични работници, знаят как да оцелеят извън родината", казва българката Антоанета Цочева, която има бизнес за 1 млн. паунда в Англия.

- Г-жо Цочева, вие сте пример за български емигрант, който е успял да създаде успешен бизнес във Великобритания. Как решихте да емигрирате на Острова?

- В последните години много от моите познати ме съветваха да започна една книга, в която да разкажа живота си. Книгата се казва „Не само хигиенист“. В България работех в месокомбината в Карлово като млад технолог, току-що завършил Хранително-вкусовия университет в Пловдив. Там обаче работата ми бе изпълнена с много мъка. Нямах подкрепа от мениджърите освен от моя директор, който ме нае на работа. Но пък за сметка на това имах много добри работници. Успяхме да създаваме нови рецепти. Една от рецептите, в които аз участвах, беше карловската сушеница. Но аз просто не бях щастлива и удовлетворена от това, което правя. Имам дъщеря, която тогава беше много мъничка. След развода имах и връзка, която също не беше много щастлива. И аз просто се задушавах от живота си в България и реших, че трябва да опитам късмета си в Англия. Преди това бях живяла в Германия една година и там си подобрих немския.

- С какви трудности се сблъскахте, когато пристигнахте в Англия?

- Когато тръгнах за Англия, аз не знаех езика. Първите няколко седмици нямах работа и използвах това време да уча английски, за което ми помогнаха и познанията по немски. Ако не бях срещнала други българи в самолета, с които станахме приятели, не си виждах моето бъдеще тук, в Англия.

