Българската икономика навлиза в криза с много неизвестни

Българската икономика навлиза в икономическа криза, чиято дълбочина и продължителност може да се окаже много голяма. И макар че известно забавяне на икономическия растеж беше очаквано, с оглед на перспективите за развитие на европейската и глобалната икономика от миналата година, сегашната криза е от съвсем друг характер - резултат от световната пандемия, предизвикана от COVID-19.

Това се посочва в анализ за икономическите ефекти във връзка с кризата с коронавируса, подготвен от преподаватели от Катедрата "Икономика" в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Сегашната криза се различава от обичайните спадове на икономическата активност, като причините за това са поне две. От една страна, кризата не е резултат на вътрешни дисбаланси в икономиката, а е предизвикана от външни за икономиката фактори. И от друга страна, кризата засяга едновременно и много остро както предлагането, така и търсенето на стоки и услуги в страната, посочват преподавателите по икономика от СУ.

Според тях икономическите последствия от тази криза ще засегнат всички слоеве на българското общество, което вероятно ще премине през нея на три фази - ограничаване на разпространението на короновируса и силни рестрикции върху социалните и икономическите дейности; борба с вируса на базата на доказани ваксини или лекарства, и постепенно отпускане на рестрикциите; подготовка за бъдещето.

Кризата се отразява пряко и на реалния сектор, и на финансовия сектор на икономиката, и ще промени макроикономическата среда, в която оперира българската икономика. Комплексът от икономически фактори и последици, и най-вече неизвестността около продължителността на пандемията, правят непредсказуем точния икономически ефект върху българското стопанство, коментират икономистите от СУ.

На този етап са налице различни оценки в зависимост от сценариите за развитието на заразата:

  • спад на реалния брутен вътрешен продукт през 2020 г. между 2.4 процента и 5.7 процента;
  • повишаване на безработицата до нива между 6.2 процента и 12 процента от работната сила;
  • темп на повишаване на цените (инфлация) между 0 и 8 процента, прогнозират преподавателите по икономика от Стопанския факултет на СУ.

Те отбелязват, че икономическите последствия от кризата изискват съответни икономически мерки. "Общата стойност на предприетите от правителството и очакваните мерки се оценява на около 6-7 на сто от БВП. Това е възможно в резултат на макрофинасовата стабилност в последните години, наличието на солиден фискален резерв и на добрия кредитен рейтинг на държавата. Гласуваният от Народното събрание лимит за емитиране на правителствен дълг дава и допълнителни възможности, така че при необходимост държавната подкрепа може да достигне до 10-15 на сто от БВП. Такива мерки обаче не могат да бъдат неограничени, заради спецификата на системата на паричен съвет /валутен борд/, при която в България, за разлика от повечето други страни, функцията на Българската народна банка - на кредитор от последна инстанция, е силно ограничена. В този контекст следва да се разглежда като много позитивна стъпка ускореното кандидатстване на България за присъединяване към Валутния механизъм II, коментират в своя анализ икономистите от Стопанския факултет на Софийския университет.

Подобни статии