Целувката като политика

Фидел Кастро се измъква сух от митичните целувки на Брежнев, като пъха в устата си огромна хаванска пура, Чаушеску се оправдал, че го е страх от бацили. Тодор Живков с кеф се мляскаше със съветските другари, което ни осигуряваше огромен пазар за българската продукция в СССР и евтин петрол

Една от първите документирани целувки с политически отенък, и то в Библията, е предателската целувка на Юда Искариотски. Именно с този уж приятелски жест Юда предава Христос на римските войници в Гетсиманската градина. Случката е описана от трима евангелисти - Матей, Марко и Лука и е вдъхновявала художници, иконописци и писатели векове наред. И до днес целувката на Юда е нарицателно. Това е и може би първия случай в човешката история, когато този наглед мил човешки жест всъщност е предателски политически акт, защото хвърля Иисус в ръцете на враговете му. Всички знаем какво се случва после.

Една от първите документирани целувки с политически отенък, и то в Библията, е предателската целувка на Юда Искариотски. Именно с този уж приятелски жест Юда предава Христос на римските войници в Гетсиманската градина. Случката е описана от трима евангелисти - Матей, Марко и Лука и е вдъхновявала художници, иконописци и писатели векове наред. И до днес целувката на Юда е нарицателно. Това е и може би първия случай в човешката история, когато този наглед мил човешки жест всъщност е предателски политически акт, защото хвърля Иисус в ръцете на враговете му. Всички знаем какво се случва после. 
Според немския политолог Мартин Зипс целувката в политиката може да бъде приятелски жест или средство за демонстриране на власт - в зависимост от обстоятелствата и преследваните цели. Например, когато преди години американският президент Буш-младши страстно млясна случайна минувачка, това бе прието като изключително нахален жест от страна на президента. Но когато Ангела Меркел в началото на политическата си кариера се награби с тогавашния шеф на Германския футболен съюз Тео Цванцигер насред стадиона по време на мача Германия-Австрия, това бе определено от немските медии като „мила проява“. 
Когато през 2005 г. израелската армия напусна ивицата Газа, хиляди палестинци падаха на колене и възторжено целуваха земята. Тази целуната от Бога земя, която и евреи, и араби имат за своя и за която воюват от години.... 
Една от първите политически целувки на Брежнев е именно с палестинския лидер Ясер Арафат, който идва в Съветския съюз през 1968 година. По-късно Арафат целува и току що взелия властта в Иран аятолах Хомейни, което му коства много критики дори и у дома – иранците са шиити, а повечето  палестинци -сунити. Тази целувка обаче се изплаща и до днес, защото Иран остава един от най-големите съюзници на палестинската автономия. 
Сред най-известните политически целувки в историята въобще е тази на източногермански лидер Ерих Хонекер и съветския вожд-страстен целувач Леонид Брежнев от 1979 г. Тя е предмет на множество интерпретации и до днес, включително на улични артисти. Изобразена е и върху остатъците от Берлинската стена с надпис на немски: „“Господи, помогни ми да оцелея в тази смъртоносна любов“. 
По този повод бившият партиен функционер от ГДР Александър Шалк-Голодковски написа в спомените си, че "братската социалистическа целувка никога не е била целувката, свързваща двама обичащи се хора". Прав е Шалк-Голдовски. Тази целувка бе израз на раболепие от по-малките братски социалистически народи към големия съветски брат. Но тя имаше и своите прагматични, политически, икономически и военни аспекти. Защото осигуряваше милионни договори във валутни знаци за страните от Източния блок. Ние, българите,  изнасяхме за СССР не особено качествена козметика и селскостопанска продукция, вино, тютюн и консерви, а получавахме в замяна безумно евтини петрол, газ, атомно гориво, военна техника. 
Генералният секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз Леонид Брежнев често поздравяваше други световни лидери с вековната руска традиция на "тройната целувка". И то не само от соцлагера. Леонид Илич е целувал дори американския президент Джими Картър в периода на разведряване на отношенията между САЩ и СССР. Картър е предварително подготвен от администрацията си за славянските изблици на близост. 
Но не на всички им харесва Брежневата милувка, а някои правят всичко възможно, за да я избегнат. През 1971 г. Желязната лейди Маргарет Тачър ловко, по женски се измъква от приятелския жест на Брежнев. За високомерните студени британци това е излишно фамилиарничане. 
За да се измъкне от страстното мляскане на подпухналия съветски лидер, кубинският вожд Фидел Кастро веднъж излиза от самолета си на летището в Москва с пура в уста. Брежнев, който чака кубинския си другар, просто няма шанс да демонстрира традиционното си руско гостоприемство. А пък не върви да обидиш госта си, като го накараш да хвърли характерната за него хаванска пура. Иначе и Леонид Илич бил страстен пушач. Има свидетелства, че пафкал даже от нашенската марка „Стюардеса“. Какво ли е било да те нацелува този миришещ на евтини цигари руски мечок, който в същото време е водач на една от най-големите страни в света?
Румънският лидер Николае Чаушеску, който страдал от параноичен страх от бацили и бактерии, също намира начин да се измъкне от лигаването на Брежнев, без да нарани чувствата му. Може би съветският лидер решава, че това е още един знак за специалния статут на Румъния в Източния блок: Букурещ наистина се радва на голяма автономия в сравнение с останалите социалистически държави.
Други лидери обаче оценяват целувките на Брежнев. Снимката на целувката на индийския премиер Индира Ганди със съветския лидер виси на стената в неговия музей-апартамент. Смята се, че целувката между Брежнев и югославския лидер Йосип Броз Тито е толкова силна, че устните на Тито започват да кървят. Тито има защо да се натиска – той силно жадува затопляне на отношенията със СССР, но и да запази статута на Югославия на социалистическа, но неутрална страна. 
Как беше при нас? Тодор Живков никак не се свенеше да се целува със съветските другари. Неслучайно руснаците не майтапеха, че „България не е чужбина“. 
Юрий Андропов, ръководител на КГБ при Брежнев и негов наследник начело на СССР след смъртта му, пред един от своите подчинени ужаса си от целувките на Брежнев. 
Целувката е чест жест и в религиозното общение.  През ноември и декември 2006 г. по покана на вселенския патриарх Вартоломей папа Бенедикт ХVІ посещава Истанбул. Папата взема участие в съвместни молитви, присъства на Божествената литургия в храма „Св. Георги” във Фенер, прочита молитвата „Отче наш”. Папата и патриарх Вартоломей се молят заедно, разменят си „целувката на мира” и благославят молещите се. Но много ортодоксални вярващи и сред православните, и сред католиците сравняват жеста им с „целувката на Юда“.
В този ред на мисли при миналогодишната си среща двама влиятелни православни лидери – руският патриарх Кирил и вселенският патриарх Вартоломей демонстративно не се целунаха. А инак целувката е обичайна практика за духовници с техния сан. Хладнината между двамата е разбираема предвид конфликта им около автокефалията на Украинската църква, която по същината си никога не е бил църковен, а чисто геополитически.  

Подобни статии