Българският великан в шахмата

Никой от прочутите гросмайстори не е фаворит срещу него

Веселин Топалов е уникално явление в световния шахмат. И единственият българин, достигал нееднократно до върховете в древната игра. Фактът, че е роден у нас и още продължава да играе като български състезател, е невероятен шанс за страната ни. Покрай неговите изяви тя е била в центъра на внимание за цял свят непрекъснато в последното десетилетие.

Той е живата реклама на България. От друга страна, неговата скромност, интелигентност в коментарите за събитията и нежеланието му да прави публично достояние личния си живот и да парадира с финансово благополучие въпреки спечелените сериозни суми от наградни фондове, го правят малко мистична личност. Великанът на шахмата всъщност е съвсем обикновен човек, достъпен и откровен при всичките си контакти, добронамерен и приемащ с отлично чувство за хумор всичко, което се случва около него.
Спечелването на световната титла през 2005 г. в Аржентина го направи един от най-популярните българи, а в шахматните среди започнаха да го поставят редом с Алехин, Тал, Фишер, Карпов и Каспаров.
Мачовете с Крамник и Ананд за шампионския приз пък само потвърдиха мнението, че е един от най-силните за всички времена.
Спортните успехи на Топалов в турнирите, победите над всички елитни гросмайстори, интригуващите партии с Каспаров, Карпов, Ананд, Камски, му спечелиха много почитатели и той стана един от най-популярните шахматисти. А за последователите на шахматните "хусари" като Алехин и Тал, е просто №1.
Кариера на Топалов започва в родния Русе, където още в първите си състезания огромният талант и качествата му предопределят пътя на шампион. Русе е град с огромни традиции, а срещата с треньора Димитър Синабов поставя началото на една съвместна и добре планирана работа. По-късно друг русенец, Петко Атанасов, доказан състезател и треньор, му помага да открие солиден стил и цялостен поглед върху шахмата. Третото име, без което не можем да си представим кариерата на Топалов, е неговият мениджър Силвио Данаилов. За него се родиха легенди - за умението да създава идеални условия, да отстоява спортни и всякакви други интереси по пътя към световната титла. Приносът на Топалов за националния отбор също остава в историята. На шахматните олимпиади България побеждава фантастичния отбор на Русия, в който играят едни от най-силните шахматисти на нашето време. Победата над Каспаров, при това точно в Москва, е един от шедьоврите в шахмата и влезе в много учебници. Имената на двамата велики шампиони се преплитат и в друг важен момент от историята. Последната партия на Каспаров, преди да обяви за оттеглянето си от шахмата, е загуба от Топалов.
Първите места на турнирите в Мадрид, Дос Ерманас, Виена, Новгород, Антверпен, Монако, Дортмунд, са извоювани в конкуренцията на всички шахматни звезди. Върхът в Сан Луис със спечелването на световната титла само продължи една добра традиция по терените на страните, в които се говори испански. Доста преди това заедно с Антоанета Стефанова и Катрин Аладжов Топалов стана световен шампион за деца до 14 г. също в Южна Америка - в Пуерто Рико.
Завършилият преди няколко дни мач срещу Ананд беше разочарование за Топалов и многобройните му почитатели. Сегашната система за определяне на световния шампион обаче му дава възможност съвсем скоро да бъде претендент за титлата. Вярно е че трябва да мине през няколко мача на претендентите, но нито един от евентуалните му съперници не е фаворит срещу нашия гросмайстор. А и шахматната история показва, че връщането на титлата вече се е случвало. Правили са го и Алехин, и Ботвиник. А и дори да остане само един от елитните гросмайстори в компанията на Карлсен, Аронян, Крамник, това ще бъде достатъчно да се говори и в бъдеще за България.
Шахматистите остават в историята със световната титла и победите в турнирите, с шахматните Оскари. Индивидуалният коефициент ЕЛО, е обективен показател, който отразява моментната сила на играча, но и позволява сравняване на личности дори ако не се срещат често. Нашият Топалов успя да попадне сред четиримата преминали фантастичната граница от 2800. Другите са Гари Каспаров, Вишванатан Ананд и Владимир Крамник.
Върхът в кариерата на Топалов беше спечелването на световната титла в Аржентина през 2005 г. Успехът беше впечатляващ, но още по-забележителни са неговите партии. Те бяха анализирани задълбочено и в крак с модата, с използването на компютри. Оказа се, че процентът на съвпадащите ходове е доста висок. Голямата загадка за почитатели и критици е начинът на мислене, на вземане на решения. Той може би е шахматистът, който най-убедително отстоява тенденцията за предимствата на компютърното "мислене" пред чисто човешкото.

Подобни статии