Цар Борис си почивал в Лозенския манастир

Дядо Будин го възстановява след видение

Възстановената обител „Свети апостоли Петър и Павел“

Един от най-старите манастири край София - „Свети апостоли Петър и Павел“ - се намира на изток от центъра на столицата в землището на село Долни Лозен.

Обителта е била любимо място за разходка на цар Борис ІІІ, който често се отбивал в храма за молитва след езда. В манастира все още се пази камъкът с халката, на която царят е връзвал коня си.

Местните разказват, че цар Борис ІІІ е оставял средства за поддръжката на манастира, като полагал парите под един камък пред църквата. Давал е и на ръка на възрастния човек от селото дядо Будин, който е възстановил манастира, след като сънувал святото място.

Още в началото на ХХ век на мястото, на което се помнело, че е била църквата, бил построен малък параклис. По-късно, през 30-те години, възрастният дядо Будин от Лозен получил откровение насън, че трябва да напусне семейството си и да дойде да живее в манастира. Сънят му също го задължил повече да не се храни с месо и никога да не подстригва косата си. Той възприел казаното му със страх и решил да се посвети изцяло в служба на Бог. Старецът възстановил манастира, грижел се за храма, палел кандилата и чистел, посрещал желаещите да дойдат да се помолят. Семейството на дядо Будо, както е известен сред лозенчани, също се включило активно и до днес помага усърдно за поддръжката на манастира.

Манастирът е съществувал още през Х - ХІ век, но тогава той е бил мъжки и имал около четиридесет монаси. Предполага се, че в манастира е имало два храма – единият посветен на апостолите Петър и Павел, а другият – на празника Петдесетница – Света Троица. В края на ХІV век, когато България е нападната от османските завоеватели, той процъфтявал в духовно и материално отношение. Местността по това време е била покрита с гъста гора и тя е скривала обителта от всички страни. Минаващите по древния път от Константинопол за София османски войски не виждали обителта и това я запазило за известно време. Но веднъж, когато братята биели клепалото и камбаните за вечерната служба, в близост минавали турци и чули звъна. Манастирът бил нападнат и разрушен, а всички монаси били избити без изключение. Единственият свидетел на случилото се било едно малко момче от селото, което пасяло наблизо стадото си и при нападението се скрило. Впоследствие то разказало за станалото.

Християните от село Лозен решили да запазят паметта за манастирските празници, като част от тях поели за свое духовно задължение празнуването на светите апостоли Петър и Павел, а други – на втория манастирски празник, който бил в деня на Петдесетница. На тези дни те идвали в манастира, но тъй като в онези времена било невъзможно да се извършва богослужение, те приготвяли благословена храна, която раздавали в памет на празнуваните светии. Така в течение на векове празникът на светите апостоли бил помнен и почитан поколение след поколение. Хората знаели коя е земята, принадлежаща на манастира, и никога не я ползвали за земеделие, а тези, които пасели стадата, не само я заобикаляли с животните си, но от благоговение дори не смеели да почиват там, където преди е била обителта. В кадастъра на София от края на ХІХ век той е обозначен неправилно като „Света Троица” по името на един от манастирските  храмове.

Пловдивският митрополит Николай служи в него като студент

По време на атеистичния период хората помнели празниците, но в тогавашния параклис не можело да се служи света литургия, затова извършвали водосвет и молебен. По-късно една благочестива жена купила строителни материали за възстановяване на манастира, но комунистите не разрешили и иззели материалите.

През 1988 - 1989 година с усилията на отец Иван Динков и на много усърдни християни от селото по основите на стария параклис е  построена малка църква, в която да се служи света литургия. По време на тези служби участва и сегашният Пловдивски митрополит Николай, който тогава е студент в Богословския факултет в София. Оттогава той е духовен наставник на манастира. В началото на 1993 г. по благословението на патриарх Максим в манастира идва на послушание монахиня Вероника (Колева). Тогава в манастира няма никакви други сгради освен църквата. През 1994 - 1995 г. е  построена първата жилищна сграда с дарения от много частни лица и фирми и най вече с безвъзмездния труд на християните от село Долни Лозен. На втория етаж в сградата има параклис, посветен на свети Йоан Кръстител. В края на 90-те години със средства на Софийската Света митрополия е изградена още една жилищна сграда за поклонници, в която има библиотека и трапезария. Сегашната църква, посветена на светите апостоли Петър и Павел, е построена по благословението и под ръководството на Пловдивския митрополит Николай, който от 2001 до 2007 г. беше викарий на Софийския митрополит, и е осветена на Петровден 2005 година от патриарх Максим.

Подобни статии