- С какво ви помогнаха тези хора?
- Това са няколко човека от Пловдив, които бяха в абсолютно същото положение като мен. Но имаха някаква уредена квартира, докато аз нямах. И ако не бяха те да ме вземат при тях на квартира, наистина аз не зная какво бих правила. Но аз по принцип съм вярващ човек. Моля се сутрин и вечер и нещата се подредиха така, както трябва да бъдат.
- През какви трудности минахте в началото?
- Трудностите бяха много. Първите шест месеца беше някакъв кошмар. Смених шест-седем квартири, дори съм имала вечери, когато съм ходила при приятели да спя на дивана, а така и на стълбите пред блока. На 8 януари, 3 седмици след пристигането ми в Лондон, си намерих първата работа в един ирландски пъб, където собствениците ми предложиха една стаичка в тяхната градина. Направиха я много хубава, но след няколко дена по време на студа през януари токът започна да изгасва, мишките и плъховете започнаха да излизат. И точно тогава се притекоха другите хора от самолета да ме приемат при тях. Деляхме с две момчета – Иван и Георги, една стая с две легла и един дюшек. Понеже аз работех в пъба и се прибирах късно, Иван ставаше от неговото легло, за да се настаня аз, и лягаше на дюшека. Тези неща аз не мога да ги забравя и аз съм им много благодарна. След това успях да върна жеста на Иван – неговата жена започна работа при нас в началото на нейното пристигане в Англия. В пъба намерих първата си съквартирантка Силвия, с която заедно наехме квартира. Животът ми не беше никак лесен, но аз си казвах, че връщане назад няма.
- Какво ви задържаше да останете?
- Бях толкова изтощена от живота си в България. Оставих 7-годишната си дъщеря в родината, но тръгнах, за да намеря моето щастие и след това нейното щастие. Днес тя осъзнава, че съм направила правилната крачка.
- Тя как прие заминаването ви?
- През първите години много ми се сърдеше. Пращаше сърцераздирателни писма, че съм я оставила, че има само баби. Изпитвах ужас от мисълта, че може да я загубя. Но молитвите ми всеки ден бяха чути и тя сама пожела да дойде при мен, когато беше на 13 г. Обещахме си, че никога няма да се разделяме, и това наистина е така. И мога да кажа, че връзката, която се получи след тази раздяла, е невероятна и много силна.
- Как постепенно си уредихте живота в Англия?
- Намерих своята втора работа в Англия, която беше в старчески дом, което също беше една голяма мъка. Не можех да си представя какво изпитват тези възрастни хора, изоставени от своите близки. Работех едновременно в дома и в пъба. И с парите, които получавах в края на месеца, успях да кандидатствам за бизнес виза и да се установя.
- Как стигнахте до идеята да създадете фирмата си за почистване?
- Когато дойдох в Лондон, първото нещо, което направих, е да разбера как да оцелявам и не съм и мислила за бизнес. Когато работех в пъба, ми плащаха 3,50 паунда на час, което и тогава беше почти нищо. Случайно се запознах с друга българка, която ми каза, че почиства къщи. И каза, че взима по 7-8 паунда на час. И тя ми помогна да си направя брошурки. И се започна едно ходене по кварталите на Лондон, за да се пускат тези брошурки по къщите. На мен ми омръзна да съм домашен помощник още на шестия месец. Работата не е лесна и ми беше малко скучна, все пак бях завършила университет, исках да работя нещо друго. Знаех, че това е преходен период, и нямах желание да го правя цял живот.
- Кога дойде пробивът ви в бизнеса?
- Започнах бизнес благодарение на един мой клиент Ивор, който не престана да ме напътства да стартирам дори с моя беден английски, който имах преди 20 г.
Имах няколко клиенти, на които не спирах да задавам въпроса как да си направя уебсайт. През 2003 г., когато пуснах първия си уебсайт, още на следващия ден телефонът не спря да звъни. Трябваше да наема 20 човека, да си наемем офис. И всъщност така стартира компанията ми FastKlean. Въпреки че започнах бизнеса 2001 г., мога да кажа, че истинското начало беше през 2003-та.
- Какво е нужно, за да може човек да стартира свой бизнес?
- Не можеш да започнеш бизнес, без да имаш спестявания поне за 1 г. напред. Винаги можеш да намалиш работата, както аз направих, и след това да продължиш с бизнеса. Имах един клиент, който непрекъснато ми задаваше въпроса – какво смяташ да правиш ти в твоя живот. Никога не съм се замисляла, че това е бил моят ментор.
- Как успяхте да доразвиете бизнеса?
- Първият клиент, който имах вече като компания, е една възрастна жена – мисис Ъуин. Тя е най-важният клиент в моята фирма. Тази жена ми даде много сила, че въпреки английския, въпреки всичко аз мога да направя бизнес и да следвам мечтите си. Нямах преференции, препоръки за моята компания, защото току-що я бях открила, но имах препоръки за себе си. Тя дори не ги погледна. Каза – момиче, гледам те в очите, виждам, че си много честна и аз ти пожелавам успех. Тя до ден днешен ми е клиентка. Вече 20 г. Тя беше и първата, която прочете моята книга. Сега е на 96 г. и ние продължаваме да поддържаме връзка. Много ми е приятно, защото, ако ги нямаше тези лоялни клиенти, и бизнеса нямаше да го има. Но как успях в бизнеса? Аз ви казах, че никога не се отказах. Всеки ден се учех от грешките си.
- Освен с бизнеса с почистване, с какво друго се занимавате?
- Последните 2 г. съм се отдала на курсове, на книги, защото мисля,че имам много натрупан опит през тези 20 г. Научила съм се да инвестирам в имоти, имам и такава компания отделно на фондовия пазар. Имам и ютюб канал на български „Успех с Антоанета“, който е много по-успешен от английския ми все още. Имам и уебсайт на български https://uspehsantoaneta.net/, на който имаме курсове и книжки. Имам и уебсайт на английски www.lifestyletipsbyantoaneta.com, който също е доста четен. Там публикуваме интересни статии както за бизнес, така и за инвестиции и за мотивацията. Моята идея е да споделям с хората всичко, което аз знам, за да може те да се учат от моите грешки и да намерят начин да си подобрят начина на живот.
- Каква е вашата рецепта за успех?
- Човек никога не трябва да се отказва. Това е моята рецепта. Бизнес не се получава за шест месеца или за 1 г.. Бизнесът отнема поне 2 г., за да бъде утвърден. Трябва да си готов да бъдеш много всеотдаен. Изисква се много усърдна работа.
- Вашата компания колко клиенти има в момента?
- В последните години стигнахме до 350 работници, които в момента понамаляха заради голямата конкуренция, Брекзит и COVID. Освен почистване предлагаме от няколко години и градинарство, предлагаме и поставяне на подови настилки. Много неща добавихме като услуги и точно затова успяхме да оцелеем миналата година при ковид пандемията. Диверсификацията е много важна. Трябва да се предлагат различни услуги, за да може да се оцелее. Ако ние бяхме се специализирали само в домашно или офис почистване, ние бихме загубили бизнеса си миналата година.
- Дъщеря ви помага ли ви?
- Моята дъщеря има компания за онлайн маркетинг. Като дойде в Лондон, й трябваха точно шест месеца, за да научи английски. Аз имах нужда от помощ и тя пое. Работеше от мъничка, и събота, и неделя. Нещото, което искам да кажа на всеки родител – научете децата си да работят още от малки. Аз съм спокойна, че моята дъщеря би оцеляла във всяка една ситуация. От 14-годишна тя ми помага и само на 21 тя направи своя компания. Вече след 7 години започна да предлага услугите си и в България. Ето сайта й www.fome.agency
- Служителите, които работят при вас, българи ли са?
- 90 % са българи. Мога да кажа, че българите са много добри работници. Гордея се, че имаме хора, които работят при нас от 18 г. И се притесняваме, че вече има жени, които започнаха да се пенсионират.
- Как се отрази Брекзит на бизнеса ви?
- Брекзит прекъсна потока от работници от България и ние сме много притеснени. Не знам как ще се справим, но отново вярвам, че Бог ще ни помогне. Вече започнахме да търсим не само българи, но и хора от други националности. Междувременно си мислим за създаване на почистваща фирма в България. В Пловдив имаме офис, който ни помага на нас в Лондон и служителите ми дадоха тази идея. Някои от нашите момичета, които се прибраха в България, искат да работят и да практикуват почистване в родината.
- Споделяте ли мнението, че българите знаят как да оцеляват в чужбина?
- Имали сме много проблеми, разбира се, като всяка една компания. Но мисля, че българите знаят как да оцеляват в чужбина. А в България виждам, че хората не обичат да работят събота и неделя. Тук се работи всеки ден. Това е разликата. И мисля, че когато хората, които са работили в чужбина, се върнат в родината, могат да помогнат и на България да се пооправи, защото в чужбина ние всички знаем как се работи и как се оцелява.
- Планирате ли да издадете книгата си и в България?
- Книгата вече е преведена на български. Сега минава през няколко редактори, които да я проверят, за да сме сигурни, че е добре преведена. Надявам се, че до септември ще можем да я публикуваме. А в електронен формат ще бъде готова още другия месец.

