Чешмеджиева още помни шамара от Явашев на снимките на филма „А бяхме млади“

Избрали оперетната прима сред 12 000 момичета

„А бяхме млади“ с Анани Явашев, 1961 г.

Оперетната прима Людмила Чешмеджиева навършва 80 г. днес, но още помни шамара от колегата си Анани Явашев, брат на световноизвестния художник Кристо.

Той я удря, докато снимат филма „А бяхме млади“ на Бинка Желязкова, където тя играе сакатата Цвета. „Никога няма да забравя шамара, който ми удари Анани Явашев секунди преди да заработи камерата. Вцепених се и се разплаках от обида. А той каза: „Бинке, готово“. Те се били уговорили предварително да ме шамаросат, за да се разплача. Сцената наистина стана перфектна, но аз можех да заплача и без шамар“, спомня си легендарната народна артистка.

Случайно

Именно с „А бяхме млади“ изгрява звездата на Людмила Чешмеджиева, а тази година се навършват и 60 г. от излизането на филма. За ролята й се явили 12 000 момичета, но избрали именно нея. „В живота човек не помни раждането си, празнува всяка година рождения си ден. Аз цял живот, докато съм жива, ще помня раждането ми като актриса. И то е в „А бяхме млади”. За съжаление много от хората, които са се снимали в старите български филми, ги няма. Аз бях в началото на втората ми година студентка. Завърших по-рано гимназия, веднага ме приеха в Консерваторията и в началото на втората година в студентския стол на „Аксаков“ се виждахме с колеги от НАТФИЗ, от Художествената академия и тогава се срещнах с Митко Буйнозов, който каза: „Абе ти искаш ли да се снимаш във филм“, и аз, разбира се, казах да. Той ме заведе при Бинка Желязкова и Христо Ганев и започнах да се пробвам. Просто съвсем случайно… те тези неща случайно стават“, разказва Люси. Затова за нея „А бяхме млади“ си остава най-свидната роля.

Рекорд

Снима се и в други български филми, превърнали се в класика - вдовицата в „Крадецът на праскови“, другарката Малякова във „Войната на таралежите“, Венета в първия БГ сериал „Семейство Калинкови“, Мими в „Баш майстора на море“ - него БНТ ще излъчи по случай юбилея й утре. Най-впечатляваща кариера обаче прави в Музикалния театър, където изкарва 36 сезона. В своеобразен рекорд е участието й в спектакъла „Българи от старо време“, където през годините изиграва 4 от персонажите. Но коя от всичките й роли й е най-любима? „Обикновено се казва, че всички роли са любими. Всеки актьор, когато работи над една роля, тя му е любима, защото не му дава покой, защото иска да я постигне, да я направи, след това пък удовлетворението от срещите с публиката, аплодисментите, това, че си си свършил добре работата, че си направил някакво откритие, дори сам за себе си. Затова трудно е да се изброят любимите роли, но има на млади години хубави роли, както и в средна творческа възраст, така и в зряла възраст. Аз много си харесвам ролята, с която слязох от сцената - „Хелоу, Доли”, защото тя беше мечтана роля“, признава Чешмеджиева.
Заради големите си заслуги към българската култура преди 10 г. тя получи от специалните държавни пенсии от 700 лв. за изтъкнати културни дейци.

Вуйна е на Богдана Карадочева

Покойният съпруг на Людмила Чешмеджиева е драматичният актьор Петър Гюров (1934-2010). На сцената на Военния театър той изиграва множество роли от световната и българската класика. Гюров е брат на майката на Богдана Карадочева и съответно се пада вуйчо на естрадната легенда, нищо че разликата им е само 8 г. Семействата поддържат роднинска топлота до днес. „Много дълъг брак имахме с Петър Гюров. Почти не се помня неомъжена. Приятел на моя съпруг в деня на сватбата ни му каза: „Не те виждам повече от три, максимум шест месеца да изкараш с тази, която вземаш за жена. Тя на човек не прилича“. Беше една година след снимките на „А бяхме млади“, имах детинско излъчване. Та уж случайно, но бракът ни продължи дълго. Освен съпрузи с Петър бяхме и много добри приятели. Случихме и на деца, определено извадихме късмет с тях“, казва Люси. Синът им Ивайло Гюров завършва културология и българска филология, известно време е шеф на редакция „Култура” в БНТ. Дъщерята Милена Гюрова учи балет в Берлин и оперно пеене в Маастрихт, Нидерландия.

Играе майка на Зуека и Христо Мутафчиев

След слизането си от сцената на Оперетата Людмила Чешмеджиева се връща отново в киното. Първи я снима режисьорът Илия Костов във филма си „Асистентът“. „Главната роля се изпълнява от Васил Василев-Зуека, а аз играя неговата майка. Любопитното е, че режисьорът промени сценария и вмъкна доста от биографията ми във филма. Така кръгът се затвори - след като слязох от сцената на Оперетата, пак се снимах във филм. Благодарна съм на съдбата“, казва артистката. Стефан Командарев я снима и в първия си голям филм през 2008 г. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Чешмеджиева е в ролята на баба Сладка, а неин син е Христо Мутафчиев. „Още когато четох романа и стигнах до момента, в който баба Сладка прегръща Сашко, се просълзих. Същото се случи и на снимките. Като го видях на монитора, просто се сетих за периода, в който се колебаех дали да се прибера от Франция, или да остана. В крайна сметка си дойдох, което беше правилното решение“, разкрива Командарев.

Размина се с Кан

Людмила Чешмеджиева е била харесана да снима и в чуждестранни продукции, но те така и не са се осъществили. „През 1965 г. беше дошъл продуцентът Карло Рим, който беше сред селекционерите за кинофестивала в Кан. Аз бях поканена на една вечеря с него. Много дълго разговаряхме и той явно беше дал името ми на френска продуцентка, която дълго време е търсила агента и импресариото ми. Най-после се натъкнала на Музикалния театър и аз го получих от зам.-директора тогава Анани Анев. Вече бях създала семейство, синът ми беше роден, имах вече успехите в театъра. Освен това знаете, че ситуацията беше сложна в България в тези години. Официално всеки, който искаше да отиде на Запад… беше невъзможно… не трудно, а невъзможно. За емиграция просто никога не съм мислила“, спомня си Люси.

Подобни статии