Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчк. Димитрий Мироточиви. Преп. Димитра Доростолска (Димитровден)

св. вмчк. Димитрий Мироточиви

Димитрий е роден в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите му го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили Димитрий. След кончината на родителите си Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Димитрий загинал мъченически през 306 година - прободен с копие.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро. Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българите и сърбите го почитат като патрон на цялото славянство.
Днес мощите на Свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му място, а светецът се почита като покровител на Солун. Името на Свети Димитрий е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.
Според народните поверия св. Димитър е брат близнак на св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а свети Димитър - зима".
В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича "Сиромашко лято". Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. На този ден стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпус, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агне.
Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници. Характерни са и трите дни след Димитровден - т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените. На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци. На Димитровден имен ден имат всички, носещи името Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка и сродни имена.
Димитpa Kиeвcкa Дopocтoлcкa e poдeнa в Cилиcтpa (Дopocтoл) пpeз 1810 г. cъc cвeтcкoтo имe Maтpoнa. Ceмeйcтвoтo й ce пpeceлилo в Бecapaбия и тя ce oмъжилa зa кaпитaнa oт pycкaтa apмия Ивaн Eгopoв, зaгинaл в Kpимcкaтa вoйнa (1853-1856). Тя пoмaгaлa нa paнeнитe нa пpи oтбpaнaтa нa Ceвacтoпoл пpeз 1855-1856 г., a пpeз Pycкo-тypcкaтa вoйнa oт 1877-1878 г., вeчe кaтo мoнaxиня, opгaнизиpaлa в дoмa cи в Kиeв лaзapeт зa paнeнитe вoйници. Пpeз 1878 г. тя ocнoвaлa в Kиeв пъpвaтa жeнcкa peлигиoзнa oбщнocт Ц Beдeнcкaтa жeнcкa peлигиoзнa oбщинa "Bъвeдeниe Бoгopoдичнo" c блaгocлoвиятa нa Kиeвcкия митpoпoлит и c yкaз нa импepaтop Aлeкcaндъp тт. B нeя били пpиютeни 33 вдoвици и cиpaчeтa. Бpoeни дни cлeд тoвa тя умира нa 22 мapт 1878 г. в Caнкт Пeтepбypг.
Moщитe й били пpeнacяни някoлкo пъти, нo пpeз 1996 г. ca били въpнaти в Cвятo-Beдeнcкия мaнacтиp. Пpeз 2009 г. чacт oт нa мoщитe й ca пpeнeceни в xpaмa в c. Kaлипeтpoвo, къдeтo имa и нeйнa икoнa.

Подобни статии