Подобни статии

  • Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    В „Пътуващо кино“ организирам конкурс за мис

    "Би трябвало през тази есен да оберем плодовете на лятото с положителен смисъл – круши, ябълки, овце, вино, ракия; хубави жени/мъже - кой каквото си търси, за да има една спокойна есен, повече приятни жизнено лични вълнения; да няма много вълнения от типа кой ще спечели изборите", казва в интервю за "Телеграф" шоуменът Венци Мартинов.

    252
  • Даниела Петкова, ПОК

    Даниела Петкова, ПОК "Доверие": Хората предпочитат да получават втората си пенсия разсрочено

    "Към момента преобладаващата част от хората, които не отлагат пенсионирането си и подписват договори, въз основа на които следващия месец ще започнат да получават парите от партидите си, без изненада са тези, които имат право на разсрочено плащане. Предпочитаният от тях размер, също без изненада, е ориентиран около максималния, разрешен от закона и той в момента е 300 лв., съответстващ на минималната държавна пенсия. Хората очевидно имат нужда от пари и не се интересуват толкова от срока, колкото от размера на ежемесечното плащане. Единици са тези, които искат по-нисък размер на месечните плащания, за по-дълъг период от време, но има и такива", казва Даниела Петкова, шеф на ПОК „Доверие“ и член на УС на БАДДПО.

    72
  • Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    "Няма как да звуча позитивно, след като няколко пъти ми се задава въпросът от страна на европейските ми колеги „защо е толкова нисък процентът на имунизираните“. Аз не мога да им отговоря защо. Всеки път става въпрос за едно и също - те казват нали имате ваксини, какъв е проблемът защо в България имунизираните са под 25%. Не мога да им дам отговор", казва фармацевтът проф. Илко Гетов.

    127