Цар Петър Делян основал Леворечкия манастир

Преустройство на храма унищожило уникалните стенописи от XVII век

Леворечкият манастир "Свети четиридесет мъченици" се намира в Еловишката планина, на около километър на север от село Лева река, община Трън. Местно предание разказва, че е основан по заръка на българския цар Петър Делян още в първите години на XI век. Специалисти обаче смятат, че дори да е имало по-стар храм в района, обителта е станала средище на духовния живот през XV-XVI в.

През XIX век е претърпяла чувствителни изменения. Надпис на северната стена до певника сочи, че манастирската църква е обновявана през 1850 г. Летописи свидетелстват, че от 1847 г. към манастира е съществувало и училище.

Както повечето от църквите и манастирите у нас, и тази обител е претърпяла чувствителни изменения в епохата на Възраждането. Първоначалната главна черква е еднокорабна, едноапсидна. Вероятно разрушена още през Средновековието, тя е преизградена и разширена на запад. Надпис в стената й гласи, че това е станало през 1850 г. На практика обаче този „ремонт“ станал причина за рухване. Пристроената част се оказала слаба, паднала из основи и старата част на църквата останала открита. Тези процеси са засегнали чувствително и стария храм. Певниците били преизградени, при което са унищожени и стенописите им. От останалата част от стенописа, открита и изложена на атмосферните влияния през последните десетилетия, до днес са запазени само отделни фрагменти.

Оцелелите изображения от стенописите от манастирската църква „Свети Четиридесет мъченици“ заемат самостоятелно място в историческото развитие на монументалната българска стенопис. Те принадлежат към голямата българска югозападна школа и са изписани най-късно през XVII в. От втория пояс на южната стена в олтарното пространство са изобразени свети Кирил Философ и свети Методий. Изписването на Солунските братя като светци говори за историческата памет на българския народ. През ХVII век, от когато датира стенописът, Кирил и Методий още не са канонизирани за светци и не би трябвало да са представяни като такива.

От празничните сцени най-добре запазена е Рождество Христово и Кръщение Христово. От пояса с изображенията на старозаветните пророци са запазени само отделни фрагменти като образа на пророк Давид и на пророк Данаил. Оцелели са и трите медальона с Бог Саваот, Христос Пантократор и Христос Съдник. Над втория пояс са изписани Богородица с Христос.

На източната стена може да се види фреска на Благовещението, а над него е разгърнато Възнесение Христово с апостолите и Мария и медальонът на Христос.

При църквата „40 мъченици“ е експониран и иконостас от 1866 г. Kато стил той принадлежи към самоковските писани иконостаси.

Възстановиха обителта и конака

Само преди десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползвал с голяма популярност в близките райони, но постепенно е изоставен. През 70-те години на XX в. обаче храмът е обявен за паметник на културата с национално значение, благодарение на което са запазени оцелелите древни стенописи.

През 2009 г. те са реставрирани, възстановена е и манастирската чешма. През 2018-2019 г. обителта претърпява основно обновление със средства по европейските програми за развитие на селските райони.  Напълно е възроден манастирският конак, благоустроен е дворът, а самият храм е укрепен и изцяло обновен отвътре. Днес манастирът отново е действащ, като сега за него се грижат Хрисант от братството на Църногорската света обител и двама послушници.

Подобни статии